Текстът, който е публикуван на посочения адрес на academia.edu, показва, че македонската земя, започвайки на север от планината Люботрънъ, достигайки на юг до Средиземно море, на запад от планините Шаръ и Бичъ, достигайки на изток до Доспатската планина, е населена с народ говорещ чист български език, който до към 1868 г. се е оформил в родови поколения с особени имена, имащи еднакво облекло, на с различаващи се обичаи и наречия, които ги отличават едно от друго. В поредица от текстове, това ще стане достояние на любознателния читател.

https://www.academia.edu/16008314/%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_1868_%D0%B3

Да интересно описание. Особено моментът където невестата е на кон и разчупва хляб. Веднага ми прозвуча някак аристократично ))). Практикуването на ендогамията ми е малко по-странно. Едно от най-интересните описания на българска сватба е на Анчо Калоянов в село Аспарухово / Овчага.