The Blue Blog of Lazar :: Реймското евангелие

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.06.2017 22:45 - Реймското евангелие

Автор: laval Категория: Лични дневници

Прочетен: 2586 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 15.06.2017 22:49

Има един старобългарски ръкопис, който е тясно свързан с френската история. Известен е като Реймското евангелие (на френски: L’Йvangйliaire de Reims). Французите го наричат още Свещен текст (Texte du Sacre). Династии френски крале векове наред били коронясвани в Катедралата в Реймс. Те се заклевали, като са полагали ръка върху старинна църковна книга с красив обков от злато и скъпоценни камъни, в който били инкрустирани реликви, вероятно частица от Светия кръст. Тази книга била Реймското евангелие. Тя била използвана за коронация заради богатата си украса. За нея знаят още големите ни възрожденци Васил Априлов и Георги Сава Раковски. Те пишат и настояват, че евангелието е българско. Състои се от две части. Първите 32 страници са изписани на старобългарски на кирилица. Те съдържат празнични евангелски четения за периода от 1 септември до 9 март според православния обряд. Втората част е от 62 страници. Изписани са с хърватска ъглова глаголица. Представляват апостолски послания и старозаветни и новозаветни четения за периода от 27 октомври до 9 март според католическия обряд. Глаголическата част е писана през 1395 от монасите на Емауския манастир, основан през 1347 в Прага. В тази католическа обител богослуженията се извършвали на чехоморавската редакция на старобългарския език. В края ѝ има кратка бележка, съгласно която първата кирилска част от евангелието била написана от Св. Прокопий Сазавски (Prokop Sбzavskэ, 970 – 1053). По времето на Великата Френска революция пищният обков на евангелието бил ограбен. Останали само облечените в червена кожа дървени корици. Загадка е как евангелието е попаднало в Реймс. Съществуват няколко теории за неговия произход. Две версии са най-правдоподобни. Първата, че е донесена от Архиепископа на Реймс Кардинал Шарл дьо Лорен и за Великден 1574 той я дарил на катедралата. Втората, че през 1469 е пренесена от Константинопол във Франция от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Днес старобългарският шедьовър се съхранява в трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до него се разрешава само в много изключителни случаи. Изследователи от различни страни са посветили свои трудове на средновековния паметник. В България данните за него са оскъдни. Негово Превъзходителство Апостолическият нунций в България Джузепе Леанца на 23 март 2005 ни предоставя компакт диск с електронно цветно копие на всички страници от Реймското евангелие. То е изпратено от Архиепископа на Реймс Монсиньор Тиери Жордан с придружителна бележка от абат Гой. За него е писал още Стилиян Чилингиров. В том ІІІ на Кирило-Методиевската енциклопедия от 2003 има подробна статия от Георги Минчев. Споровете на учените относно произхода на Реймското евангелие не са завършили, като изразените позиции и заключения често напълно си противоречат. Според началния ортографски анализ нашите родни учени слависти и българисти потвърждават неговия старобългарски произход.