Блогът на talasin :: Няколко думи за Летописец Переславля

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.08.2016 22:40 - Няколко думи за Летописец Переславля - Суздалский

Автор: talasin Категория: История

Прочетен: 1142 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.08.2016 22:42

Няколко думи за Летописец Персеславля – Суздалский

   Фототипният текст на страницата https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski е описът на съдържанието на „Летописец Персеславля – Суздалский“, подготвен в този му вид от Княз Михаил А. Оболенский и излязъл от печат през 1851 г. Причината, за представянето му на любознателните читатели, се корени в това, че в този Летописец, запазен в единствен екземпляр, се намира най-ранният превод на старобългарски език на хронографа на Иоан Антиохийски Малала, в който са запазени както началото, така и краят му, което не съдържат другите известни копия от него. В него е и текстът на „Летописецъ Русских царей“. Хронографът е от 487 листа, а до посленият 541-и е текстът на Летописеца. Установено е, че е изготвен към 1214 г. за княз Ярослав Всеволодович.
     Особено важно в случаят е, че споменатият опис съдържа заглавията на 781 текста, които са съществували в прототипа, от който е произлязъл този Летописец Переславля - Суздалский, и най-вече защото той е идентичен с описа на т.н. Архивно копие, както и на всички заглавия на текстове в т.н. Светославов изборник от 1073 г., представляващи около 1/3 от този опис.

     Стигайки до края на този списък и опитвайки се да прочете отделните имена на текстовете, човек разбира, стига да поиска, защо времето, когато тези текстове са превеждани от другите езици на старобългарски език и писани, времето на българският владетел Цар Симеон Велики, е известно като Златен век на Българската култура. Нито на Балканите, нито на север от Дунав до Балтийско море, че и на изток до р. Волга е имало някой друг, който да осигури подобни условия, така че тези думи в тях да достигнат до хората от споменатият ареал, на езика, на който са си общували едни други.

В останалата част от текста, която не е представена на читателя, Княз Оболенски съобщава, освен другото, че представеното от книгата Вехтият завет, тази на Иоан Антиохийски Малала и хронографът на Героги Арматол е преведено от гръцки на словенски (разбирай старобългарски) език по повелята на Българският княз Симеон в Х-ти век от Григорий презвитер мних на всички църковници от българските църкви. По тази причина, споделя той, преподобният Нестор не е ползвал гръцки източници за своя текст „Повест за отминалите години“, началният ръкопис на руската държава и народ, а българските им преводи от Григорий.

Поздравления за всеки прочел текста на заглавията на отделните повествования на старобългарски език. Заради тях А. Шахматов, основоположникът на изучаването на руския език, нарича този Сборник "Древнеболгарская енциклопедия Х-го века".

Нагоре