Че и ний сме дали нещо на света И на вси словене книга да четат.  Иван Вазов   Днес е 11 май, денят в който Българската Православна църква почита Светите братя Кирил и Методи. За техният произход, както за всеки българин или българи, които са дали незаобиколим български принос в света, има най-различни версии, целящи да го или ги изкарат всякъв друг или други, но да не е български. За наше щастие и гордост една от световните азбуки е тяхно дело. В старите писмени паметници няма подобаващо съобщение за техния произход и дело в нито един гръцки, от така многобройните източници. Каквото се знае е показателно оскъдно и не съответства на значимостта на делото им. То е от преписи на книжнина от Русия след XIII век. Има основания да се твърди, че те са производни от оригинали на български автори от IX и последвалите го векове. И от тук произтичат версиите и опитите да се отрича българският им произход. Няма да се разпростираме върху това кой какво написал за обосноваване на последното, но не бива да подминем твърдението на чеха Павел Шафарик, че те са гърци! Първо защото баща им Лъв не е бил на гръцка, а на източно-римска или, както сега й казват, византийска служба в Солун. Така Шафарик приписва едни от най-важните стъпки на българския народ в духовния му живот на чужденци, за да оправдае тaзи на неговия народ! Все пак най-личната фреска/икона в църквата Свети Вит на Храдчани е на двамата братя!
      За чест на българите, по това твърдение на Шафарик, ето както пише Стилиянъ Чилингировъ в книгата си “Какво е далъ българинътъ на другите народи” в 1938 г.: "има кой да му отговори" и то незабавно, като споменава за Васил Априлов и Любен Каравелов. Първият съобщава в брошурата си  “Български книжници, или на кое словенско племе собствено принадлежи Кириловската азбука”, Одеса, Градска типография, 1841 г., стр 11-12.: ”Восточната Римска империя имала не само сановници и пълководци, с които тя се е гордила, какъвто е бил Белисарий от българите (словенете), но още има и императори, какъвто е бил Юстин I-й, Юстиниян I-й, Юстин II-й и Македонец Василий, негли и други мнозина”.  Който прояви интерес може да види книгата на http://digital.nationallibrary.bg/DWWebClient/IntegrationViewer.aspx?DWSubSession=1170&v=1796  От В. Априлов, представено на съвременен български език, е и следното твърение, което е публикувано на стр. 345,346 от КМЕ, Т.3, 2003 г.: “може да се каже утвърдително, че жителите на Солун Кирил и Методий са били по произход българи. Иначе те не биха могли да знаят съвършено българския език, да изнамерят букви за него и да преведат част от днешните църковни книги”. А Ст. Чилингиров специално обръща внимание пък на следните доказателства от Априлов: 1. За да “изнамери някой азбука на кой да е язик, която първо не е била, и после да преведе на тоя язик такова произведение, каквото са нашите свещени книги, трябва да е доста ведущ на тоя язик. Напр., един френец, англичанин или немец не биха могли да извършат тоя “подвиг” за руски език. Това ще го потвърди всеки безпристрастен човек. Няма да може “ако и сегашното просвещение да превишава много учеността на предните векове, които бяха потопени в мрачна тъмнота от невежество и варварство”. 2.”За да преведе някой нещо от един език на други, трябва да знае съвършено този език, на който превежда. Когато да се преведе само вехтият завет, Птоломеите употребиха седемдесет тълковници, които бяха изучени във високите учебни заведения в Александрия, която тогава цъфтеше в учението”. 3. Следва да се заключи, че свещените книги не биха могли да бъдат преведени само от двамата братя. 4. Ако Кирил и Методи са били гърци, те не биха се наели да изучават славянски език, защото “греците, от вкоренялото се в них изконно предубеждение и народна гордост, считат за унижение, ако се учат на варварски език, какъвто тий наричат сичките. Словенските наречиа, за чтото си имат елинският, когото толко тънко обработиха в цветущто време на нихната република. Тий могаха да изгонят Римският език и из канцелариите (мехкемета) на своите победители Римляне, и да воведат във Восточната Римска империя Греческият или Елинският, който в сегашният си вид ся е отдалечил от стариат много повече, негели сегашният Български от тогавашният, что ся говорили в девятиат век. Може да е само това причината, дето новите им победители, Българите и другите народи зели да наричат Римската империя Греческа. Грецкото самолюбство ся показвало секаде, каквото в гражданските и военните работи, така и в самата ученост. Който пристъпи общите правила за господстващата политика, той ся почиташе за низък от Греците, които бяха облъчени и в гръмогласното име на владелците на тогавашният известен свят. Как синовете на един знаменит Римски сановник, който беше сотник в императорската служба, Кирил и Методи, да учат варварски език? Това щяха да го считат за низост, унижение, отстъпление от здравият смисъл. Това закореняло гръцко самолюбие ся удержа и в Турското им поданство и господства между них и до сега. Нека в сегашното време ми покажат в Турция поне едного Грека (не Грекомана Българина, които са много по Европейската Турция), да знае совершенно Българският язик или да забере да го учи? От тия Греци, които живеят в Русия, дето се нуждават, заради сношенията си и торговията от Рускиат язик, мнозина ли учат децата си Руски? – и в самият Афини, столнината на новосоставленото Грецко кралевство, дето веке са учреждени сичките начални и високите училища, до сега не се предава Руски язик, който е толкова нужен на Греците за отношенията им с Русията, която им покровителствува, и която така много е направила за них. И така, кога имаме пред очите си неспорни доказателства, чи Греците се отвръщават от сичките Словенски наречия, които им са толкова нужни, сега бива ли да ся рече, чи в това време, кога още Империята и мерцваше с какво дагоде сияние тогавашните Греци щеха да ся учат български?”   и След това Чилингиров съобщава още, че и Любен Каравелов подхвърля горчиво в стихотворението си “Кирилу и Методию”:   Шафарик ви “чисти гърци” Учено нарече, Без да гледа “В начале бе” Кой първи изрече На своите братя, За българите, за чехите, За сърбо-хървати.”   Христоматийната "истина" за гръцкия произход на Братята, в по-ново време, се оспорва и то достатъчно успешно от редица български и чужди историци и учени. Някои от тях обаче правят опити да я заменят със "славянска" версия. Да, казва последната, дядо им - славянски княз, е бил изгонен от българския владетел и т.н.  Ще завърша с описаното в Пространното житие на Константин – Кирил, за дадените пред хагана на хазарите, от името на Константин Философ, отнасящите се за дядо му биографични данни, че бил “много велик и славен, който стоеше близо до царя”. Отхвърлил “дадената му голяма чест”, той загубил доверието на царя си и отивайки “в чужда земя”, обеднял. В същия разговор Константин оповестява, че целта на живота му е да “потърси предишната си прадедовска чест”. Съпоставяйки годините, в които са изказани тези думи, с историческите времена, когато са казани, човек остава с впечатлението, че баща му, дядо му, прадядо му и пра-прадядо му са от царски род, като и че последните двама са били и царе. Това насочва за пра-прадядо Крум, прадядо Омуртаг и за дядо някой от синовете на Омуртаг Енравота, Звиница и Маламир. Последният отпада за негов дядо – той наследява Омуртаг. Звиница също отпада, тъй като синът му Пресиян наследява чичо си Маламир. Историята за Енравота не е изчистена до край. Името му се споменава от БПЦ, като Боян-Енравота Княз Български и като първи български мъченик на християнството, но пък Константин сочи отиване на дядо си “в чужда земя”, а както се оказва тя е и християнска. А баща му е висш сановник в тази страна в един от прочутите й градове, а за майката се съобщава, че е българка. И до тук.   

Да не остане някой с впечатление, че само В. Априлов ги счита за българи, ето и представеното от съвременен български изследовател Св. Диамандиев в житията на Св. Климент Охридски за двамата братя: В Краткото житие на Климент Охридски Димитър Хоматиан пише за светеца: “...изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирила, истински богомъдър и равноапостолен отец и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ”. А преди: “Този наш отец и български светилник бе по род от европейските мизи, които обикновеният човек нарича българи...”. По-долу авторът продължава за св. Климент:“...най-сетне станал ...водач на целия мизийски народ в благочестието...” и “...а Методий бил поставен за архиепископ на Морава и България от същия този папа, тогава и Климент бил издигнат на епископски престол, като бил поставен от Методия за епископ на целия Илирик и на българския народ, който владеел страната”. “Понеже българският народ още не бе изцяло просветен чрез кръщение ...”. Трябва да се отбележи, че склавите са били отдавна покръстени от гръцките мисионери, което се доказва от признанието на българската делегация на Осмия вселенски събор през 870 г., че когато дошли българите (стотина години след склавите) те заварили в завладените от тях земи гръцки свещеници. За Симеон Велики Димитър Хоматиан пише:“...който пръв се назова цар на българите.
Един друг охридски архиепископ, Теофилакт Охридски (1089-1126?), в своето класическо житие на св. Климент Охридски ни дава невероятни по своето естество сведения за българския произход на Първоучителите:
“5. ...светиите смятали за огромна вреда и това, че светилото на Писанията не пламти в тъмната страна на българите, било причина за тяхната безутешна скръб. Те тъгували, страдали и се отказвали от живота".
"6. И тъй, какво да правят? Обърнали се към Утешителя, чиито първи дар били езиците, и го помолили за следната милост: с помощта на Словото... да открият азбука, съответствуваща на трудността на българския език, и да могат да преведат на езика на народа Свещените писания. И, разбира се, като се отдали на строг пост и продължителна молитва, на измъчване на тялото и на душата, на изнурение и смирение, те постигнали своето въжделение”.
“7. И така те получили благодатта на Духа като готова утринна зора и светлината на знанието заляла праведниците, и свързаната с това радост прогонила предишната им скръб. И като сполучили да измолят това благо, те открили славянската азбука, превели боговдъхновените Писания от елински език на български и се постарали да предадат божествените знания на по-способните си ученици”.
“16. Този Борис бил въобще с много способен ум и склонен към добро. При него и българският народ започнал да се удостоява с божието кръщение и да се християнизира.... Кирил и Методий ... изнамерили азбуката, за която говорихме и извършили превода на Писанията на български език... И така българският народ бил освободен от скитското заблуждение и познал истинския ..път".
“67. ...Той се надявал по всякакъв начин да премахне равнодушието на българите към божествените неща и да ги събира, привлечени от красотата на постройките и най-главното: да смекчава суровостта и непокорството в сърцата им и тяхната труднодостъпност за богопознанието”.
Теофилакт свидетелства за съществуването по времето на княз Борис на български народ, българи, български език, азбука, съответстваща на трудността на българския език, княз на българите, български свещеници, българска земя, преводи от елински език на български, първи епископ (служащ) на български език, българи-новите коринтяни.