НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

( Осмо продължение)

В това предисловие очевидно автор не е едно, а са две лица, от които последното се ползва от първото, променя го и го попълва, и го променя така, че незабавно се саморазобличава. Саморазобличението пряко се показва от тези противоречия, които се намират в предисловието и които ясно сочат към първия съставител  на хронографа, отличавайки го от този, който го е преписвал и поправял. Различието между двете лица пряко следва от различието на тези средства, с които те двамата са разполагали, по отношение на този библиографски материал, който е бил необходим за съставяне на хронографа. Имено това ние виждаме в предисловието, че първият от тях, т.е. този, който е бил съставителят на хронографа, е било нужно да “ст#жатъ” (придобива,к.м.) и, разбира се “ст#жалъ”, без което не би могъл и да състави хронографа, много такива книги, чиито брой е било неудобно изцяло да се придобие, както се изразява в предисловието:

“а за величество тhхъ книгъ неудобно естъ ихъ всhхъ стяжати”,

тогава когато другият, т.е. този, който е преписвал и преправял първият, не е имал възможност да придобие тези книги, бидейки

“возбраняемъ от рукодhлiя еже стяжати, чимъ живот кормити”.

Подобни противоречащи обстоятелства за средствата за съществуване, за удобствата и неудобствата за “стяжанiю” на тези книги, от които е съставен хронографа, разбира се не може да се съвместят в едно и също лице. Очевидно едното лице, съставило хронографъ по великому изложенiию,  се е ползвало, а и не  е могло да не се ползва, без което не би се появил хронографа, тези книги, които “за величество ихъ” било неудобно за “ст#жати” от другото лице. Но нямайки възможност да “ст#жатъ” от тези книги, от които е съставен хронографът, лицето не би могло и да бъде съставител на хронографа. Очевидно, то не било нищо повече от преписвач и препрявач на това, което е било направено от първото лице, съставило хронографа, в чиито ръце под ръка са били всички тези книги, влезли в състава на хронографа. Това първо лице, този съставител на хронографа, бил Григорiй, епископъ Болгарскiй, имащ действително, както ние вече видяхме, всички средства за съставяне на този временник, всичкото богатство както от книжния византийски материал, така и умствени. Такива средства не е могло да има второто лице, преписващото и преправящото труда на Григорi#, като лице, самото свидетелстващо за оскъдността на своите средства със следващите слова:

“и возбраняемъ есмъ отъ рукодhлiя еже стяжати, чимъ животъ кормити”. Кое е било това лице, ние не знаем; но не можем да не посочим различието му от Григорi#, като първият написал хронографа. Вероятно, по-късните преписвачи са смесили думите на това лице, за оскъдността на неговите средства с думите на Григорi# за това, че книгите, които той е ползвал за съставяне на хронографа, са редки и големи книги, не лесно достъпни за придобиване, и,- по такъв начин, изпаднали в явно противоречие, свързвайки както богатство, така и оскъдността на книжни средства на едно и също лице. При това те сляли цялото послесловие Григориево с думите на друго лице и преправили всичко това в едно предисловие към изложение за вярата. Към думите на Григорi# така също се отнасят и  тези думи в предисловието, където е изписано: “Божiимъ же попуmенiемъ нашедшу искушенiю”… и по-нататък, където става дума за продължителното му упражняване в съставяне на хронографа. Първото ясно намеква за това време на смут, на каквото е подложена родината му, след кончината на Симеон; последното пък говори за това какъв огромен и мъдър труд е бил предприет и положен от него, при най-богати средства, предоставени в негово разположение от великия книголюбец.

По-нататък в предисловието се казва:

“елицы же хотятъ сiя преписавати и прочитати, и отъ сихъ пользу  обрести, сiю благодатъ прошу отъ нихъ: егда прочитаютъ, да глаголютъ: Сыне Божiй, спаси душу потрудившагося въ сiцевыхъ”.

Очевидно тези и гореприведените слова директно сочат един от древните преписвачи на “Григорiева хронографа”. Преписвачите, в древността, както е известно, са се изхранвали с ръкоделието си. За това в предисловiи преписвачът е написал:

“и не постави въ грехъ елiко неразумiя ради рhчи силу примhнихъ или за неудобъ разумныя старыя и иностранныя рhчи, не точiю же сихъ недостатокъ, Христе милостивый, наверши, но и къ пользh души его приложи”.

Това указание, дадено в края на предисловието, се отнася, очевидно, към времето на първото, най-близко към Григорiю, преписване на неговия хронограф, подложен, разбира се, в последствие, на много други преписвания, а заедно с това и преправки. В предисловието, по-нататък, пише:

“во время исхода и въ первый часъ тысяща лhтъ, въ онъ же всhмъ потрудившимся воздаси мhрu добрu натканоu и потр#снu” (Лук. гл. VI: 38). В един ръкопис № 280, принадлежащ на “Московскому Обществу Исторiи Древностей Рос.”, в хронограф 2-ра редакция, се намира следната бележка:

“Начахъ 6492 лhта, кончахъ 6498”.

По привеждане на изписаните години към годините от Р.Х., се оказва, както ще видим по-надолу, че тези години, са близки към изхода на първото и началото на второто хилядолетие, имено 986 и 992 г. Завършвайки  своята работа в такова многознаменателно време, преписвачът, при тогавашното очакване за близкия край на света, много естествено е могъл да бъде поразен от мисълта за страшния съд, имено по това време, когато е завършвало първото хилядолетие и е започвало второто. Значението на това особено апокалиптично число на годините е могло да го наведе на мисълта за смъртния му изход при първия близък час на новото хилядолетие. Естествено също, при такава мисъл, той не е могло да не си пожелае блажена, ангелска награда за своя труд по преписването на книга, която, без съмнение е считал за свещенна и божествена; това благопожелание, отнасящо се до всички потрудили се по преписването, и надежда за награда той е и изразил в своята бележка, включвайки пряко в нея думите на Лука гл.VI, ст. 38, които ние приведохме от пергаментовото евангелие от XIII век, което ни принадлежи: “мhрu добрu натканоu и потр#снu”. Съпоставяйки тази бележка със съобщените по-горе отчетени години, ние не може да не стигнем до заключението, че тя е направена от един от най-древните преписвачи, трудили се по преписването на  “Григорiева хронографа”. Действително, огромният труд по това преписване не може да се свърши иначе, освен в продължение на няколко години, без съмнение, не по-малко, от пет, шест години, което, разбира се, не можем да предположим за самото съставяне на хронографа. Трудът по неговото съставяне бил безкрайно по-голям, отколкото простото му преписване. За да се състави хронографъ по великому изложенiю, е било необходимо да се прочетат, сравнят, намалят и изпишат множество места от гръцките ръкописи, но още да се преведат на славянски език, а за всичко това са били потребни десетки години. В тази бележка има още едно необикновено важно древно съобщение. То се състои в следното. Изчислявайки по годините, записани от преписвача в тази бележка, по приетото, за тези старинни времена, за юга на Русия, по обичая, без 5506, ние намираме, че преписвачът е започнал преписването на хронографа в 986 г., а го е завършил 992 г. Като си спомним за събитията в нашата история през тези времена, причината сама се разкрива, защото, в това имено време се появила потребността от препис на “Григорiева хронографа”. Известно е, че в 986 г. при вел. кн. Владимир се явили проповедници на различни вери. От това, не трябва, да не се  заключи, че вниманието на великия княз, в същото това време, вече било силно вузбудено от вероизповедни теми. Иначе, разбира се, проповедниците не биха ходили при него. При такова настроение на духа му не е могло да не му се яви, потребност да сравнява тази или онази вяра, представяна му от проповедниците, наченките за това, които не са могли да не се съхраняват от самото му първоначално възпитание под водещата мъдрост, на равноапостолната му баба и Григорий, епископа Български. Остатъците от тази вяра не са могли да не възбуждат вниманието му към християнството. Сега имено, повече от когато и да било, трябвало да възбуди в него желанието да има под ръка този драгоценен труд, който може живо да му напомня, както за първите му наставници и възпитатели, така и самата им вяра. Такъв драгоценен паметник, а заедно с това и важно оръдие за християнската проповед бил имено този “Григорiевъ хронографъ”, в който всичко било приспособено и насочено към най-убедителното изложение на християнската вяра. От тук преписването на този “хронографъ” е трябвало да се появи първо имено в това време, когато всички народности около Русия грижливо се стараели за обръщане, всяка в своята вяра, на владетеля й, възбуден от благородното влияние на първото свое възпитание за смяна на езичеството с добрата вяра.

Като следа за това предисловие, в някои хронографа с руска редакция са запазени следните драгоценни за нас редове:

“Отънhлеже убо всемудрый хитрецъ и содhтелъ Бог отъ сътвореннаго свhта въ первый денъ сотвори зhницу всhхъ суmихъ на земле превеликое свhтило солнце и въ обновленiе того двусотное и трид#сетъ первое двадес#тъ четвертаго лhта начахъ таковы# гранесы и кончахъ втораго лhта второе обновленiе”      

(продължава)