НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

 ( Двадесет и шесто продължение)

 И така преди всичко началото на дейността на Григорий е при българския народ. Там, в България, при цар Симеон, обичащ да чете всякакви книги, т.е. не оставящ без внимание нищо забележително, новото в тях, и изпращащ обикновено младите Българи в “Царьградъ” за високо образование, - в числото на тези млади хора там се отправя и Григорий. В Константинопол, в едно от висшите училища за обучение той възприема преподаването на светските и духовните науки. Просвещението във византийската империя, започвайки от IX до XII столетия, било достигнало най-високата степен. Свидетелство за това се намира както при Гибън гл. I, III, така и в   Scholl, кн. VI гл. I, XXI, llist. de la litter. grecque prophane, 2 ed. Raris, 1824. До втората половина на IX-то столетие, след първите приемници на Константин Велики, участта на константинoполските образователни учреждения била достатъчно бедствена. Главното училище, основано в “Царьградъ” от Константин Велики, където се преподавало богословие и всякакви други науки, и чиито учители, притежавали духовни звания, се наричали вселенски, били подложени,  през първата половина на VIII век, на силно гонение от иконоборците. То съществувало, обаче, и след подпалването на зданието, построено от Константин. Освен това училище, в “Царьградъ” през VII и VIII век,  при монастири и съборни църкви, се учредявали и други училища. В тях също се преподавали както науките по богословие, така и съвременни, като “тривiумъ” (хуманитарно образование - граматика, риторика и диалектика,к.м.) и “квадривiумъ” (точни науки – аритметика, геометрия, астрономия и музика (само като хармонията),к.м.). Преследването от иконоборците засегнало и тези училища. Само вече при царете Михаил III, Василий Македонец, Лъв Премъдри и Константин Багрянородни тези учреждения започнали отново да се ползват от особеното императорско покровителство. Всичко това имало, разбира се, особена важност за нашето славянско просвещение. Под покровителството на Варда, просвeщението се развило във висша степен.  На това съдействали  със своето участие Лъв, Иоан Леканомант и патриарх Фотий. Бившите сановници и духовните особи се избирали между най-просветените хора. Всички науки в това време се развивали бързо. Във века на особеното си блестящо развитие, във времето, за което говорим, при Константин Багрянородни, господстващото направление на съчиненията, под близкото ръководство на самия император, ревностно предал се на изучаване на науките, имало характер на събирането и обединяването в едно цяло, както на исторически, така и на други разнообразни познания. За да усили в четящата публика любовта към четенето и да облекчи четенето на историческите книги, Константин Багрянородни поръчал, както е известно, на различни учени да направят преписи от най-добрите гръцки исторически писатели и разполагането на тези преписи по отдели или рубрики. Императорът предполагал, че при такъв избор на читателите, те по-внимателно и по-съсредоточено ще могат да впечатлят ума си от прочетеното. С тази цел той разделил различните съчинения по 53 предмета. До наше време от тях са запазени само няколко откъса. По поръчение на Багренородни бил написан подробен, особен по състав, хронограф, описващ събитията от сътворението на света.

Младият Българин, горещо предан на делото на съвременната наука, заради което той живеел по това време във Византия, без съмнение, не е могъл да не следи с напрегнато внимание за всякакви капитални произведения в научния свят. В числото на такива произведения бил и горе споменатият хронограф. Григорий е изучавал това произведение, замислено и написано по идеите на  императора. Четейки в този хронограф и превеждайки записка от римския писател Фортунат, той включва е превода следните свои думи:

“Се же мудрый Фортунатъ римскый хронографъ списа” и добавя за себе си: “ еже творенiе въ Константинѣградѣ изобрѣтохъ”.   В тези думи ние имаме, важно, положително указание за биографията на Григорий, за това, че той е живял в Константинопол, че в любознателните си занятия, той е придобивал най-важния съвременен ръкопис и придобил лично хронографа на Фортунат. Завършил своето образование в столицата на източния император, Григорий се завърнал в България, и, като човек с редки качества и способности, като един от най-добрите представители на съвременното просвещение, съсредоточили се в Константинопол, той бил призван в българския царски двор, за съдействие със своите способности и познания на просветителските стремежи на своя владетел. Вероятно, той първи е донесъл на цар Симеон известието за съставения тогава в Константинопол нов забележителен хронограф, което било, разбира се, най-свежата и най-любопитната книжна новост за Симеон. Не желаейки никак да не изостава от съвременното умствено движение, извършвано в столицата на цезарите, Симеон естествено е желал да има копие от това ново историческо произведение, имащо за него най-жив и още повече голям интерес, защото в него, по съображенията му, би трябвало да бъдат внесени най-свежите държавни и политически събития на Византийската империя. При тогавашните, почти непрекъснати отношения с Константинополския двор, за Симеон не представлявало никаква трудност да достави, чрез посланника  си, копие от този хронограф, независимо, че този труд, още не бил окончателно завършен (ние приблизително можем да определим самото време, когато на Симеон бил доставено копие от този хронограф. Тъй като българският превод завършва в 920 г., под която се съобщава сведение за венчаване със златен венец на жената на Роман Теодора със сина му Христофор, то с достоверност трябва да предполагаме, че скоро след това събитие на Симеон е било доставено копие от още незавършения, но доведен само до тази година хронограф). Когато на Симеон се отдало да придобие този хронограф и да се запознае със съдържанието му, то, естествено, той е пожелал да му бъде направен превод за неговия народ, и на кого от всички най-близо до него той е могъл да възложи този труд, ако не на Григорий, току що пристигнал от Византия и със свежи сили встъпващ на откритото пред него научно поприще? Това леко би могло стане при това, защото самият Григорий е бил изпратен от царя в Константинопол, за да придобие и да му достави този хронограф, или сам той без всякакво странично внушение, заинтересован от забележителния исторически труд, е донесъл копие от него и сам също, като познавач на гръцкия език, е предложил услугите си на Симеон, в качеството си на преводач.  

Както и да е било това, но преводът от Григорий на хронографа, по повелята на царя, е бил действително направен и се появява със следното заглавие:

“Книги Завѣта Божiа Ветхаго, сказающе образы Новаго Завѣта, истинну сущу, преложеная отъ греческаго языка въ словенскый при князи блъгарьстѣемъ Симеоне, сыне Бориши, Григорiемъ, презвитеромъ  мнихомъ всѣхъ церковникъ блъгарскихъ церквiй, повелѣнiемъ того книголюбца князя Семiона, истиннѣ реши боголюбца”.

От този превод, направен почти дословно от Григорий, ние научаваме, че от него в основата на гръцкия оригинал са положени следните съчинения:
  

"1) Ӏосифа Флавiя (писателя от 1-го вѣка)- Древности Ӏудейскiя, за войнѣ Iудейската и за плѣненiи на Iерусалима.

2) Iоанна Малалы (писателя VI вѣка)- хронографъ отъ сотворенiя мiра до 528 года.

3) Григорiя Арматола (писателя IX вѣка)- хронографъ отъ сотворенiя мiра до 842 года.

4) Хроника Ӏоанна Антiохiйскаго и неизвѣстныхъ его продължителей, изъ коихъ послѣднiй былъ современникомъ Романа и находился еще въ живыхъ, по крайней мѣрѣ, въ 959 г.,”

защото тя се изчислява като година на царуването на Константин Порфирородни, именно от Симеон Логотед, както съвсем основателно отбелязва Э.Г. Фонъ-Муральтъ (В отделни български копия хрониката на Георгий Арматол, труд на Иоан Антиохийски и неговия продължител завършва в 948 г., а по други руски хронографи той продължава до 990 г.). Има основание да се предполага, че гръцкият оригинал на хронографа, от който е бил направен преводът на Григорий, е имал тогава, или получил по-късно, заглавието: Παλαιά(Палея). Константин Багрянородни се е ползвал с този хронограф. В своето съчинение: Примери за добродетели и пороци …… той прави извлечения от този хронограф. В предисловието на своето съчинение Константин Багрянородни казва:

“те (примерите за добродетели и пороци) са извлечени от следните исторически творения: 1) Iосифа древностей, 2) Георгiя монаха, 3) хроника Iоанна, прозваннаго Малала и 4) Iоанна Атiохiискаго).”

Такова е най-правдоподобното, никак не лишено от историческа основателност и изведено от законите на самата действителност, наше предположение за отношението на Григорий към Симеон и за дейността му в България. Този път на съображения ние ще следваме във всичките му дейности, до като не достигнем до подробното разглеждането на самите негови трудове, от които, като от основни факти, ние заключаваме от действителното за възможното. Развил се от най-младите си години близо до огромната личност, под обаятелното влияние на царственния просветител и съзидател на величието на своето отечество, в Григорий, естествено, не е могло да не проникнат тези същите идеи, като на Симеон. 

(продължава)