Един опит за изясняване името на Варна
   Запознат съм с написаното от гръцките автори Теофан и Никифор, в чиито съобщения за първи път, както е известно до сега, се споменава за Варна, във връзка със събитията през 680 / 681 г., чийто резултат е сключването на договор между императора на ИРИ и България, с който той се задължава да й изплаща ежегоден данък. Преди това този град е известен с няколко имена, но има и период, в който е известно, че е имало некропол, но не е известно от какви хора е оставен. В по-стари времена, преди Р.Х., за този район се споменава за обитаването му от племе с името корбизи, но това е доста по-късно от датирането на споменатият некропол. Между другото, с разкриването на последният от световно известният, всред археолозите, археолог Иван Симеонов Иванов, бивш директор на най-старият български археологически музей, Варненският, познанията за общественото развитие на човечеството, чрез доказателствата от този некропол, бяха изместени хиляди години преди Р.Х., от тези, които бяха общоприети от историците по света до тогава. Сега това датиране не е претърпяло промени.
    Това кратко въведение е да напомни на любезният читател, че това, последно останало, име на този град, Варна,  е присвоено и на съкровището от предмети с най-старото известно обработено злато в света, разкрито от покойният Иван Иванов в споменавания некропол.
    От доста време живея във Варна и се интересувам за произхода на името й и за етимологията му. Познавам добре, според собствената ми преценка, мнението на известните ни историци, в т.ч. и на доц. Павел Георгиев за първата столица на българите в Карвунската земя на юг от Дунав, която той приема, че е била разположена в този район Девня - Варна, както и тезите от други публикации, с които се правят опити за обясняване на името й, Варна. Опитите името Варна да се обоснове с думи от езика на траките, както и с името на християнски светци като на Св. Варнава или с името на реката, която се влива в морето в неговият периметър, нямат солидна основа и са както предположителни и неубедителени, така и недоказуеми. Няма как, просто е крайно неприемливо, аспаруховите българи да кръстят град Одесос, който до този момент са владяли ромейте, на името на християнски светец, колкото и да се предполага и знае, че са познавали християнството (по времето на Юстиниян в техните земи е съществувала християнска епископия, единствената извън територията на империята), просто няма никъде такъв подобен случай по целия им път от където са тръгнали до където са стигнали по азимутите на географията. Това, кръщаването на светии, когато обявяват християнството за официална религия в империята,  не са направили и ромейските императори (макар да има години, когато градът е носил имена на императори, като това на Теодосий - Теодосиопол), та да го направят едни езичници (справка каменният надпис от Филипи на Пресиян, в който обвинява “християните”, че не са оценили добрините на българите). Считам за напълно обосновано, не че е от кой знае какво значение мнението ми, че доц. Петров има много основание да напише, в своя статия, следното изречение: "Тя именно получава иранобългарското си название (име,к.м.) Варна", но пък не е посочил необходимите, според скромното ми мнение, доказателства за това си твърдение.
    От известните писмени паметници има един, от най-старите в света, чието начало е поставено преди I-то хилядолетие от Р.Х., и това е “Авеста” – събраните свещени текстове на Откровението на Спитама Заратустра, предадени на хората от пророка Ахура Мазда. Няма да разказвам историята на Авеста, но там за първи път е използвана думата "Варна" (известно е, че е тази дума е спомената и в индийските "Веди", но не в такъв смисъл) и е пояснено какво означава. В една от частите на Авеста, т.н. "яшти" - химни, в чиято структура се разкрива известна прослава на Ахура Мазда, на дните на календара, както и други почитания – на Слънцето, Луната, водите, победителката на сушата- звездата Сириус, добитъка и т.н. в т.ч. и на Арийската хварна (Хварна = Благодат). В пети яшт от Авеста, именуван "Абан-яшт" (“Аредви Сура Анахита” – за покровителката на водите), карде 9 (част девета), стих 33 – почитание на Траэтаона: и в девети яшт – "Гуш-яшт" (“Здраве за конете” - за покровителя на добитъка) в карде 3 (част трета), стих 13 – пак почитание на Траэтаона, е записано в стихове (представям го на руски, поради отсъствие на български превод, отделните редове са отделение с “/” ) : “Для нее совершал почитание/ Наследник рода Атвьяни,/ сильнейший из рода Траэтаона/ в Варне четырехугольной:/ сто жеребцов, тысячу коров, десять тысяч овец, принося возлияния./” В един друг ирано-руски превод на думата “варна”, е посочено, без да е опровергано, че тя означава специално оградено място за обитаване от население, състоящо се от защитени със солидни стени/огради, включващо три условни концентрични “кръга/площи/” – най-външен за добитъка, средният – за основното население и вътрешният - за владетелят и неговата свита. В друг текст от Авеста е описано награждаването от владетел на  негов поданик за заслуга на последния, което награждаване се заключавало в предоставянето му на земя за да изгради “Варна” с размери на еднодневен бяг на кон във всяка една от посоките на света. От посочените примери става ясно, че “варна” е иранска дума, с която се нарича защитено населено място от посочения по-горе тип. Тя ни е известна от Хрониката на Теофан и Кратката история на Никифор и за място близо до Одесос, а и защо да не се приема, че българите в тези времена са възприели това име, че се отнася и за същността на самия град Одесос и са го нарекли така познатото им име "варна", с което да го разпознават. Нищо чудно той да им се е видял “варна”, както те са виждали такива “варни” в иранските земи, тъй като няма никакво съобщение, за други такива така укрепени и устроени населени места по пътят им, до Одесос. А що се отнася за иранския й произход има предостатъчно много факти за най-различни многовековни контакти между българите и иранците/персите (и от ахеменидският и от сасанидският им период и от преди тях), в т.ч. и сродяване, както пише в писмо шахин-шахът им Хорсой II до младия владетел на северните (спрямо Кавказ) съюзници на Ираклий (визирам Кубрат, който е известен като негов приятел, като владетел на тези северни народи по това време), и войни между тях и за превземане на крепости, в т.ч. и на териториите на иранските държави до завладяването им от тюрките и арабите. Последната е била през 627/8 по времето на Ираклий (от когато е и споменатото писмо). До идването на Аспарух и българите южно от Дунав през 680 г., известният Одесос е прекръстван няколко пъти от императорите, но името Варна се споменава за първи път 100 години, т.е. цял век, след 680 г., когато тази територия вече се владее от тях. В гръцкият език такава дума няма, така остава, тя да е донесена тук от българите. Без да е доказателство, но подобен пример има с имената на Охрид (Лихнида), река Вардар (Аксиос), които стават известни пак след идването на българите по тези земи (за това, че  новото име на Аксиос е  Вардар е записала и Анна Комнина). Така в написаното изречение: “Тя именно получава ирано-българското си название Варна”, от доц. П. Георгиев, става изяснено защо е и с ирански произход и, че градът го е получил от българите след идването им по тези земи.  

- Какво да ви кажа уважаеми Таласин ?
Според гръцките автори ... траките са родствени на скитите! Свързващото звено между тези ДВЕ РАЗЛИЧАВАЩИ СЕ ПО НАЧИНА СИ НА СТОПАНСКИ ЖИВОТ СА така наречените гЕти ... в последствие вероятно получили наименованието: гОти - защото през V век (Псевдо-Ариан) назовава езика на тавро-скитите(още наричани и тира-гети) ГОТСКИ?
- Кро(в/б)изите са населявали, както сев-източна България, така ги има документирани да живеят, между Буг и Днестър(днешна Молдавия-Бесарабия)! Но в по-късно време ... не знам защо :))) им се присвоява името "кривичи" и стават "славяни"? Както подобно става и тавро-скитите "стават" известни с името "тиверци", като част от източните "славяни".

- А относно етимология на Варна ... същото кореспондира с доста по-късно документираните вътрешните и укрепени(каменни) части на градовете, именовани "варош(и)" ... има още много да се говори за това, че англо-германското г"В(у)ардия ... идва да каже пазя ... с подобен смисъл е и "гард" или средновековното "варанг", синоним на "викинги"? Така че, не знам доколко думата е "иранска" заемка в българският език ... тъй като от същата коренова имаме аналози и на запад от нас - там доколкото ми е известно "иранци" е нямало.
- За да не прозвуча заядливо отбелязвам ... да не забравяме, че прото-европейският не се е породил първо в Иран ... а по-скоро, от тук на територията на Причерноморие, минимум V-то хилядолетие преди Христа, според Теорията за индо-европейският генезис, на сър Колин Ренфрю? (Което и аз споделям напълно !).

- С уважение и респект!

Благодаря Ви, get! Безспорен факт е, че това име идва тук с българите на Есперих. Присвояване на име след хиляди години, е всичко друго, но не история, поне според мен.

: talasin тъй като няма никакво съобщение, за други такива така укрепени и устроени населени места по пътят им, до Одесос.....
....................................................
Всъщност има, на юг от Кавказ, град Варна даже е отбелязан на картата на Птолемей...Това потвърждава хипотезата Ви...

Това че в иранския текст "варна" съществува като определен термин още не говори за произхода на думата.Например в лезгинския език "вар" означава еднокрила врата, а "варар" - порта.

Ето и още едно значение:
Карта расселения полабских славян

Ва́рны (нем. Warnower) — западнославянское племя, входившее в состав союза бодричей, в котором они, однако, играли второстепенную роль. Племя жило вдоль берегов реки Варнов в Мекленбурге. Существуют предположения, что название реки имеет славянское происхождение и означает «Воронья».

Один из культовых центров варнов стал находился со второй половины IX века на острове в Штернбергском озере. Первое упоминание о варнах встречается у Адама Бременского, которых их называет «Warnabi». В качестве ещё одного центра варнов предполагается сохранившаяся крепость вблизи города Фридрихсруэ в районе Пархим.

Интересното е, че има и река с такова име.
Отделно в индийските Веди варна е каста и идва от "цвят", което пък някак се вързва със славянското значение.

Освен това варны означава и "нарыв" което може да бъде определено като подутина.

Но иначе иранското значение , като определен тип поселение защитено е интересно.

@letopisec - Благодаря за коментара и най-вече за потвърждението:" Всъщност има, на юг от Кавказ, град Варна даже е отбелязан на картата на Птолемей...". Това е време и преди съобщението в "Анонимния хронограф ...", за който се счита, че е изготвен от епископа на Рим Иполит, това е и преди появата на папи там. Безспорно е доказано също, че и двата народа са обитавали райони южно от Кавказ и са общували по между си, както с доброжелателни така и с антагонистични отношения. В тази връзка е показателно, и че, ако не ме лъже паметта, Иран е първата държава в света, която признава независимостта на България след обявяването й от цар Фердинант на Царевец, през 1908 г., а и много от арабски пишещите автори, особено от ирански произход, никога не са пропускали да съобщят нещо и за българите, независимо от това, как са изписвали името на нашия народ. Има и друго, все още в близост до Баку, според съобщения на около 11 км., има населено място, село, което носи името Варна и то като че ли, на мястото, което е посочено на картата още от Птолемей.

... в краткият речник на старо български език?
I.
ВАРъ
а) горещина, зной
б) строителен материал
в) дворец
Производни от "вар":
1. варовати - пазя, предпазвам
2. внимавам, полагам грижи (за някого/нещо) ... в тази вр. виж: диалектно-архаичната "варам" ?
3. варьливь - импулсивен, припрян ... с нюанс на докачлив, склонен към свадливост!

II.
- Това от английски етимологични речници ... прочитайки съдържанието на които, същите ме навеждат на мисълта, че кореновата не е "иранска" и/или "прабългарска" а кореспондира с прото-европейският(съжалявам, ако ви затрудня, тъй като не съм превел материала на български ?)!
GUARD (n.) "one who keeps watch," from Middle French garde "guardian, warden, keeper; watching, keeping, custody," from Old French garder "to keep, maintain, preserve, protect" (corresponding to Old North French warder, see GU-), from Frankish *wardon, from Proto-Germanic *wardo- "to guard" (see WARD (v.)). Abstract or collective sense of "a keeping, a custody" (as in bodyguard) also is from early 15c. Sword-play and fisticuffs sense is from 1590s. Guard-rail attested from 1860. … guarantee/warranty, guard/ward, etc.
WARD (n.) Old English weard "a guarding, protection; watchman, sentry, keeper," from Proto-Germanic *wardaz "guard" (cognates: Old Saxon ward, Old Norse vörðr, Old High German wart), from PIE *war-o-, from root *wer- (4) "perceive, watch out for" (cognates: Latin vereri "to observe with awe, revere, respect, fear;" Greek ouros "a guard, watchman," and possibly horan "to see;" Hittite werite- "to see"). Used for administrative districts (at first in the sense of guardianship) from late 14c.; of hospital divisions from 1749. Meaning "minor under control of a guardian" is from early 15c.
WARD (v.) Old English weardian "to keep guard, watch, protect, preserve," from Proto-Germanic *wardon "to guard" (cognates: Old Saxon wardon, Old Norse varða "to guard," Old Frisian wardia, Middle Dutch waerden "to take care of," Old High German warten "to guard, look out for, expect," German warten "to wait, wait on, nurse, tend"), from PIE *WAR-O- (see ward (n.)). French garder, Italian guardare, Spanish guardar are Germanic loan-words. Meaning "to parry, to fend off" (now usually with off) is recorded from 1570s. Related: Warded; warding.
warrant (n.) c.1200, "protector, defender," from Old North French warant "defender; surety, pledge; justifying evidence" (Old French garant), from Frankish *warand, from Proto-Germanic *war- "to warn, guard, protect" (cognates: Old High German werento "guarantor," noun use of present participle of weren "to authorize, warrant;" German gewähren "to grant"), from PIE root *wer- (5) "to cover" (see weir).
Sense evolved via notion of "permission from a superior which protects one from blame or responsibility" (early 14c.) to "document conveying authority" (1510s). A warrant officer in the military is one who holds office by warrant (as from a government department), rather than by commission (from a head of state).

Тук му е мястото да кажа,че имам свое виждане за значението на името Варна и дори съм започнал статия по въпроса още есента,но все не ми остава време да я продължа.

@get- няма риск от досада. Не бих си позволил да представям всички етимологични значения на коренната дума "вар". Сам виждате колко разнородни по смисъл са посочените. Само ще добавя, че я няма в речника на Найден Геров, а в този на редките и полузабравени думи "варъ" е със значение на могъщ, а "варна" - на красив; в този на стари и диалектни думи - отсъства. Има една дума производна от "вар" с наставка - "да" - варда, вардя, която сега е извън вниманието на "интелектуалното" общество на съвременните "учени глави" или както често ги е представял Стефан Маринов, като облечени с фракове, но с магарешки глави, но също е свързана с някаква преграда или оградено място. В руските речници на Дал и Ожегов (надявам се знаете, че 65% от руската лексика е еднаква с българската, особено тази от X до XVIII в.) - там има няколко синоними - катран, смола, варене, готвене, преграда, оградено място в река за улов на риба и др. да не споменавам други речници. Относно английските речници е добре да се знае, че лексиката им е германска. В немския език "war" е минало време на техния "съм", a "warn" е със значение = предупреждение. За съжаление не познавам персийския език - фарси, а ми е и много късно да го уча, но пък може някой от любознателните читатели да го знае и да осветли етимологията на тази дума на фарси. От Вашето изложение и от направената кратка екскурзия, преобладаващото значение на корена на думата, като съществително, е свързан с нещо като ограда или преграда, която пази друго, което е за пазене. За пример, в Аюведра златото се нарича "суварна" - су = от, варна = извадено от място за варене от земята, т.е. второто значение на думата, като глагол = варене и от него отглаголно съществително = варен. Но като не знаем, кой и защо е кръстил съществуващия град ( в тези години, град е било наричано всяко населено масто, в което е имало пазар) Варна, остава ни само да редим "пъзела". За сега от всички други понятия, това от Авеста, е..., за обитаване и нормален живот от хора!

@syrmaepon - на немски език няма "var" или "war", а има "warne" = предупреждение и производни в т.ч. и за пътен знак. За "Warnower", което според руските преводачи е "Варны" и при това западнославянско племе, което е известно чак 1000 г. след Р.Х. и от къде е тази им информация е нещо друго. Предполагам, че това е възникнало, когато според едновремешните руски историци Русия и Прусия са били заселени, може би преди Адам и Ева, от едни и същи племена. Казвам така, щото за появата на света, по християнски, се приемат средно 5 - 6 хил. години преди раждането на Исус Христос, а там има едни сегашни академици от групата на Чудинов, които "работят" с десетки хиляди години за съществуването на "тяхната" писменост. Немците се привързват към готите, но там е друга "бира".

... национализъм в историографията?

- Така че, четейки внимателно Сирма допълнена от Мирча Елиаде и Жорж Дьомезил ... ми идват на ум, две неща ... по отношение на иранската "мода" :))!
1. Три-партирният характер на Света и Бог - според последните два автора!
2. Тази Три-единност ясно е изразена в индо-арийската божествена представа, под вида на "Индра-Митра-Варуна" ?
3. Спирам се на Варуна(най-убягващият ни като образ) за "бог"? За него казват, че бил Господаря:
А. Създател на видимият свят;
Б. На Божественият ред управляващ света;
В. В тази връзка Господар на "живият свят";
Г. Като Господар демиург той следял да се спазва реда и механизмите, по които търпи развитие и изменение Този свят;
Д. Ако установеният от него ред, явяващ се под вида на сключени споразумения(договори за които той следи)! Тогава Варуна се намесва и възстановява хармонията в тези Договори-Споразумения?
- Защо се спрях на Варуна(Кипящ-Врящ-Бликащ ... нещо от вида на Свети Дух ?)!
Първо! - Защото в името му участва като съставна слово-образуващата "Вар"?
- Второ, описанието на функциите на Този Бог - Фактически дава етимологията Криеща се зад частицата-коренова: Вар?

- Не вярвам германско-говорещите-"арийци" да са изобретатели, и единствено да е тяхна тази дума ... с множествено значение?

- По отношение на "Чудинов и сие" - не желая да коментирам! Но те коментират ФАКТИ! А те са? По времето на Свещената "римска" империя на Карл Велики - "слово-езичните" известни ни като "ободрити" - са?
I. Военен съюз и като такива, съюзници на Карл във войните му срещу Саксите?
II. Част от този военен съюз, като воинско или етносно название са "варните", най-вероятно "(г)варни"?
III. Доколко е бил значим фактор ободритският съюз, говори т.нар.: "Limes Saxoniae" граница м/у тях и саксонци: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7f/Limes.saxoniae.wmt.png
IV. Какъв език са говорили става ясно от топонима Boizenburg(граничен-град), в името на който, частицата "Вoj" е Slavic дума за war-война/бран?

За сега е известно, че всички по-стари съобщения за "варна", от тези на Теофан и Никифор, има само в земите, където освен други народи, винаги са били обитавани и от иранските. На тази карта на Птолемей > https://www.facebook.com/photo.php?fbid=933586420008622&set=p.933586420008622&ty, можете да видите същото име на град (защото има пазар) на западния бряг на Каспийско море, на 42-я паралел, където сега е дегестано-азербайджанската граница. А тази карта е правена през II век след Р.Х., когато според, нареченият от Андрей Попов "хронологичен списък на Българските князе", който е изготвен от българи и записан от тях на старобългарския език в книгите, които по времето на Великия Симеон, са занесени в Киевска Рус, българите са имали своя първи владетел от петте държащи княжението от другата страна на Дунав, Авитохол. За сведение, сегашното Баку е на 40-я паралел. А и сега там, в Азербайджан, има селище със същото име, което се вижда на тази карта > http://varna.info.bg/varna_worldwide_az_50.htm. Ако се обърнем към много по-старите от Авеста, индийски Веди, а и към законите на Ману, там също има понятието "варна", в смисъла, в който я знаем днес на български език = каста. Така на 4 касти е било разделено тогавашното (а не е кой знае колко по-различно и сега) индийското общество. Една от най-важните характеристики на това деление е била, невъзможността да се променя статута на който и да е член на дадена каста = "варна" и заедно с това преминаването му от една "варна" в друга "варна". Така основният смисъл на думата, като своеобразна ограда, преграда или солидно ограждане или преграждане на някаква определена област от дадена територията за осигуряване на обитаване от хора с необходимото за съществуването им, е същият!

За съжаление на привържениците на тюркската теория за произхода на българите, в случая с промяната на името на град Одесос на Варна, проверката в най-големият, 7-томен, тюркско-руски речник показа, че има само 5 думи, които започват с буквата "в", като само две от тях "вар" и и "варлык" имат едно и също значение "достояние=ИМОТ, СОБСТВЕНОСТ, ИМУЩЕСТВО и второ значение= "има, съществува, е"; има и трето значение "доходить=достигане, да достигна. Такива думи"варна и вар", няма и в известните тюркски речници на Радлов и Кашгари. Просто в тюркските диалекти на многобройните тюркски племена, думите, които започват с буквата "в", се броят на пръстите на едната ръка. А за "славянско" влияние, по преименуването от Одесос на Варна, може да се говори след 10-и век от Р.Х., когато в Киевска Рус, вече, по повелята на княз Симеон, от презвитер Григорий са пренесени българските книги, но то е без всякакъв смисъл, тъй като преименуването вече е станало в началото на VIII век. За гръцко действие също не става дума, защото в тогавашният гръцки език няма такива думи "вар" и "варна". За наше успокоение, "виновници" за прекръстването, остават само българите, тъй като съобщението на двама гръцки хронисти за името "Варна" е свързано само със съобщение за тях, почти 100 години , след идването им на юг от Дунав и то по времето, когато са го владели и до сега.

... до казаното от С. Б. Бэрщейн в „К изучению турецких элементов в языке дамаскинов XVII–XVIII вв.“още през 1941 год.:
"„Все споры о том, является ли sicil арабским словом или оно проникло в турецкий язык из греческого sigillion (лат. sigillum* ), ненужны и бесполезны. Эти слова проникли в болгарский язык из турецкого, и поэтому все они являются турцизмами в болгарском языке.“ ?
- С отношение към разглежданият проблем е и думата "дувар", която по критериите наложени от Бэрщейн следва да е заемка от турски в българският език. ... въпреки, че тя е попаднала в турският от персийски(фарси) звучаща: "дуивар" на древно перс: duvarayа-maiy - "пред-дв(о/е)рие" + "мой" .
Но с това не желая да приключа коментара си тъй като предположително, от същата коренова произлиза и значително по-старата ЛАТИНСКА дума "форум" ... идваща от по-старата ... ще се сетите ли коя е тя? ... дверум/дворум ! С други думи отново думичките ни водят към едно и също семантично гнездо, както е в името на Варуна - този който пази? В момента търся един стар запис относно санскритското: варна-каста в което отново дава подобна етимология, със значение "разделение" с цел о п а з в а н е - социалното деление-мир?

- Дано с многократните си "обаждания" не ви съм ... досадил!
П.П.
Второ - в подкрепа на извода ви, че тази дума на "прабългарите" е с принадлежност от ирански а не от тюркски лексикален фонд!

- С уважение!

П.П.
След като написах за родственост ... етимологична между лат.Forum и старо-българската "двор-двер" ... и поради опасения, че може да прозвучи спекулативно твърдението ми ... Ето каква се казва в етимологичният англоезичен речник на Д. Харпър?
1.
FORUM (n.-съществ.) "place of assembly in ancient Rome," from Latin forum "marketplace-пазар, public place обществено място=площад" apparently akin-очевидно родствено to-на foris, foras "out of doors-преддверие, outside-отвън," от PIE -*DHWER- "door, doorway" (see Door ?).
2.
DOOR (n.-съществ.) - Middle English от Old English "duru" (...) от Proto-Germanic *dur (...) Germanic дума е от PIE *dhwer (...) Latin "foris", Gaulish doro "mouth" (...) Sanskrit dvаrah "door, gate," Old Persian duvara- "door," Old Prussian dwaris "gate" ... Old църковно-славянски: dver "a door").
3.
Glossary:
(лат. ) sigillum* - печат, пломба ... запечатвам, затварям

- Поздрав!

Името Варна може да е свързано с качеството на укрепен и защитен, но точно тази форма на думата отсъства в старобългарския писмен, а и в днешния писмен и говорим език. Ние имаме в старобългарския език думите твърд и двор, по-късно дворянин, дворец, вардя (пазя), твар, творение, утвара, вар- крило на врата, при руснаците двер и вор -крадец, товар-стока, тежест, да върна, да отвърна, отвор. В хетитския има формата дуварни със значение на пречупвам.
Отсъстват от народната памет, както и в законодателството на Крум каквито и да са следи от (индийски) касти и Варуни. Нямаме такова нещо. Ние имаме Перун, както е в хетитския ,но той не варди, а перка и плющи със светкавици.
Warian обаче има в готски и е точно със значение на запазвам, защитавам; старофризки варна – съпротива, съпротивление; средновисоконемски варн – внимавам, наглеждам, закрилям, пазя. Абстрахираме от съвременни развития в смисъла и ортографии.
Варна за града може обаче и да е свързано с врана – нали по тези места са живяли сkлавини. Точно в балто-славските езици, варна е врана и названието може да се отнася до многобройните скални и пещерни обиталища на черноризците- монаси. Варна може да е било старото име на Аладжа-манастир например или на цялото франгенско плато.
Бялата врана на Овид обаче като че ли има точно съответствие само в българския език: Варна (варна, производство на вар) и Врана.
Враната е митологичната бивша служителка на Аполон или на Атена. В първия случай, вместо да предупреди (немското варнен) за предстояща опасност както римските бели патици (анти), които спасили Рим, враната начално блестящо, сребристо-бяла като Аспрон (c.Бяла или Обзор) съобщила за вече случило се нещастие, и предизвикала с това още по-голямо нещастие. като наказание за дръзката си, упорита вярност към истината, не и било повече разрешено да е в общността на белите птици.
От рода на анта Dabragetzas (още жито, старопруското dabbra – още и getzas –жито, хляб) е по всяка вероятност и името Добруджа, Добротица и Добрич.
поздрави!

@argilos> Думата "варна", в този й звуков състав, не става дума за орографията й на различните азбуки, за първи път се споменава от Теофан в "Хронография"-та му, в записа му за "л. м. 6171, р. х. 671". Редно е да се знае, че има няколко копия от нея, в които има различия, но не и по "варна". По същото време за "варна", в същият звуков състав, съобщава, в тескт представен от де Боор (за 673 г), и Никифор в неговата Кратка история за времената след царуването на Маврикий. Що се отнася до Овидий - на латински "врана" е = korvus; а на гръцки = koraki, а в превода на chitanka.info = коронида; освен другите му легендарни героини, които станали корониди. А за немските препращания, ако възприемем техните твърдения, че са готи и че Нове им е била столица, а Абритус е един от важните им градове(там загива в 251 г. Цезар Гай Месий Квинт Траян Деций Август в битка между римляните и "готите"; като междувременно, още в 211 г., император Каракала, под смъртно наказание, е забранил да се споменава "гета" и "гети"). И всичко това преди да ги подгонят хуните. Това ги прави автоматично отпаднали за името варна. Възниква въпрос защо няма никакви готски артефакти от това време по тези земи.