Прочетен: 6364 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2016 17:32
Едно разсъждение за етимологичното значение на думите „трак“ и „траки“
От преди Р.Х. в историографията циркулират думите „траки“, „трак“, „тракиец“, „тракийка“, „тракийци“ и „тракийски“ (на различни езици, но и като име на български език на народ или човек от точно определена етническа група). Известно е, че тези думи първи употребява Омир, описвайки едни от участниците в известната Троянска война, която се е водила 12 века преди Р.Х., в района на малоазийския бряг на Пропонтита и малоазийска Дардания, сега Мраморно море и източният бряг на Дарданелите. Дори една географска област от древни времена е известна с името „Тракия“, което тя е придобила в историографията, като областта която е обитавана от тези хора. Но освен в нея редица автори от древността, та до наши дни разполагат тези хора и техните държавни образувания през вековете не само в тази географска област, но и на редица други географски области, които нямат нищо общо с името „Тракия“, освен някаква непосредствена близост до нея, но и на много по-отдалечени разстояния, с една дума „през планини и равнини, през реки и морета“ на Балканския полуостров, Мала Азия и в земите на север от средното и долното течение на р. Дунав и бреговете на Черно море. Проверката по речниците за гръцки, български и други езици за използване на думите "траки", мн.ч. или "трак" ед.ч., (на бълг. език,) като самонаричане или адекватни на името, с което се разпознава античното, ранно- и средновековно население, обитаващо споменатият ареал, показва че това никъде не е засвидетелствано. Но съществувайки в историографията от тези споменати периоди, по всичко изглежда, да е екзоним, наименование дадено на това население от чужди етнически нему „кръстници“ – автори на различни писания, откривайки в него еднакви език (граматика, лексика и синтаксис) за общуване, разбира се, със съответните наречия, поведение и обичаи, облекло, предмети за употреба, отглеждани земеделски култури и животни за изхранване, придвижване и военни цели. За първи път думите се появяват в историографията от авторите на елинските текстове след Омир, независимо че се приписват нему. Преди него и по неговото време, VIII в. пр.н.е. ( например от Хезоид и Ликург) не са известни автори, в чиито писмени паметници, а и в лапидарни такива, да се споменават тези думи на елинският или някакъв друг език. Това означава времето преди "тъмните векове" и "архаичния период" в старогръцката история. Следва да отчетем, че оригинал на писмен паметник, чийто текст да е написан лично от Омир не съществува, колкото и да се свързва с неговото име. Известното от него, Илиада, Одисея и останалото не споменато, е редактирано от Хекатей - старогръцки писател, историк, географ и политик, родом от Милет 550 - 476 г. пр.н.е., т.е. 3 века след Омир. А употребяващият тези понятия Херодот, когото цитират почти всички историографи, е роден 484 г. пр.н.е. Последното означава, че тези споменати думи са "доизродени" от Хекатей. Проверката в речниците с гръцки думи показа, че думата : "τράκ" (с "τ“) означава - страх, плахост, боязливост, задръжки, подтиснатост, нервност (сценична треска), свистенето на бича, паразитизъм, тунеядство, измама с пари и др., но никъде като обобщаващо име на човек от друго племе или друга народност!!! А другата дума с подобно звучение: "τράκο, τράκος" пък означава - сблъсък, неприятности, кавга, разпра стигаща до побой и др. Въобще думите с корена "τράκ-" са само няколко, но с нито една от тях не се нарича индивид от някаква друга народност, различна от тази на елините.
Другите гръцки думи с подобно звучене са:
„θράκ"|α, ~ια ή“ (с „θ – ф или т“), означаващо - жар, горящи въглени; сгурия, угаснали въглени, пепел
„Θράκη“ - Тракия
„θρακ|Ίάς, ~ίας ό“, означаващо - северен вятър (духащ от страната на Тракия);
„θρακικός, ή, ό[ν], θράκιος, ία, ον“ - тракийски;
„ΘρακιώτΙΙης ό, ~ισσα ή“ - траки{ец, -йка.
Възниква недоумение, свързано с това, от къде Херодот знае, че този народ има това име, след като преди него, не е известно някой друг да е споменавал тези думи, като „ΘρακιώτΙΙης“. Никъде в оставеното от него няма подобна информация. Остава известното му да е от „хекатеевият Омир“.
От известното в речниците, които обесняват значението на думите с гръцки произход, става ясно, че "τράκ" е обидно понятие, което е използвано от пришълците от Етиопия и Египет, обявили се за „еллини“, за да покажат отношението си към местното население, като го охарактеризират с такива обидни и позорящи ги думи.
Това не е изключение в практиката на елините. По същият начин, те са охарактеризирали и обитателите на северните брегове на Черно море като "савромат“ и „савромати", което означава "гущероок“ или „гущерооки". Който е изследвал Боспорското царство, сигурно е видял, колко негови владетели са именувани като "Савромат" на гръцки или "Гущероок" на български език.
Съоветното обидно значение на дума, за охарактеризиране на тези "ελλην – елин“ или „ελληνες - елини" със съответните гръцки окончания, има и нашата българска дума "грък". От най-раннаа древност това население, винаги се е самонаричало елини, пък били те йонийци, еолийци, милетци, тесалийци, епирци и т.н., но не и гърци. Думата „грък“ е възприета от старобългарският език в останалите, произтичащи от него езици, като „грек“ – в руския, „грци“ – сръбски и в същите съчетания на тези звуци – „г, р, к, ц“, но съобразно с използваните писмени знаци и звуци за тях, в полски, чешки, хърватски, словашки, словенски, румънски, италиански, че и в другите латински езици. Това може да се установи от справките от подобаващите етимологични речници (без обаче да се представя българската й простонародна етимология).
Простонародното значение на споменатото обидно значение на думата „грък“ съм изпитал лично в детството си. Поради обстоятелството, че предците ми, по бащино коляно, са от чисто българското с. Търново, Узункюприйско. На почти всяка моя проява в детството ми, на нещо извън нормите на благоприличието, покойният ми дядо Петко ме „награждаваше“ с „грък“, като нещо укоряващо.
Ако си послужа с написаното от Прокопий от Кесария, който ненавиждал Юстиниян, което личи от неговите „Тайната история“ и “Anecdota“. Той, Юстиниян, не бил грък или римлянин. Никога не посетил Рим. Не уважавал и гръцката култура. Показвайки отошението на Юстиниян Велики към това племе в своята Anecdota, Прокопий споделя, че когато Юстиниян мразел някого го обинявал, че е „грък“: „сякаш беше изключено за човек от Гърция да бъде свестен“.
Дядо ми Петко е раждан по време на „мурабето“ – Руско-турската война от 1878-77 г. и като пеленаче, след Берлинския конгрес, е пренасян от прадядо ми Иван Стоилов и прабаба ми Невена от с. Търново до с. Горни Луковит, сега град, и от своите родители, дядовци и баби е възприел това отношение, към несвестните постъпки на хората, а и ни го е предал, та си го спомням през всичките 64 г. след кончината му. Вечна му памят. С годините разбрах, какво е искал да изрази и то не се различава от това на Юстиниян или Управда, както се оказва рожденното му име, според „Iustiniani Vita“ (Житието на Юстиниян), написана от епископа на Сердика Богомил или Теофил.
Между другото, в родния ми град, когато станеше дума от коя махала съм и от кой род, обичайната реакция на питащият, след отговора ми, беше от рода: „аха, от тракиянската или от тракиянците“. Тъй като всички от рода ни са станали бежанци и се заселили в една и съща махала в споменатото населено место. Никога не съм чул някой от тях или от другите махали да казва: „траки или траките“. Прави впечатление, че и на латинските езици, за тези хора се изписва: „Thracian”.
А то за обикновеният българин е била и съответната ответна реакция на незаслужено отношение от обидните думи, които е получавал от представителите на елинското население, особено от фанариотите, което отношение е останало от най-древни времена.
Гръцката дума "γρέκι" (употребявано по руски и изговорено на български език „греки“) има съвсем различни етимологични значения, като: кошара (за животни); лагер, бивак, паркинг; къща, жилища, жилища; колиба; временни убежища; място на пребиваване, местоживеене, до като "Гραικός" е със значението "грък", както и думата за самонаричането им Έλλην (-ος) ό, ~ίς (-ίδος) ή, ~ας ό, ~ίδα ή - елини, възприемано и използвано в ежедневието от нашият обикновен народ като "грък, гръкиня", с обидното й значение като дивак, варварин или най-общо лош човек, а от "учените глави" преобразувано, вероятно от криворазбрано благозвучие, на "гърк или гъркиня“, както и „гърци", което е наводнило "научната" литература, размивайки и игнорирайки първоначалното му и изконно значение на "лош, долен човек". Близко по звучение до него е и илирийско-тракийската дума „Vrag“, включваща някои от споменатите по-горе звуци, но със същата или подобна на нея етимология – дявол или злодей.
Има още едно предположение за произхода на споменатият екзоним. То е свързано с името на едно съседно, местно и по-старо от елините население, обитаващо, северно на елините, в района на Долна Македония и южните брегове на полуострова на Бяло море. От летописите и картите известното име на това население е „Dersei“-те, „дерзейте“, „дерзики“ и др. подобни, както и много близко до тракийската дума „дерзас“. Всички тези имена са свързани с понятието дързост, дръзко и др. от този род. Ето и думите на гръцки език, които звучат много близко до тези, които са посочени по-горе с начална буква „θ“:
θράσος I τό 1) (с „θ“ – фита > фрасос) -дързост, наглост, нахалство
Θρασύς, εΐα, ύ 1 . (фраси) - дръзък, нагъл, нахален; 2. (о) наглец, нахал
Θρασύτητα [-ης (-ητος)] ή (фраситиса) -дързост, наглост, нахалство
За отбелязване е, че 1868 г. Стефан Веркович публикува една своя статия под името: „Описание быта болгар населяющих Македонию“, в която описва 10 български рода, обитаващи от незапомнени времена македонските земи и съобщава, че името на един от тях, обитаващ южната част на тези земи и говорещ най-чист български език е „дарзилци“ или „дразилцев“. Статията е написана на марвашкото българско наречие, но е преведена на руски език от К. И. Жинзифов и публикувана на него. Поради това Ст. Веркович споделя, че това име произлиза от глагола „дерзаю“ и главното им село се наричало Дарзилово или Дързилово. По-подробно за тях на стр. https://www.academia.edu/16008314/%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_1868_%D0%B3
Накрая отново да споменем Юстиниян Велики, но този път за неговото отношение пък към Тракия и тракийският народ: „Tова е важно и всекиму известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащият осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги имат по рождение в кръвта си.“ (от превод на акад. В. Бешевлиев)
И тъй като започнахме с Омир да споменем и неговото отношение към тези хора. За него те винаги са били символ на мъжествени и силни хора.
Веселин Тракийски
Троянската кобилка Вагинин изцвили ероти...
Индианска демокрация или диктатура на че...
Повтарящи се с обратен знак истории
Римските пътища в България и съвремените...
казваш, че думата трак е екзоним, дума чужда на местните племена. По тази логика и топонима Тракия, където живеят те би трябвало да е чужд. Но ако сравним имената на съседните области - в Мизия живеят мизи, във Витиня - витини, в Дардания - дардани, Македония - македони, Илирия - илири, Дакия - даки и т.н. Тези имена определено не са екзоними, а повечето са съвременници на траките в Тракия. Значи е логично да име племе с името траки, което е дало името на земите, които обитава. Доказателства, за това ще намерим в Илиада, при изброяването на съюзниците на троянците („Илиада II, 840-877):
"„Вожд на троянците бе шлемовеецът славният Хектор,
син на Приама; мнозина най-смели се готвеха вече
заедно с него да влязат с копия остри в боя.
Вожд на дарданците беше известният син на Анхиза,"
„Водеше цар Хипотий племе с копие силно пеласги1,
тези, които живееха сред плодородна Лариса,
тях ги предвождаха в бой Хипотий с Пилей2 войнолюбец,
двамата сина на Лет пеласгийски, потомък3 Тевтамов.
А пък Пейрой с Акаманта4 предвождаха всички тракийци,
мирно живеещи близо покрай Хелеспонт5 бързотечен.
Вождът на копиеборци кикони бе смелият Евфем " = става пределно ясно,че се изброяват вождовете на всички племена. В случая Пейрой и Акамант са вождове на племето на траките! Следователно Омир е различавал траки от троянци, пеласги и др. и не може да става дума за екзоним, още повече че споменава и Тракия като област. АКо под траки на Омир се разбираше негърци или неелини, то всички останли би трябвало да са елини, което не е вярно. Още повече че дълбоко се съмнявам в "гръцкия" произход на древния поет.
Не би трябвало да се търси гръцко значение на трак, защото то е доста по-късно и дава яснота по въпроса. Станало ли е името траки събирателно за останалите племена - вероятно да, но в един по-късен период, не и по време на Троянската война. Нека се запитаме защо е станало събирателно име? По принцип поради заслуги или траките да са били първото племе с което древните гърци да са влезли в контакт. От историята знаем обаче, че последното не е много вероятно. Тогава какви ще са били заслугите на племето траки, така че не само областта, а множеството сродни племена да бъдат наричани с това име? За сега няма отговор на този въпрос, но повече инфо можеш да прочетеш тук http://didanov.blog/history/2016/08/04/t-r-k-ili-s-pyrviiat-vladetel-na-plemeto-quot-traki-quot.1468748
поздрави
Засвидетелствани са тракийските владетели Терес и Трак, според библейските източници траките произхождат от Тирас – син на Ной.
Племена, обитаващи земите на Тракия с възможна връзка с етнонима „трак“
теризи (терици): (Североизточна Тракия, на изток от мизите)
тиризи (земите около н.Калиакра)
травси: (в областта между долното течение на Хебър и Източните Родопи)
трери: (Западна Тракия, край река Ескус( Искър) , край Сердика
трилатаи: (Западна Тракия, река Ескус )
троглодити
дерони: (Югозападна Тракия, известни с красивите си монети с колесница) може да произнасят и като терони, тирони.
Кога това името трак е станало нарицателно или събирателно за множеството близки по произход и език племена може дамо да се гадае. Но не трябва да се пренебрегва и огромната роля, която има тракийската цивилизация в цивилизоването на гръцкото население – те са им дали и боговете, и мистериите и буквите и всякакви други познания, за да може един ден ученикът да нарече учителят си варварин. поздрави
Друго тълкуване от диалектните форми е, че траките са войнолюбиви.Смята се, че по този начин бога Арес (бога на войната) е роден в Тракия...
В поемата „Аргонавтика” на Аполоний Родоски (ІІІ в. пр.н.е.) и във съчинението от ІІ в. на Ариан „Витиниака”. Точно последният е дал сведението за нимфата Траке, която била „майка на Трер” (епонима на тракийският народ „трери”). Откъсът е съхранен при Стефан Византийски: „Трери, народ. От Триер, син на Омбриарей и Траке, както казва Ариан във „Витиниака” (Steph. Byz., FGrHist 156 F 27).
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.