НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

( Седмо продължение)

 

Каква е тази сарацинска книга, която е могло да се чете и с която е могло да се заразява тогавашното Славянство с ерес, ние не знаем; най-вероятно тези книги са били от хазарско-славянски произход, тъй като само в Хазария е съществувала славянска “древле-глаголитская” писменост, на която е можело да се съобщава на славяните, както Нестроиевата, така и други ереси, а също така и жидовската, мохамеданската или сарацинската ереси. Това което се отнася до българските книги, то те тук пряко се определят като достойни за осъждане, отхвърляне и проклинане. А под тези имено книги се разбира донесеният в Русия Съборник на Григорий, пряко по повод тълкуването на споменатия по-горе стих от книгата Битие, и проклятието се отнася върху българската книга.

Последствието от тази полемика против българската книга довело до охлаждане към Григориевия Съборник, който до тогава се ползвал с особено уважение; започнали да го преписват в съкратен вид, след това отделили от хронографа по великото изложение библейските книги и съчинението на Йосиф Флавий и започнали да ги преписват в отделни ръкописи; съставили хронограф с руска редакция, на когото дали името: Лhтописецъ Еллинскiй и Римскiй. По мярата на появяването в преводи на Лhтописца вскорh Никифора, патриарха цариградски, съчиненията на  Методi# Патарскаго, хрониката на Константина Манассiа (в български списък от 1345 г. се намира в Московската Синодална Библиотека № 38), започнали да съкращават и попълват от други източници повествованието на  Еллинскаго лhтописца; появили се нови Хронографы с руска редакция и нов състав. Когато донесли в Русия сръбския превод на Георги Арматол, - от Еллинскаго лhтописца отделили българския превод, подложили го на руска преработка и започнали да изписват тази преработка в отделен ръкопис, дадвайки му заглавието:  Криница. Че намиращият се в Криницh превод е нещо друго, като преправяне на Григориевия превод, това служи за доказателство на това обстоятелство, че каквито са в Григориевия Съборник пропуските намиращи се спрямо гръцкия текст на Арматол, точно такива ние срещаме в Криницh.

В някои по-късни хронографи са запазени руският извод и послесловието на Григорий в неговия хронограф по великото изложение. Но това това послесловие е така изкривено, така преправяно на руска реч, че възстановяването му в първоначален вид е извънредно трудно. Не трябва, разбира се, да се отчайваме, защото, в някакви каквито и да е древни паметници, на които както видяхме, се разпаднал “хронографъ по великото изложение”, това послесловие не се е съхранило в неизкривен вид. Позоваваме се на него, само на тази негова преправка, която ни е известна в настоящото време, с надеждата, че щастливият случай ще даде възможност на някой, при такова указване, да открие някъде споменатото послесловие. Без съмнение ние не може да не сме благодарни  и на тази руска редакция, която ни го е предала, макар и далеч от истинския му вид. Не зависимо от всичките й изкривявания, в някои нейни изречения ясно се открива тази причина, която е послужила за повод на Григорий да състави хронографа. Ще кажем няколко думи за този вид, в който е достигнало до нас това послесловие в руска реакция. Григориевото послесловие е внесено в предисловието към  хронографа, озаглавен така: “хронограф, русскимъ #зыкомъ толкуетс# Временникъ, еже естъ лhтописецъ” (Хронографъ XVI в., мое притежание). А.Х. Востоков, в своето описаване на ръкопис от Румянцевския музей, привежда това предисловие. То започва така:

“Первhе убо подобаетъ истинному христiанину, не токмо инокомъ, но и сущимъ в мiрh, испытати писанiе.”

Тук е предложено исповедание на вярата, за Троица и за поклонение на иконите.

Тук ние ще изпишем от предисловието, намиращо се в нашия хронограф, мястото, не приведено от А.Х. Востоков. Това място е особено любопитно за това, че то се среща в “лhтописномъ сводh” и неволно възбужда въпрос: на кого принадлежи първото преправяне на “Григорiева послhсловi#”, което той е включил в в своето предисловие “о изложенiи о православней вhрh христiанстей?”. По повод на това забележително място, М.А. Сухомлинов доказва, че то не е съвсем вярно напечатано, както в изданието на Тимковски, така и след него от Археографическата Комисия. В своята забележка той посочва за различие както в Летописа: “икона на первый образъ приходитъ”, така и в четенето, предлагано от Тимковски: “#ко на первый образъ приходитъ”. Нито то, нито друго място не се оказва близко до гръцкия оригинал, думите на Василий Велики в книгата му за Св. Дух, гл.18: “δίοτί ή τής έίχους τίμη έπί πρώτουπου δίαβαίυείυ” (възможно е някоя от буквите да не е съответна, но в фотокопието има размазани букви,к.м.) Г. Сухомлинов сравнява с тези думи и намира за близки до тях приписка в полето на Хлебниковския списък (тук, до сега и по-нататък в превода, списък – възпроизведено ръкописно копие на писмен паметник,к.м.), а именно:

“почестъ на первообразное приходитъ”.

Четенето на Никоновския списък при това се оказва по-вярно както Лаврентиевския, така и другите списъци. В този списък четем:

“иконна# честъ на первый образъ преходитъ”.

В този същия смисъл това място се привежда и в предисловието, намиращо се, както е споменато по-горе, в принадлежащия ми, хронограф, а именно:

“первообразное почитаюmе. честъ бо образа, #коже рече Василiе, преходитъ на первообразное”.

По повод обозначеното от нас предисловие А. Х. Востоков казва:

“отъ сего предметa переходитъ сочинителъ къ книгамъ священного Писанiя и исторiи чудесъ Божiихъ. Въ конце говоритъ онъ:”мы желающе нечто разумhти отъчасти таковыхъ, во многiя и долговременныя труды внидохомъ еже избрати отъ многихъ лhтописныхъ и бытiйскихъ книгъ нужнhйшая и добрhйшая, и совокупити во едино, занеже тh книги вси о едином пишутъ, а во всhхъ многая разнь: тотъ то оставилъ, а инъ ино; а за величество тhхъ книгъ не удобно естъ ихъ всhхъ стяжати, и сего ради много помышляхъ сiе дhло начати, и возбраняемъ есмъ отъ рукодhлiя еже стяжати, чимъ животъ кормити. Божiемъ же попущенiемъ нашедшу искушенiю тяжку, и за многое унынiе и скробь одержащую получихъ таковыя книги и начахъ таковое дhло и многа лhта въ сихъ упраждняяса, и возтhрзая отъ многихъ лhтописныхъ книгъ добрhйшая, якоже цвhты нhкiя совокупляя во едино, или якоже сеть медовый исполнь сладости духовныя, или яко очи исторгъ отъ всhхъ тhхъ книгъ; многъ же пояхъ трудъ за разгласiе рhчей, въ тhхъ книгахъ изыскуя правая, а за рагласiе многихъ пословицъ. Елицы же хотятъ сiя преписавати и прочитати, и отъ сихъ пользу  обрести, сiю благодатъ прошу отъ нихъ: егда прочитаютъ, да глаголютъ: Сыне Божiй, спаси душу потрудившагося въ сiцевыхъ, и не постави въ грехъ елiко неразумiя ради рhчи силу примhнихъ или за неудобъ разумныя старыя и иностранныя рhчи, не точiю же сихъ недостатокъ, Христе милостивый, наверши, но и къ пользh души его приложи во время исхода и въ первый часъ тысяща лhтъ, въ онъ же всhмъ потрудившимся воздаси мhру добру натканоу и потрясну, яко тhбе  подобаhтъ слава со Отецомъ и Святымъ Духомъ ныне и присно и во вhки вhковъ. Аминъ.”

(продължава)

 

В началото на тази част от книгата има едно многозначително съобщение: "...най-вероятно тези книги са били от хазарско-славянски произход, тъй като само в Хазария е съществувала славянска “древле-глаголитская” писменост, на която е можело да се съобщава на славяните...". Известно е, че в Хазария била на почит юдейската религия. От къде биха могли да се появят такива книги там на 'славянска древле-глаголическая' писменост! И що за славяни е имало в Хазария. Считаме, че авторът приема за 'славяни' този народ с книги, на които може да се проповядва Несториевата ерест, за който съобщава в 555 г. Захарий Ритор еп. Милитенский в гл.3 от кн 7 от неговите произведения, на който Божието слово е проповядвано от Кардутсат, според други извори Кардост, епископ на Араан, всред народа на юг и север от Кавказ и който е заемал територията на Хазария през VII - XI векове, за който епископът е превел Божиите книги на езика му. Има още едно съобщение за тази земя и тези книги и то е свързано с хазарската мисия на Св. Константин - Кирил Филосов, по времето на която той се запознал с някакви книги на езика на тези хора и с този език. За този народ, от изворите, се знае, че има много общо с българите, преди и след идването на Есперих и Кубер на балканския полуостров. Има съобщение на арабски автор, че езикът на ранните българите и хазарите е бил един и същ и непонятен за останалите тюрки. Що се отнася до оприличаването му от Княз Оболенский със славянството, не бива да не отчитаме, че по това време панславизмът и теорията за славянският произход на русите и на голямата част от средно и източно европейските народи е в най-голямата си сила, от това време, 1848 г., е химнът на славянството "Хей славяни" преди създаването на словашката държава.