Постинг
05.01.2017 21:06 -
НЯКОИ ИСТОРИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ ПО ПОВОД ИМЕТО ДОБРУДЖА
По волята на съдбата или Господ, според предпочитанията на любознателният читател, повече от половината на досега изживяният ми живот, премина в тази част на Отечеството ни – Добруджа, по-точно в един от градовете й - Варна, който в един отрязък от изминалото времето е бил и нейн главен град и седалище на владетелят й. А началото жизненият ми път в нея започна преди 55 г., с две години – есента на 1961 до тази на 1963 г., в сегашната Силистра, известна в древността като Доросторум, Дръстър.
Така се случи, че посетих и най-личните й градове и я пропътувах във всичките й азимути, с изключение на тази част от р. Дунав, която започва от Силистра и стига до делтата й на Черно море.
В българската литература, нейният дух е отразен в творчеството на един балканджия, жеравнецът Юрдан Йовков, а и добруджанците са му са се отблагодарили, кръщавайки на неговото име село, редица читалища, театър и др., пазейки свидно паметта си за него.
По-различно е знанието за нейното значение за българската история, независимо, че в нейната земя са открити изключително значими артефакти, водещи до появата на знания за една, дори две, от най-древните уникални цивилизации на света – хаманджия и варненската.
Още по-слабо е знанието за името, което е имала от най-древни времена, до сегашното, с което е известна по света, независимо че за нея, като географска област, са отделяли внимание в писанията си едни от най-известните автори на древността. По-голям интерес във времето, този въпрос е предизвикал в средата и края на XIX век в Русия и по-специално в Одеса, където с него се занимава професор Филип Карлович Брун, във връзка с цялостното географско описване на Черноморското крайбрежие, заело страниците на два от томовете му за Новорусия, под името: „Черноморие. Сборник изследвания по историческа география на Южна Русия“. В него той отделя подобаващо внимание на Добруджа с фототипно копираните 3 текста.
Тях, в израз на почит към тази българска земя, на стр. > https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski, представям на вниманието на любознателните читатели, с мисълта, както е написал Св. Паисий Хилендарски: "вамъ напiсахъ коi любите свой родъ i отчество блъгарское i любите знати за свои родъ й язикъ", за да проумяват миналото и настоящето и да разумяват за бъдещето, което пък е бил принципът, ръководещ животът на създателят на азбуката ни, Св. Константин - Кирил философ. Приятно четене.
Така се случи, че посетих и най-личните й градове и я пропътувах във всичките й азимути, с изключение на тази част от р. Дунав, която започва от Силистра и стига до делтата й на Черно море.
В българската литература, нейният дух е отразен в творчеството на един балканджия, жеравнецът Юрдан Йовков, а и добруджанците са му са се отблагодарили, кръщавайки на неговото име село, редица читалища, театър и др., пазейки свидно паметта си за него.
По-различно е знанието за нейното значение за българската история, независимо, че в нейната земя са открити изключително значими артефакти, водещи до появата на знания за една, дори две, от най-древните уникални цивилизации на света – хаманджия и варненската.
Още по-слабо е знанието за името, което е имала от най-древни времена, до сегашното, с което е известна по света, независимо че за нея, като географска област, са отделяли внимание в писанията си едни от най-известните автори на древността. По-голям интерес във времето, този въпрос е предизвикал в средата и края на XIX век в Русия и по-специално в Одеса, където с него се занимава професор Филип Карлович Брун, във връзка с цялостното географско описване на Черноморското крайбрежие, заело страниците на два от томовете му за Новорусия, под името: „Черноморие. Сборник изследвания по историческа география на Южна Русия“. В него той отделя подобаващо внимание на Добруджа с фототипно копираните 3 текста.
Тях, в израз на почит към тази българска земя, на стр. > https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski, представям на вниманието на любознателните читатели, с мисълта, както е написал Св. Паисий Хилендарски: "вамъ напiсахъ коi любите свой родъ i отчество блъгарское i любите знати за свои родъ й язикъ", за да проумяват миналото и настоящето и да разумяват за бъдещето, което пък е бил принципът, ръководещ животът на създателят на азбуката ни, Св. Константин - Кирил философ. Приятно четене.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Астрономическите основи на стария български календар
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.
