Няколко изречения свързани с превода на старобългарски език, приписките и илюстрациите на Хрониката на Константин Манасий.

Да припомним, общо известно е, че преписът на Ватиканското копие е направен по повелята на цар Иван Александър до 1345 г., включително, от поп Фильо. По всички извори, за които става дума за този цар, тогава той е бил жив. Известно е също. че е бил жив и през 1348 г., тъй като в Московската Патриаршеска библиотека има препис на "о писменах, черноризеца Храбра", който също е писан по негова повеля, но от инок Лаврентий.  Но на една от илюстрациите на Ватиканското копие, Българският цар “Iоаннъ Александръ” е представен вече като починал и има приписка "о смерти Александра". Добре е да се знае, че преводачът на хрониката е избрал за превода възможно най-добрият текст от известните му и е запазил всичко от четенето, което е събрано в Маврицанското издание от всички други копия на летописа, и видимо много подхожда на ръкописа - препис от Лъв Аллаций и към първият Парижки ръкопис по сравнение с текста на превода и този на второто издание, което е съхранявано в Парижската кралска библиотека. Да припомним и че в двете споменати копия няма или почти няма никаква разлика в текстовете, както в основният преведен текст, така и в преписките. Но във Ватиканското копие има допълнителен текст, след разказа за Троянската война, известен като "повест за известни неща, като притча за крале". Тази  спомената повест, според М. Погодин,  по времето на  цар Симеон е била в любимо четиво на грамотните българите в двора му, на тези от тях, разбира се, които са има ли достъп до преписа или преписите, тъй като там пишело, че предците им са взели участие във войната за покоряване на Троя.

В книгата си “о переводе Манассiиной летописи на словенскiй языкъ” - 1843 г., М. Погодин обяснява това с текст от Йоан Екзарх на К. Кaлайдович, в който, според него, било записано: "Сий Ахилеусъ имый воя своя, иже  нарицахуся тогда Муръмидонесъ, ныне Болгаре” (но по някаква причина Погодин е спестил някоя и друга дума от представеното от Кaлайдовия текст), защото Калайдович през 1824 г., на стр. 181, е представил следния текст в приложение Х на книгата си :

“I О А Н Н Ъ, ЕКСАРХЪ БОЛГАРСКIЙ”

Х. “Три отрывка изЪ повѣсти о разореніи Трои, переведенной по повелѣнiю Болгарскаго Князя Симеона ЛресвитеромЪ ГригоріемЪ, по списку XV вѣка, принадлежащему Московскому Архиву Государственной Коллегіи ИностранныхЬ дѣлЬ (л. ідо — 201; см. примЬч. 42)-”.

В първият от тези три откъса, под текста на заглавието му от приложение Х,   има текст, който показва кой е преводачът от гръцки на словенски език, а под него, едно изречение, но много важно за нас; следва тестът за преводача:

виж: https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski/Papers
а последващият е превода на Григорий презвитер мних на всички църковници от Българските църкви, в “повеста”, сиреч разказа за покоряването на Троя, по хрониката на  Иоана Малала, в него след няколко първоначални има и следното изречение (започващото със “Сiй”):
виж https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski/Papers
Изписано със сега използвани букви:   
" Сий Ахилеусъ имай воя своя, иже нарицахуся тогда Муръмидонесъ, нынѣ Болгаре и Унну,тысущами треми, въкупѣ съ Патрокломъ воеводою и съ Нестеромъ, яже быста убѣжденна Хироном и Пелеомъ",  

което пък на съвременен български език звучи така: 
“Този Ахил имал своя войска, от тогава наричаните Мирмидони, а сега Българи и Хуни, три хиляди общо с Патрокъл войвода и с Нестор, като беше убеден от Хирон и Пелей.”.

Омир описва Мирмидоните (1 пес. стр.684) като жители на Тесалия; Патеркул и Страбон също ги описват като народ живеещ от най-древни времена в този същия район. Споменатата по-горе съкратена (по М. Погодин) част от добавката не се намира в Патриаршеското копие, което означава, че то е по-старо от Ватиканското. В последното в добавката има думи, които ги отличават от всички останали в превода. В тях попадат – юнак, крал, Париж и др. В последното има и разлики в изписването на някои букви.

Всичко това показва, че двете копия са с един произход от по-стар от тях ръкопис, за съжаление още не ни е известен. Възможностите този тип коментари не позволява да се направи съпоставка на разликата в някои от буквите, които са изписвани в двете копия, както и някои други разлики, но без съществено влияние върху основния текст на превода.

Има и  нещо, което, по скромните ми познания, не е споменавано до сега за Ватиканското копие на хрониката. Ако е споменато някъде, моля читателите да ми простят. На лист 109, от основният превод, има текст за император Василий I Македонец, родоначалникът на една от най-славните династии на Източно Римската Империя - от 867 до 1056 г. В текста на превода, който продължава и на почти целия 110 лист, изрично пише, че неговото родоначалие е от село Белипра, близо до първия Македонски град, още от Орест имащ името Адриан, с което римският император Адриан го кръстил на името си. Става дума за град Одрин, и преводачът продължава с пояснението, че “Блъгаръскому князоу тогда Кроумъ” го бил отнел преди от ромейте, изселил населението му на север от Дунав и там бил и Василий с родителите си, но в последствие успял да се освободи и да отиде във Византийския град, където с уменията, труда, добрината, храброста и силата  си се издигнал до висок сан и дори до императорският сан на Източната Римска Империя. Българският преводач пръв и единствен съобщава родното място на Василий I Македонец - село Белипра, Одринско. Погодин, в коментар на този превод съобщава, че от друг автор от Х-и век, Гамзи Испански (Krug. Byzant. Chorn), се знае, че Василий бил словенин. Освен това добавя, че словенете живеели близо до Варна и заемали почти цялата земя на Тракия и това е свидетелство за обитаването на тази област от съплеменници на тези, които обитават до Варна, както и че ромеите са знаели, че те са съплеменни с македонците, защото освен това са знаели, че Адрионопол се намира в Тракия, а не в Македония. Освен това Кедрин (Cedreni, Compendium historiarum, II, 399,Венецианъ изд.) пише, че при обсадата на крепостта на този град, Адрианопол, от Михаил II (820 - 829), последният не е пожелал да се използват стенобойни машини, да не би  живеещите в околностите му “скити”, да се научат как да ги майсторят и използват. Това доказва, че Византийските автори наричали “скити”, споменати по-горе съплеменници и със същото име наричали и Светославовите “скити”. Симеон Логотет е още по-ясен: Fuit Basilius genere Macedo, Adrianopolitanus patria.

С текстовете на този превод, въпросът за етническият произход на българите се представя в друга светлина, в сравнение с "възприетите" тези в световната и нашата наука, и след 19-и век е повод за ожесточени дискусии. Така че, не Ганчо Ценов го е съобщил първи, а още от Х век този текст е преведен и записан от българин, дори с пояснения за преводача му!

 

От  този разказ за Троянската война, в който било написано за българите, че под ръководството на античният герой Ахил, са взели участие във войната за покоряването на Троя, много преди възникването на Рим и преди раждането и възнесението на Исус Христос, за тях е означавало, че са много по-стари заселници на тези земи от пришълците от Египет, елините,  и с него доказвали правата си. За това няма нищо чудно, че от хрониката на Малала, след Константин Багрянородни, няма нито един ръкопис или копие от него с всички текстове на автора. Оказва се, че само в тези преводи на Малала на старобългарски език, по времето на Златния век на Симеон Велики, са останали не унищожени текстове, които не се намират никъде другаде, освен в преводите на Григорий презвитер мних на всички църковници на Българските църкви и то в руски преписи и копия.
                

- Адмирации за труда и българщината ви !!

Благодаря Ви за добрите думи драги get, ще се стараем! И по този повод ето един друг много прочут българин какво е написал : Марин Дринов из “ПОГЛЕДЪ врьхъ произхожденьето на Блъгарскiй народъ и начало-то на Блъгарска-та история”, 1869 г., Прага 13/1 Априлiя, стр. 23 от том 1/ 1909 г. на фототипното издание на Българското Книжовно Дружество въ София и сканирано 2011 г в Торонто. - “Въ едно описанiе за Троянска-та война, кое-то е писано за Блъгарский царъ Симеонъ, т.е. около край-тъ на 9-тiй векъ, за Ахилеса ся пише тъй: “Сiй Ахилеусъ имыи воя своя иже нарицахуся тогда Миръмидонесъ нынý Болгаре”. Знае ся за достоверно, че Ахилесови-те Мирмидоняне съ были жители на Тессалiя; ные не допущаме, че те и технiй воивода, великiй Ахилес, съ были Българе или по добре да кажемъ Славене, и гледаме на това уподобяванье на Славене-те (Българе) съ Миромидоняне-то, като на една историческа грешка от царь Симоенов писецъ.“
Уважаваният М. Дринов е ползвал също Калайдович, както и моята скромна милост, като го е и обявил, но както сами виждате, вместо да представи и преводачът на текста на Малала за Троянската война, както е постъпил Калайдович, просто пренебрежително е назовал Григорий презвитер мних на всички църковници от Българските църкви, цар Симеонов писец. А ако сте намерили време и проявили интерес в други текстове от този блог или от academia.edu, щяхте да разберете, че този "писец" по повеля на същият цар Симеон е занесъл в Киевска Рус над 780 преведени текстове от гръцки, латински и еврейски езици на старобългарски език, които са преписвани там и в Московското царство до 19-и век и са в основата на руската писменост и култура. Според скромното ми мнение, "официалното" признание за това ние българите получихме с акта на тържественото откриване на зимните олимпийски игри в Сочи, което изцяло бе посветено на НАШИТЕ БУКВИ, които те са получили от същият Григорий, по повелята на Великият Симеон.

Прекрасен материал, но останал в сянка И аз съм го пропуснал
Поздрави!

Благодаря за адмирациите! Не е в сянка този текст. В много по-подробен и подкрепен с доказателствата от споменатите изследвания текст, по покана от издател, е предвиденото да излезе скоро в едно списание.