Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2014 10:42 - Княз Михаил Оболенский за Григорий епископ Български и “о первоначальной русской летописи” - 29
Автор: talasin Категория: История   
Прочетен: 969 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.02.2014 10:49


НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

( Двадесет и осмо продължение)

 Пристигането в Руската земя на този най-близък ученик на св. апопстоли на Славянството и заедно с това деен сътрудник на Симеон в просветяването на Българския народ и в осъществяването на политическите му стремежи, разбира се, не е могло да остане без влияние както на умствения, така и на политическия живот, не само на тогавашния, но даже, както ние виждаме от последствията, и на по-късната Русь. Григорий, идвайки в Руската държава, вероятно е живял не в Киев, а в Киевското му предградие  Почайна, където е била съборната църквата Св. Илия. Той е пътешествал с вел. кн. Олга в Новгород, където е могъл да събере много сведения и предания, записани от него в Летописеца си. Разказът на Григорий за видяните от него бани в Новгород, простодушният съкратител на Летописеца и първият Нестор са слели с разказ за посещението на св. Апостол Андрей, и това е довело и още дълго ще довежда в недоумение много изследователи.

За да се утвърди, проникналото по време на живите св. просветители на Славянството, християнско правоверие, на по-здрави основи между руските езичници, Григорий разбирал, че не е достатъчно покръстването на частни лица, а за  това било необходимо да запали искрата на божествения огън в душата на тази велика руска жена, в която, за тогавашна варварска Русь, се олицетворявала мисълта за единовластие, - и че било нужно да запознае владетелката Олга с християнството, така тя, опознавайки сама светата Христова истина, би се явила и водач в делата на просвещението на своите поданици.

И Григорий, макар и да не знаем, по какъв начин, действително достига своята цел: той не само става известен на Олга, но се явява и нейното най-близко доверено лице и съветник. Беседвайки с нея на еднакво родният за нея и него език, той постепенно я озарява, чрез природният си светъл ум, с лъчите на висшата божествена светлина и я предразполага в сърцето й за приемането на чистото евангелско учение. Олга вече е готова за приемане на покръстването, тя вече е християнка. Но Григорий, прозиращ във великото бъдеще на Руската земя, не е могъл да се удовлетвори от това, че след покръстването на Олга в християнството, след това понататашният ход на събитията да бъде оставен на случайността. Той искал, Олга, заедно с възприемането на християнството, да встъпи в съюз с християнските венценосци, като равна на тях, и след това, за това, че така управляваната от нея славянска държава, станала християнска, с подобаващата й почест, да встъпи в семейството на другите славянски държави. За това той, разбира се, разказвал на Олга за тези високи политически замисли, каквито имал обожаваният от него цар Симеон, за това единовластие и царствено величие и слава, които обкръжавали, българският цар, и че без колебание, се титулувал самодържец на Римляните, и накрая за това, че със смъртта на Симеон, България осиротяла и загубила своите надежди и стремежи, и при това, което е без съмнение, намеквал на притежаващата върховната власт над северните славяни, че и за нея е открит такъв път към единовластие и такова царско достойнство и величие.

Изобразявайки господарският живот в Римската империя  пред Олга, пищността и великолепието на византийския двор, блясъка и величието, с които се обкръжавали императорите, Григорий не могъл да не й съобщи, че не малка част от всички тези знаци на царствено величие неотдавна се проявявали и към младия български Цар Петър, - че този цар, сродил се с императорите, чрез брачен съюз с внучката на Император Роман, тържествено е признат от византийския двор за цар, равен на тях по достойнство, отстъпващ им само по старшинство (на възрастта,к.м.), - което се проявява както в императорските грамоти, така и в самите церемониали по приемане на българските посолства, тъй като Петър отдава много по-голяма почит на византийския двор, отколкото на самия западен император. Описвайки всичко това пред Олга, Григорий, й представял, от друга страна, че нейната собствена също Славянска държава, както и Българското царство, е с много по-обширни граници от българските, и че всичко предвещава в бъдеще още по-голямо разширение на нейните размери, тъй като младият син, подава надежди, че ще тръгне по следите на своите доблестни предци. И защо, разбира се, това да не бъде, разбира се, разсъждавал Григорий, друго също такова Славянско царство, като Българското? И това напълно не прилича ли да бъде и за Руското царство, което в най-кратко време би влязло в такова плътно държавно тяло? И какво е необходимо за това? Много малко: от страна на византийският двор (не един път познал силата на руското оръжие) да признае царската титла и царското достойнство за върховния вожд и господаря на Русь. А за това било необходимо синът й да встъпи в брачен съюз с особена императорска кръв. Веднъж признат и провъзгласен за цар, войнственият Светослав още повече ще възвеличи своята държава и царската титла приемствено ще преминава от баща на син в неговия род. Но за това преди всичко е необходимо, Светослав така също, както и самата Олга, да приемат християнството, и когато Светослав стане християнин, то в съгласие с гръцките императори, да се сроди с тях, разбира се, няма да има, никакво съмнение.                   

Така разсъждавал Григорий, разговаряйки с Олга, и мъдрата владетелка, имайки пред вид славата и честта на своя род и благото за своята земя, не е могла да не приеме, в сърцето си, предлаганите й внушения от Григорий. Следствие на тези внушения било и известното посещение на Олга в Цариград, с цел лично да узнае и да се убеди, до колко са осъществими надеждите на Григорий и продената, от тях, надежда, и желание в нея, да стане родоначалничка на руските царе и създателка на Руското царство.

Разположил, в сърцето на вел. кн. Олга, приемането на Божийте слова и събудил в нея мисълта за високото държавническо предназначение, очакващо Русь и нейните владетели, Григорий, сам увлякъл се от своята идея за бъдещо царствено величие на Русь, видял тази идея, като че ли вече била осъществена, и за да й я предаде по-ясно, и така дълбоко да я внедри в ума на Олга, и в съзнанието на обкръжаващите я лица и на целия народ на Русь, се решил да я изрази, като я запише в текст, като така станал първият дееписател (високопоставен придворен чиновник “доклаващ”, “напомнящ”, к.м.) на Русь, и озаглавил своето творение Лhтописцемъ Рuсскихъ Царей. Първоначално той е написал в своя Лѣтописец от цар Михаил до Александър, след това, връщайки се с царица Елена от Константинопол, допълнил своя Лѣтописец с описанието на посещението на вел. кн. Олга в “Царьградъ”, кръщаването й и наричането й царица Елена, дъщеря на император Константин, по повод на което, той е добавил в своя хронологичен списък и до Роман, добавката е направена по това време, когато в Киев са научили за смъртта на Константин, следователно около 960 – 961 година. Към тези години следва да се отнесе и посолството от Византия до царица Олга. Наименоването на своя исторически труд “Лѣтописецъ Русскихъ Царей” било дадено от него, с очевидното намерение, да утвърди в ума на тези, за които той предназначавал своя труд, въодушевяващ не само него самият, - че Русь не само е длъжна да бъде царство, но вече е царство, и че нейните владетели са царе, които по достойнство са равни с българските.    

(продължава





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: talasin
Категория: История
Прочетен: 420419
Постинги: 161
Коментари: 154
Гласове: 268
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031