Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2014 10:49
НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ
( Двадесет и осмо продължение)
Пристигането в Руската земя на този най-близък ученик на св. апопстоли на Славянството и заедно с това деен сътрудник на Симеон в просветяването на Българския народ и в осъществяването на политическите му стремежи, разбира се, не е могло да остане без влияние както на умствения, така и на политическия живот, не само на тогавашния, но даже, както ние виждаме от последствията, и на по-късната Русь. Григорий, идвайки в Руската държава, вероятно е живял не в Киев, а в Киевското му предградие Почайна, където е била съборната църквата Св. Илия. Той е пътешествал с вел. кн. Олга в Новгород, където е могъл да събере много сведения и предания, записани от него в Летописеца си. Разказът на Григорий за видяните от него бани в Новгород, простодушният съкратител на Летописеца и първият Нестор са слели с разказ за посещението на св. Апостол Андрей, и това е довело и още дълго ще довежда в недоумение много изследователи.
За да се утвърди, проникналото по време на живите св. просветители на Славянството, християнско правоверие, на по-здрави основи между руските езичници, Григорий разбирал, че не е достатъчно покръстването на частни лица, а за това било необходимо да запали искрата на божествения огън в душата на тази велика руска жена, в която, за тогавашна варварска Русь, се олицетворявала мисълта за единовластие, - и че било нужно да запознае владетелката Олга с християнството, така тя, опознавайки сама светата Христова истина, би се явила и водач в делата на просвещението на своите поданици.
И Григорий, макар и да не знаем, по какъв начин, действително достига своята цел: той не само става известен на Олга, но се явява и нейното най-близко доверено лице и съветник. Беседвайки с нея на еднакво родният за нея и него език, той постепенно я озарява, чрез природният си светъл ум, с лъчите на висшата божествена светлина и я предразполага в сърцето й за приемането на чистото евангелско учение. Олга вече е готова за приемане на покръстването, тя вече е християнка. Но Григорий, прозиращ във великото бъдеще на Руската земя, не е могъл да се удовлетвори от това, че след покръстването на Олга в християнството, след това понататашният ход на събитията да бъде оставен на случайността. Той искал, Олга, заедно с възприемането на християнството, да встъпи в съюз с християнските венценосци, като равна на тях, и след това, за това, че така управляваната от нея славянска държава, станала християнска, с подобаващата й почест, да встъпи в семейството на другите славянски държави. За това той, разбира се, разказвал на Олга за тези високи политически замисли, каквито имал обожаваният от него цар Симеон, за това единовластие и царствено величие и слава, които обкръжавали, българският цар, и че без колебание, се титулувал самодържец на Римляните, и накрая за това, че със смъртта на Симеон, България осиротяла и загубила своите надежди и стремежи, и при това, което е без съмнение, намеквал на притежаващата върховната власт над северните славяни, че и за нея е открит такъв път към единовластие и такова царско достойнство и величие.
Изобразявайки господарският живот в Римската империя пред Олга, пищността и великолепието на византийския двор, блясъка и величието, с които се обкръжавали императорите, Григорий не могъл да не й съобщи, че не малка част от всички тези знаци на царствено величие неотдавна се проявявали и към младия български Цар Петър, - че този цар, сродил се с императорите, чрез брачен съюз с внучката на Император Роман, тържествено е признат от византийския двор за цар, равен на тях по достойнство, отстъпващ им само по старшинство (на възрастта,к.м.), - което се проявява както в императорските грамоти, така и в самите церемониали по приемане на българските посолства, тъй като Петър отдава много по-голяма почит на византийския двор, отколкото на самия западен император. Описвайки всичко това пред Олга, Григорий, й представял, от друга страна, че нейната собствена също Славянска държава, както и Българското царство, е с много по-обширни граници от българските, и че всичко предвещава в бъдеще още по-голямо разширение на нейните размери, тъй като младият син, подава надежди, че ще тръгне по следите на своите доблестни предци. И защо, разбира се, това да не бъде, разбира се, разсъждавал Григорий, друго също такова Славянско царство, като Българското? И това напълно не прилича ли да бъде и за Руското царство, което в най-кратко време би влязло в такова плътно държавно тяло? И какво е необходимо за това? Много малко: от страна на византийският двор (не един път познал силата на руското оръжие) да признае царската титла и царското достойнство за върховния вожд и господаря на Русь. А за това било необходимо синът й да встъпи в брачен съюз с особена императорска кръв. Веднъж признат и провъзгласен за цар, войнственият Светослав още повече ще възвеличи своята държава и царската титла приемствено ще преминава от баща на син в неговия род. Но за това преди всичко е необходимо, Светослав така също, както и самата Олга, да приемат християнството, и когато Светослав стане християнин, то в съгласие с гръцките императори, да се сроди с тях, разбира се, няма да има, никакво съмнение.
Така разсъждавал Григорий, разговаряйки с Олга, и мъдрата владетелка, имайки пред вид славата и честта на своя род и благото за своята земя, не е могла да не приеме, в сърцето си, предлаганите й внушения от Григорий. Следствие на тези внушения било и известното посещение на Олга в Цариград, с цел лично да узнае и да се убеди, до колко са осъществими надеждите на Григорий и продената, от тях, надежда, и желание в нея, да стане родоначалничка на руските царе и създателка на Руското царство.
Разположил, в сърцето на вел. кн. Олга, приемането на Божийте слова и събудил в нея мисълта за високото държавническо предназначение, очакващо Русь и нейните владетели, Григорий, сам увлякъл се от своята идея за бъдещо царствено величие на Русь, видял тази идея, като че ли вече била осъществена, и за да й я предаде по-ясно, и така дълбоко да я внедри в ума на Олга, и в съзнанието на обкръжаващите я лица и на целия народ на Русь, се решил да я изрази, като я запише в текст, като така станал първият дееписател (високопоставен придворен чиновник “доклаващ”, “напомнящ”, к.м.) на Русь, и озаглавил своето творение ”Лhтописцемъ Рuсскихъ Царей”. Първоначално той е написал в своя Лѣтописец от цар Михаил до Александър, след това, връщайки се с царица Елена от Константинопол, допълнил своя Лѣтописец с описанието на посещението на вел. кн. Олга в “Царьградъ”, кръщаването й и наричането й царица Елена, дъщеря на император Константин, по повод на което, той е добавил в своя хронологичен списък и до Роман, добавката е направена по това време, когато в Киев са научили за смъртта на Константин, следователно около 960 – 961 година. Към тези години следва да се отнесе и посолството от Византия до царица Олга. Наименоването на своя исторически труд “Лѣтописецъ Русскихъ Царей” било дадено от него, с очевидното намерение, да утвърди в ума на тези, за които той предназначавал своя труд, въодушевяващ не само него самият, - че Русь не само е длъжна да бъде царство, но вече е царство, и че нейните владетели са царе, които по достойнство са равни с българските.
(продължава
Тагове:
Княз Михаил Оболенский за Григорий еписк...
Княз Михаил Оболенский за Григорий еписк...
СНИМКА НА ДЕНЯ
Гигантско опасно растение вирее на Витош...
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.