НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

( Двадесет и седмо продължение)

 Посветил се целият на служене на заветните думи на този цар-християнин, той и след помръкването заедно с него на българския златен век, не е могъл, разбира се, да се отрече от своите убеждения, не е могло да не иска възможното за тяхното осъществяване. Във времената на тежки смутове, настъпили в България, заедно с кончината на нейния велик цар, не предвиждайки нищо добро за нея в близкото й бъдеще, проницателният Григорий оставил своята родина, където не намирал храна за своя дух, жадуващ просветителска дейност. Знаейки, че от славянските племена, обитаващи Северо-Изтока на Европа, се образувала силна държава, под името Русь, и сам бидейки очевидец, какви руски владетели били в помощ на Симеон в осъществяването на неговите мисли да завладее Византия, той се отправил към Киев, столицата на Русь, с надеждата да засади там и семената на православието и с цел да опита, дали няма да му се отдаде да пренесе стремежите и замислите на Симеон на руска почва?...

Натам, в тази обетонова за него земя, естествено, той трябвало да се стреми заради настъпилия тъмен век за България. И случаят на отиване в Русь и ставането му известен на самата Олга, вероятно, не е закъснял да му се предостави. Накрая, Григорий се явява в Киев, и Олга, жадуваща вече за християнско просвещение, и величие за своята страна, и истинска слава и щастие за своя син, открива Григорий, изпълнен с велик ум и предначертания за нейното отечество.

В историческите византийски паметници от тези времена, без съмнение, не е могло да останат никакви свидетелства за това кога и как именно Григорий, може би, бедният изгнанник, се скрил от България в Киев, нито даже за това, какви писмени паметници се пренесени от него в него. Пътешествието му, разбира се, тайно, не е могло да бъде отбелязано в каквито и да било тогавашни паметници; даже ако е било съвсем явно, то по състоянието на тогавашната писменост, нямаща подобно на нашето време, нито вестници, нито списания, то в никакъв случай не е могло да бъде особено забелязано. Не се ли е проявило в областта на славянската писменост и живота, то не би могло да има такива благини в последствие за  Русь. Даже и тогава, ако пристигането му от България в Русь било несравнимо по-важно събитие, от колкото пристигането на частно лице, ако даже било такова тържествено събитие,  като например посолството на Олга до Отон I и много други подобни на него произшествия, отдалечени от нас с цели векове, то и при това даже, не би могло да дойде до нас с каквито и да било неопровержими доказателства. Както много извънредно важни тогавашни исторически обстоятелства, при тогавашната сравнителна безгласност на думите, ние сме узнали и още ще узнаем, не от някакви записи за тях, дошли до нас, а единствено само на основание на тези последствия, каквито не е могло да произтечат от тях, като необходими действия от своите им причини. Такива например, в числото на множество други, неоспорими заключения за това, че още доста преди времето на Владимир, в Киев вече е било разпространено християнството, тъй като, по свидетелства на съвременник-очевидец, вече при Владимир имало не малко църкви, които  не са били въздигнати при него за някакви си десет, или петнадесет години, а никой, освен християните, разбира се, не би могъл да вдигне тези храмове.

Въобще без такива напълно правдоподобни заключения, както е известно, не могат да съществуват никаква история и никаква наука. Без тях, като без неоспорима вероятност, всичко в науката винаги ще бъде без връзка и не може да не остава без важни, съвсем излишни пропуски. Такива заключения се изискват от най-положителните закони на човешката мисъл, навсякъде преминаваща от причината към действието, и от действието към причината, на основата на обикновената, винаги повтаряща се връзка между тях. Такива същите са и нашите заключения за това, че Григорий, презвитер Български, висшият сътрудник на цар Симеон, бил именно този Григорий, който живял и действал при вел. кн. Олга на Русь, като най-близкият й съветник.

За да се усъмним в това, ние сме длъжни да знаем положително, че именно това не е едно и също лице. А между другото никакъв исторически документ не може да бъде приведен в потвърждение на такова предположение. Даже и косвено, по каквито и да е несходства на характера на този или друг Григорий, ние не можем да заключим, за разлика в тези лица, и за нас остава съвсем неразбираемо, как и до сега, никой от нашите учени, при внимателно отношение към работата, не е могъл ясно да разгадае поразителното сходство между Григорий, сътрудникът на Симеон, и Григорий, сподвижникът на Олга. Кой друг, освен този именно Григорий, като най-близък съветник на Олга, или, в края на краищата, кой повече от него, в обкръжаващата я среда, е могъл да я вдъхнови с тези същите стремежи, в тези почти същите начини за тяхното осъществяване, каквито само той е могъл да усвои и да пренесе от България, именно, само поради близките си отношения със Симеон. Само такава личност, като Григорий, е могла да подтикне Олга към без това необяснимите й отношения към “Царьградъ” и, после, към император Отон I, а такава личност не е могло в това време ни да се образова, ни да се развие при Гърците, като отчасти враждебни към нея, нито у каквито и да било Славяни, освен в България, като най-просветената тогава всред целия славянски свят. Отношенията на Олга с Византия, малко разбираеми без именно този Григорий, и почти невероятната и крайно спорна причина за посещението й в “Царьградъ” за покръстване, и още по-неразбираемата, без това, причина за несъмненото й посолство до Отон, всичко се обяснява много лесно от близкото съпоставяне на Симеон и Олга при посредничеството на Григорий. В това посредничество ние намираме обяснение на всички тези, никак обясними без него обстоятелства. Отиването на Олга, след приемането на християнството, някъде в пустинята, отричането й от всякаква царска дейност, и бидейки при нея в това същото време най-близък духовен съветник също някакъв си Григорий, и дори директно Григорий от България, но само от друг характер, и ние също точно така сме задължени да заключим, но само от друг характер, поради именно тези действия на Олга, както за необходими следствия от съветите и внушенията на това лице, съвсем противно на това, което е необходимо да заключим сега за нашия Григорий. Този Григорий вече съвсем не би бил онзи Григорий, който ние знаем, и който е живял и действал в България по времето на златното й, цъфтящо състояние, чиста историческа истина, с каквото се явява пред нас в нашите древни ръкописни паметници възвишената личност на Григорий. Отечественото ни, първобитно, чисто славянско просвещаване, не по-малко от първоначалното ни велико значение на нашата родина в държавния бит на нашия народ, не малко са задължени в своята самобитност именно на неговия горещ стремеж за благото на Русь. Забравата на тази личност, или студеното невнимание към нея е равносилно, по наше убеждение, на неизвинителна студенина към общославянското дело на Русь.    

(продължава)