Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2014 11:41 - Княз Михаил Оболенский за Григорий епископ Български и “о первоначальной русской летописи” - 26
Автор: talasin Категория: История   
Прочетен: 1061 Коментари: 0 Гласове:
0



НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

( Двадесет и пето продължение)

Петър, макар и получил в наследство  царската титла от баща си,  но, встъпвайки в брак, по користни цели изгодни за Византия, с гръцка принцеса, внучка на император на Роман, той доброволно сам напълно се отдал на безкрайното влияние на Гърците, станали от този момент пълен разпоредител в неговия двор. Византия както и преди, признавала за българите владетели предишната му царска титла –Βασιλέως, - но каква голяма била сега разликата в това признание, каквото било то при Симеон! Самолюбиво за Петър, то се превърнало в равносилно на отричането му от всички тези предначертания и стремежи, пред вид на които тази титла била приета от баща му. Симеон искал, - и то било главното в целите му – да бъде единственият цар, приемник на царския престол; тогава защо след обявяването му за цезар/кесар на Византия, той е бил принуден да търси цезарското/кесарското венчаване от Рим; при което папата, желаейки да унизи Византия и още повече да възбуди България против нея с разправии за правото на цезарството, му изпраща не само царски венец, но и го е дарил, с равната на византийската, титла император, самодържец на Рим. На Симеон, без съмнение, са се старали да му внушат, при това, че той, във всичките си права е съвсем равен с византийския император. Обратно Петър, приемайки царската титла само от Византия, вече сам отнел от нея всичко от самобитното й, независимо, действително значение, и го обръщали не повече от някаква почетна играчка в ръцете на Византия, в безсъдържателно, макар и с много гръмко име на цар. Симеон искал да бъде именно не по-малко от първи между венценосците при славяните; Петър лекомислено се съгласил да загуби всички велики държавни предначертания на своя баща, станал просто вторият след византийския владетел, или негов “син”, както той се е титулувал във всичките си императорски грамоти. В действителност той е бил само един роб и покорен слуга на византийските стремежи.

Но целият този тежък, превратен ход на делата в България, не е могло да не му се противопоставят истинските синове на предишното й живо движение напред, към високо съвременно развитие и самобитност, и особено  не е могло да не възмути най-близките сподвижници на Симеон, приемащи горещо в сърцето си неговите царствени предначертания, споделящи с него едни и същи мисли и желания. Сега за тях, видели цялата дълбочина на това унижаване, в каквото неудържимо се увличала родната им страна, за тях, както за никой друг, поради предишното им близко участие с двете си ръце в дейността на техния вожд, станало пределно ясно, че самостоятелността на България е готова окончателно да умре и никога да не възкръсне в предишния си живот, в предишното си величие, както в държавното строителство и в просвещението, така и в собственото си духовно преуспяване. Константинополският двор, наистина, бил дарявал България в същото време, даже и с особено патриаршество: но то не е ли било и новият звън във веригата на зависимостта за Българите, даже и по църква, от “Царьграда”. Както и титлата на българския цар, то било само дар от Гърция за услугите оказвани й от сегашния български цар.

Всички недоволни от такъв нов ред в делата на България, и начело им, разбира се, стояли хора близо до Симеон, съставлявали особена партия. Избухнало въстание против Петър, отначало под ръководството на малкия брат на царя. Йоан, после с участието на старшия, Михаил, който някога насила бил подстриган от баща си в монах. Двата опита за метеж, нямали, разбира се, никакъв успех. Всички участници или били наказани или се разпилели по разни страни, който където е успял да се укрие от преследване. Едноплеменните им славянски земи представлявали за тях, естествено, най-радушният и безопасен приют, като за деятели, преданни на своето славянско дело и противници на гръцкото, враждебно отношение към славянското самобитно развитие. Някои бягали, между впрочем, и в Гърция.

В последствие, духовната деятелност на българския народ също така скоро увяхнала, както бързо и величаво тя се разкрила и разнесла при самото свое начало. Във времената на Петър българският двор вече никак не се грижел за каквото и да е славянско просвещение на народа; частните хора вече нямали възможност, в онези трудни времена, по предишному да се отдават свободно на мирен словесен труд. Новите деятели нямало къде да се образоват, а старите, бившите сътрудници на Симеон, или вече почивали в гробовете заради своите честни, родни, славянски убеждения, или вече били далече в други страни, където за тях им се откривало по-широко, безпрепятствено поле на дейност на тази обща, заветна полза за всички Славяни. В числото на тези последните, напуснали родната страна, не предоставяща при цар Петър вече никаква възможност за подобна дейност, се намирал и младшият от подвижниците на Симеон, трудил се някога, по негова повеля, над превода на книгата Вехтия Божи Завет, Григорий, мних, презвитер на всички църковници на българските църкви. Съдейки по всички запазили се до сега данни, именно ученикът на Методий преминал от България в Киев, където пристигнал около 946 г.

Относно пребиваването и дейността на знаменитият български презвитер Григорий, както в това съсредоточие древна Русь, така и преди всичко, това в България, ние можем и сме длъжни да си съставим верни понятия, възстановявайки неговите черти, досега скриващи се от потомството, и наслагвайки малко по малко, цялостните му, ясни очертания, единствено от тези същите указания, каквито представлява внимателният безпристрастен поглед при изучаването на тези същите негови собствени, дошли до нас, трудове. Историческата критика, навсякъде проверяема в своите заключения за едно или друго обстоятелство в живота на възстановявания древен образ, строгите закони на действителността, близкото познаване на древността, безспорно, оказват много помощ в това не леко дело. Но работата действително не е лека, и, обаче, задачата е толкова увлекателна, личността на един от най-близките ученици на Кирил и Методий, презвитер Григорий, е така висока, трудовете му толкова велики и важни и така недостойно предавани до сега от малка известност, че никакъв труд не трябва да се оказва тежък за извличането им от вечната неизвестност.

На основание на нашите данни, ние ще се постараем преди всичко по приемството във времето, мислено да се проникне в тези отдалечени времена на Златния век на България, когато най-напред се обозначило и определило бъдещото велико значение на Григорий за съдбата както на българското, така и на нашето древно отечествено просвещение. След това ще преминем в други епохи на неговия живот, при което ще разгледаме и трудовете му и отношението му към нашето отечество.        

(продължава)





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: talasin
Категория: История
Прочетен: 420408
Постинги: 161
Коментари: 154
Гласове: 268
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031