Блогът на talasin :: Княз Михаил Оболенский за Григорий епископ Български и “о первоначальной русской летописи”

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.10.2013 20:41 - Княз Михаил Оболенский за Григорий епископ Български и “о первоначальной русской летописи” - 5

Автор: talasin Категория: История

Прочетен: 1129 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.11.2013 23:17

НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ
( Четвърто продължение)

5. Соборникъ царѦ Симеона.
В князуването на великия княз Изяслав Соборьникъ Болгарскаго царѦ Симеона е подложен на руска промяна; той е бил написан по текста, намиращ се в Григориевия Съборник и великолепно преписан в отделна книга; посвещението на цар Симеон, намиращо се на оригинала, отначало е преправено на великия княз Изяслав, а после на името на Ярослав (вж. Описан. Син. рукоп. гг Горскаго и Невоструев отд.I стр.367).

След Летописец на Руските Царе в ръкописа, както ние виждаме от това съдържание, е бил поставен Съборника, който е отделен вероятно от ръкописа, с това писание, от което е било поръчано да се направи копие, и къде се намира сега този Съборник, отделен заедно с Бчела (Пчела,к.м.) – не е известно. Но съдейки по наименованието на главите, указани в съдържанието, този Съборник е еднакъв с известният, така наречен Свѧтославовымъ изборникомъ, преписан през 1073 г. за Святослав. Пр. Филарет казва, че преводът на този Съборник може да се припише на Йоан Екзарх Български. С. П. Шевырев, по време на свое пътуване през 1847 г., намерил в библиотеката на Кирилло-Белозерския монастир, ръкопис, под № 118, написан със среден устав на 4-ка, който се оказал също еднакъв с Изборникомъ Свѧтославовымъ. Говорейки за този древен паметник на Българската писменост, С. П. Шевырев предполага, че за славянския превод на този Съборник е могъл да послужи оригинален гръцки ръкопис, писан в 912 г., принадлежащ някога на Атонската лавра, и сега по указание на Монфокон, намиращ се в Коаленовата библиотека (Коален, Мецски Епископ, събиращ и притежаващ древни ръкописи,к.м.). По-нататък той казва:

“ Всего замѣчательнѣе въ этой рукописи предисловiе, въ которомъ, вмѣсто имени Великаго Кнѧзѧ Свѧтослава, находится имя царѧ Симеона. Это предисловiе, написанное киноварью, на оборотѣ листа, послѣ оглавленiа, читается такъ *:

“Великыи въ црехъ сvмеонъ желанеiмъ зело вжела … держалiвый влдка обавiти съкровеныя разумы въ глубинѣ многостертныихъ кнiгъ прѣмудрааго васiлiа вразумѣхъ повелѣ мнѣ нѣкчинѣвѣдiо премѣноу сътворiти рѣчи инако набдаще тожьство разумъ его яже акы бчела любодѣльна со всякаго цвѣта писанiю, събравъ акы в едiнъ сот въ вельмысленое срдце свое, пролiваетъ акы средь сладъкоу оустъ своих предъ боляры на въразоумленiе тѣхъ мыслемъ являясъ имъ новыи птоломѣи о вѣрою, по желанiем паче. и събора дѣля многочастных бжествнных кнiгъ всѣхъ. имиже и своя полаты исполни. Ѣчноую еi памят сътвори. еще памятi внiу въспрiатi. будi хс’олюбiвеи ** его д’ши въ отмъщенiе вѣнцемъ, блж’еных и ст’ыхъ моуж. Въ непребредомы вѣкы вѣкомъ. амiнъ. * (препечатаното предисловие е буквално от книгата на С. П. Шевырев, не гарантирам за верността на текста,Г.Об.; ** а знакът ’ замества наклонената чертичка на буквата преди него, поради невъзможността да бъде представена като атрибут на съответната буква в този формат на текста,к.м.)

От тук е видно, че руският преписващ през 1073 г, напълно е пренесъл в своя текст всичко написано в българския текст, заменяйки само името Симеон с името на Руския княз за когото го е писал. При това проф. Шевырев поставя въпрос: къде може да е написан Кириловският Сборник или, по-точно, от кой ръкопис? И сам си отговаря: най-вероятно, на Атон, от някакъв древен кодекс; тъй като има ръкописи в Кириловската библиотека, писани в Света гора.

Но ние, от своя страна предполагаме, че Кириловският Сборник би могъл, в 1445 г., да бъде написан и в Русия, и с руски ръкопис. В тази част на ръкописа, която е уцеляла, и от която е отделен по-гореспоменатият от нас Съборник, се е запазило съобщение, че “Григориiй мнихъ и презвитеръ всѣхъ церковникъ Болгарских церквей преложилъ отъ греческаго языка въ славянскiй книгi Завѣта Божiя вехтаго, сказающе образы наваго завѣта соущу. повелѣнiем книголюбца князя Семiона, истинну рѣщи боголюбца.” А за това, че ако в оцелялата част на ръкописа се запазило това указание на Симеон в първоначален вид, то поради какво да не допуснем, че и в Съборника, отделен от нея, се е запазило също непроменено и това същото предисловие, което се намира в Кириловския Съборник? И следователно, защо да не предположим, че Кириловският Съборник е копие от този Съборник, който е отделен от нашия ръкопис, чийто първоначален списък се отнася към 1261 г. и винаги се е намирал в Русия. По същия начин, говорейки за превода на същия Съборник от гръцкия оригинал на славянски език, на нас ни се струва, че е по-близко и естествено е да припишем този труд на същия този Григорий презвитер- мних.

Но тъй като покойният преосв. Филаретъ, от своя страна, е предполагал, че преводач на Светославовия Съборник може да бъде Йоан Екзарх Български, то окончателното разрешение на въпроса, на кого именно принадлежи този превод, - предстои на филолозите-специалисти в настоящото време - и тази задача, при съществуващите сега данни не представлява особено затруднение. Известно е, първо, къде се съхраняват текстовете, както на гръцкия оригинал, така и на славянския превод; второ, открити са преводи на други съчинения от гръцки на славянски, принадлежащи несъмнено – едните на Йоан Екзарх Български, другите на Григорий презвитер-мних. И така, за да се реши този въпрос, трябва внимателно да се съпоставят преводите на Съборника, във филологическо отношение, с другите известни преводи на единия и другия български писатели.

(продължава)

Нагоре