летописче,

ти и на таласъм ли си се обърнало? Че и публикации в родния край на днесна крвата ха ха
виж ибан стуя направо в академиката За пръв път на български обяснил кво били федератите на делиорманската наука и сборниците и в чест на анал бакалите и хоп сефтосан на миндера ти с ветеринарните мелници война водиш и публикации в края правиш
И нумерологита те привлича гледам Ходиш ли като бате бойко по врачки или като езичника бат натан само по жрици да ми гледа на пъп ха ха ха като каах бате бойко, та се сетих за книгата ти мемоарите ти на депутата са много добри Не си прахосвай таланта по миналото Остави това на Везд Ист анарх Ще ми изпратиш ли мемоарите с автограф ?

тука по интересната тема

според мен обяснението за числото 28 е по-просто и по-издържано ( по-обосновано) Това е звездния месец който е от 28 дни т.е. не слънцето за 196 г а на луната на същото мсто сред звездите

наблюденията от 196 г са възможни само в оюит на съвременните уфолози и конспирационисти за извънземен позиход

сам разбирах че динамиката на юовешките общества не позволява това Епохит и цартсвата се сменяват по често и от съпрузите на лили иванова

П.П. Оказа се че не е и така тва за луннич звезден цикъл Връзката не е астрономическа но все пак е свързана със слънцето

тъй като годината има не 52 седмици а 52 и дв дни то за да се поучат пълни седмици в които да може да се изюисляв неделния ден за Възкресение е нужен цикъл от 28 години при което се получават пълни седмици и дните на възкресение ( неделите) съвпада на брой със седмиците и този цикъл е 28 г вързан с факта че неделните дни се връяат пак от нчалото и това е слънчебия кръг и той не е астрономически а е с цел изчилсенита и е осноавва на брой дни рзделни в седмици необходими за това

П.П. 2 Еднт от 12 "неизвестни" думички "Никанъ" прилич на еврейския месец Нисань ( написано по научния метод натан става Никан, ) в който се празнува Пасхата от евреите . Възкресение Христово се е прзнувало от т нр българи на същия ден като еврейската пасха

Така че тва може да са имената на еврейските месеци българска ревизия
Все пак говориме за врмена в които апотолите на славяните братя грим не са им дали на българите приказката

"В заключение, с удоволствие бих предоставил на всеки любознателен читател на текста наименованието на сайтовете, които са предмет на критиката, за да преценят сами достоверността на твърденията ми. А също и изданието на БАН от 1989 г. на „Норовская псалтырь Средноболгарская рукопись XIV века” на pdf файл."

мога ли да се възползвам и а получа „Норовская псалтырь Средноболгарская рукопись XIV века” на pdf файл."

Ето еврейските имена на месеците кто се основават на Вабилонския ли беше башилонския календар и българките от псалтира Май са wт бавилон и двете

1 Nisan 30
2 Iyar 29
3 Sivan 30
4 Tammuz 29
5 Av 30
6 Elul 29
7 Tishrei 30
8 Marcheshvan 29
9 Kislev 30
10 Tevet 29
11 Shevat 30
12 Adar 29(30)

Равасъ. Теларивъ. Реат(фт)амъ. Ира. Арта (Арфта??).
Аларфа. Никанъ. Гарду. Гардамъ. Деос.
Кустерина. Тайлегера

таблицата 7х4 и графита от Кйовския събор ( еклесия - събрание, киеза) следва да е таблица на слънчев кръг по колони са годините а в квадртчето е деня от седмицата от 1 до 7

прави впечатлние че буквите са седем и са първите седем от гръзката азбука т е са числа са от едно о седем или означават ден от седмицата ( и буквит не са т.нар. кирилски, които нямата означения а са "гръките: така в =2 )

1 8 15 22
2 9 16 23
3 10 17 24
4 11 18 25
5 12 19 26
6 13 20 27
7 14 21 28

ако си поиграме да установиме в кой времви отрчзък има съвпадение на тези дни може а датираме прецизно графита

Както вижда уважаемият автор на статията, извънземни не липсват и тук. Благодаря Ви, удивително е, че не бях обърнал досега внимание на ценността на статията в Роден край. За начало мога да кажа само, че неслучайно Херодот заема от скитски легенди годините 28, според които скитите отсъствали от жените си. За особеността на годините 28 в скитските легенди е писал най-добрият изследовател на скитите, учител на Асколд Иванчик, чието име сега не мога да се сетя, но ще проверя...

на графита от кйов са записани същите дни от седмицата като на двата реда от норовския псалтир
вт ср ч пет
ч пет съб н
съб н пон вт
пон вт ср ч
ср ч пет съб
пет съб нед пон
н пон вт сряда
/за първите 7 г от слънчеби кръг се пада съответно на/ в/ 1. Г =3 вторник;2. е =5 четв.; 3. з=7 неделя,4. в=2 пон., 5.д=4 сряда 6. г =6 петък ; 7. а=1 неделя и т.н. в табл б

намерих я в дебелитебкниги ето я тук я качвам

https://picasaweb.google.com/lh/photo/jhcN6PpfecwihMKGRigq7HNTTxUp3TrwjpK1-DHba4I?feat=directlink

или тва си е месец от църковен календар ( еклесиал) който не е астрономически и има 28 дни

В Първа книга Мойсеева, Битие, Глава 1., за ден трети е записано в 14.: „И рече Бог: да бъдат светила в небесната твърд, да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години.” От тези слова произтича християнското разбиране за протичане на времето и всичко свързано с неговото измерване и това, което е отразено в Норовския пластир.
За да не остане някой с погрешното мнение, че българите, освен българския календар, известен покрай календарните термини в Именника на българските владетели, са установили и други календарни зависимости в съответствие с християнското разбиране за измерването на времето, като тези в Норовския псалтир, е редно да се знае, че те не са откриватели на 28 годишният цикъл - период на обиколки на Земята около Слънцето (или няма информация за това), нито пък има информация те първи да са предложили използването на букви за обозначаване на дните от седмицата за целите на изчисленията свързани с този цикъл. Но са се постарали това знание да достигне, до всеки който се интересува от него, на разбираемия от народа език. Подобен замисъл е предприет и за разбираемо обяснение на начина, по който може да се установи поредността на годината в 28 годишния цикъл с пример от 2010 до 2013 г. Таблица 1 е валидна само за изчисления за години по юлианския календар с начало 1 март 5509 г. пр.н.е. (за костантинополската или византийската ера) за изравняване с индиктионите. Индиктионите биват обикновени(с продължителност 15 г.) и велики( с продължителност 532 г.; тя е равна на произведението на 28 х 19, т.е. на броя на годините на слънчевия цикъл по броя на годините от лунния цикъл -19 г., наречен още „метонов”; в началото и в края на великия индиктион Слънцето и Луната заемат едно и също положение на небесния свод спрямо земния наблюдател, а при протичането му времето всички елементи (месеци, дни и дати) на лунно-слънчевия календар се повтарят, а заедно с тях и пасхалните празници). Изчисляването на великия индиктион е извършил монахът Дионисий Малки (с гетски произход Добруджа около 470 - †около 544 г. н.е) през 525 г. н.е. по поръчение на папа Йоан I във връзка с пасхалиите – възкресяването на Исус Христос на 25 март на 31 година от неговото Рождество. Дионисий Малки извършил това в 532 г. и установил, че Христос се е родил 284 г. преди римският император Диоклецин да приеме короната от преторианците в Никомедиа (днешния Измит, Турция). Тезата на Дионисий Малки за „Рождество Христово” била възприета от Цариградската патриаршия през 691 г., от 742 г. почва да се среща в документи на римо-католическата църква, а от X в. в папските документи. Източната Римска империя приема датирането през 998 г. От средата на XV в. (1431 г.) всички папски документи вече се изписват с датировка „от Р.Х.” и заедно с това „от С.С.” – от сътворението на света. Различните страни възприемат това летоброене в различни години, като впоследствие тезата се приема от целия християнски свят и от страните на ООН. Сега тя е видоизменена на „от новата ера”-„от н.е.” или „н.е.”. През 1582 г. папа Грегорий XIII издава на 24 февруари папската була Inter gravissimas, с която въвежда нов календар, станал известен като „Грегориански”, и постановява четвъртък 4 февруари да бъде петък 15 феруари, т.е. отстранява 10 дати. България приема този календар през 1916 г. на 1 април и отстранява 13 дати (но не дни от седмицата). Така че представената таблица 1 е пригодена за изчисления на дати и дни по юлианския календар и костантинополската (византийската) ера, а за изчисления по грегорианския календар е необходимо ползването на корекционен коефициент. Посоченото изчисление в текста на превода за годините от 2010 до 2013 е само като пример за прилагане на метода. Ако някой пожелае да провери достоверността на таблицата следва да подходи по следния начин: 1) за годините „от С.С.” до 1582 г. н.е.; произволно си избира година „от С.С.” и я разделя на 28. Остатъкът показва кой по ред е кръгът на Слънцето в 28 годишния цикъл, а буквата в реда – какъв ден от седмицата е бил 1 март на избраната година; 2) за годините от Юлианския календар до прилагането им: към избраната година от този календар се прибавя 20 и сумата се дели на 28. Останалото е обяснено в 1).
Относно таблица 3, подредба на буквите на дните не съответства и на библейското им подреждане Г В А З S Е Д по редове или колони, считано от петък 1 март до четвъртък 7 март от първата година „от С.С.”
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com

Като става дума за измерване на времето със „светила в небесната твърд, които да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години", трябва да се отдаде заслуженото на египтяните, които първи в тези географски дължини и ширини, в най-древни времена - IV хилядолетие пр.н.е., създават за целите на земеделието си слънчевия календар. Основната единица за отчитане на времето те избрали да стане периодът от един разлив на р. Нил до следващия. Това ставало от едната до другата поява на звездата Сотис (т.е. Сириус, най-ярката звезда на небослкона от съзвездието Голямото куче – Canis Major). Този период бил наричан „годината на Сотис и Нил”. Периодът се делял на три земеделски сезона : първият – „наводнение” (разлива на Нил от лятното слънцестоене до октомври) , вторият – „изход” (отдръпването на водата от обработваемата земя, земеделските работи и прорастването на семената от октомври до март) и третия - „отсъствие” ( времето на ниските води и времето за прибиране на реколтата от март до юни). По-късно трите сезона били разделени на месеци от по 30 дни (по четири на сезон, общо 12 от 360 дни). От начало месеците нямали имена и се отличавали един от друг по поредното си положение в сезона, а после и в годината. По-късно се появявили и имената им: тот, фаофи, атир, хойак, тби, мехир, фаменот, фармути, пахон, пайни, епифи и месори. След месеците следвали 5 дни (наречени „епагомени”, т.е. „свръхгодишни” за да се попълнел периодът от 365 дни), които носели имена на богове-деца на бога на земята Геба и богинята на небето Нуту.
Календарът в този си вид бил много прост и удобен за ползване при земеделските работи. Но имал един скрит недостатък, годината нямала продължителност от точно 365 дни, а 365,25 дни. Една-две години това не правело впечатление, но за 4 разликата станала 1 ден, за 8 – 2 дни и т.н., за 120 години - цял месец, който „недостигал” до „наводнението”. Така новата година започнала да се измества към пролетта, зимата, есента и след 1460 г. ( 1 денонощие за 4 години 365х4=1460), „наводненнието” отново съвпаднало с появата на Сотис, което от своя страна ставало на 1461-та египетска година. Отначало тази година била наричана „блуждаеща”, а в последствие „велика” или „сотическия период”. Това продължавало доста дълъг период. В началото на II х. пр.н.е. (след завоюването в XVII в. пр.н.е. на Египет от хиксоките) хиксокския владетел на Египет Салитис направил опит за реформа, като на всяка 4 година въвел 1 допълнителен ден (, което е както при юлианския календар), което довело до по-пълно съответствие със слънчевия цикъл. Реформата не успяла, тъй като след успешно въстание за освобождение, египтяните я отхвърлили като въведена от поробители. Последващ опит за реформа в същия дух направил фараона Птоломей III Евергет през III в.пр.н.е. с Канотопския декрет, но и тя не успяла. Едва в I в.пр.н.е. Юлий Цезар, след завладяването на Египет, успял да проведе реформа и въвел юлианския календар ( 365 дневната + допълнителния ден на всяка 4 година), с който отстранил това несъответствие. Но това засегнало преди всичко александрийските гърци и египетските християни (коптите). В останалите части на Египет старият календар бил използван до V в. от н.е., а между другото той получил много широко разпространение и се ползвал от астрономите до XVI в. от н.е. Освен е Египет Юлий Цезар в 46 г.пр.н.е. реформирал и лунно-слънчевия римски календар, който бил доста объркан от жреците. За да се възстановяло нормалното положение на пролетното равноденствие се наложило да се добавят още 90 дни в три месеца (един с продължитеност от 23 дни, наречен „мрацедониус”, и други два без имена от по 33 и 34 дни), а годината в която станало това (708-ма от основаването на Рим) станала с продължителност от 445 дни и била специално именувана „аннус конфузионис” – „годината на заместването”. Юлий Цезар привлякал за подготовката и провеждането на реформата на календара, за най-близък свой сътрудник, александрийския астроном Сизомен, без чийто знания и умения тя била немислима. Реформата имала за основа египетската „блуждаеща” година с поправката от Канотопския декрет и включвала три момента: 1. смяна на началото на годината – то започвало от 1 януари (станал първи месец, а на тази дата в 45 г. пр. н.е. станало първото новолуние), т.е от януарските календи вместо от мартенските календи; 2. състава на годината и продължителността на месеците; 3. въвеждането на допълнителен ден в определени години, за да се съгласува календарната година с истински слънчевата (тропическата). След убийството на Юлий Цезар през 44 г. пр. н.е., с течение на времето, този календар претърпял още реформи, променени били имената и продължителността на някои месеци, от IV в. от н.е. била въведена, проникналата от изток, седемдневна седмица, сменен бил денят за отдих от събота на неделя (деня на Слънцето), а с приемане на християнството за официална религия Костантин Велики обявил деня на Слънцето (неделята) за ежеседмичен религиозен празник. За този календар е изготвена календарната таблица от лист 1а на Норовския календар. Негов наследник е сегашният ни грегориански календар.
Известно е, че още в IV в. от н.е. в Александрия са използвани седем букви от гръцката азбука (α, β, γ, δ, ε, ξ и η) за изразяване на циклическата последователност на дните от седмицата през месеците на годината. Седем букви – защото седмицата имала седем дни ( защото те се управляват от седем небесни светила: Слънцето, Луната, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн). Получавало се так, че в във всяка конкрена година при прехода от месец към месец всяка буква се оказвала като че ли е трърдо свързана с определени дни от седмицата. За месеците е известно, че са били с различна продължителност.
Всичко това недвусмислено потвърждава извода, че българите в условията на християнството достатъчно добре са познавали зависимостите за измерване на времето със „светила в небесната твърд, които да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години” и са показали това с отразеното на лист 1а от известния Норовски псалтир. Може на някой читател да се стори, че името на псалтира – Норовски, няма нищо общо с българския език, а е чисто руско (староруското норов – нрав), но веднага ще попаднне в заблуждение. В Македония, Крушевска община има село Норово на 4 км от Крушево в южното подножие на Бушева планина. Селото е описано в „Македония. Етнография и статистика” на Васил Кънчов в 1900 г. Макар името Норово да е от западните български земи, а псалтирът да е написан на източно-българско наречие и двете понятия са български и за това старите хора още от древни времена са знаели, че „името само си идва там, където му е мястото”.
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com

А задавал ли си е някой следния въпрос: "Защо е прието, от съставителите на сегашния приет от ООН, календар м. февруари да е от 28 дни в годината от 365 дни и 29 дни в годината от 366 дни?
За да бъде броят на дните на м. февруари 28 в съвременния ни календар официалната залуга е на Юлий Цезар, тъй като, както е известно, той в 46 г. пр.н.е.въвежда нов календар, основаващ се на движението на Земята по орбита около Слънцето и на самия ход на Слънцето по неговата орбита в съответната звездна система и определя за м. февруари 28( или всяка пета година 29) дни. Това всъщност е египетският календар от 365 дни в обикновена година и 366 дни във високосна година, известен още от времето на фараона Птоломей III Евергет, но неприлаган до тогава. За осъществяване на реформата Ю. Цезар привлича в Рим, за свой главен съветник, Созиген Александрийски, известен (чрез Плиний Стари) по това време виден гръцки математик и астроном от александрийската школа (в "Допълнителни разяснения" неговото име погрешно е изписано Созимен) с група александрийски астрономи. На тази школа астрономи дължим знанието за 28 годишния цикъл на обиколката на Слънцето по неговата орбита, която то обикаля за 196 години. На всеки 28 години дните от седмицата се повтарят в същата последователност, а всеки 19 такива цикли оформят т.н. велик (т.е. голям) индиктион по източно-римската или византийската ера. Тъй като, след приемането на християнството за официална религия в Римската империя, отчитането на пасхата за всяка нова година е започвало в неделята на първото пролетно пълнолуние след деня на пролетното равноденствие, а то става през м. март, било изключително важно да се знае как да се установява в какъв ден от седмицата ще настъпи 1 март, от тук, деня на пролетното равноденствие, на пълнолунието след него и т.н. И тъй като слънчевият цикъл на седмичните дни се повтарял на всеки 28 години, от които след всеки 4 години от по 365 дни, следвала 1 от 366 дни, се оказало (по сметките на Созиген), че в тези 28 години има 7 броя четворки от последователни дни от седмицата, в които настъпва 1 март (както е обяснено в текста за псалтира). В онези времена на "всеобща грамотност" в т.ч. и на множеството редови свещенници и "изобилието" от различни видове "комуникации", е било съвсем нормално за християнската църква да използва тази закономерност за своите си цели и да направи необходимото тя да се "научи" от нейните служители, че в продължение на всеки 4 прости години, на какъвто ден от седмицата се пада 1 февруари, на същия ден от седмицата ще се случи и 1 март, а след този срок следващата година, високосната, дните от седмицата (обозначени с първите седем букви от кирилската или гръцката азбука) следват същата последователност, но с ново начало, изместено напред с по-следващата буква от таблицата, която е поместена на лист 1б на псалтира. В този смисъл с числото 28, т.е. слънчевия цикъл на дните от седмицата, е увековечено от Созиген чрез Цезар, с броя на дните на тория месец от календара (февруари) и то с този месец, който предхожда месеца на пролетното равноденствие и от там христииянските мислители, като Дионисий Млади, го свързват с деня на пасхата, а от нея в обратна посока да се определи деня на четиридесетдневния пост. Именно това свойство на числото е причината то да бъде възприето, чрез броя на дните на м. февруари, в сегашния календар от всички страни членки на ООН, независимо от религиозните им разбирания и съответните им летоброения.
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com

Някой задавал ли си е въпрос, защо броят на дните на м. февруари са 28 в нормална и 29 във високосна година? Е и обяснението.
За да бъде броят на дните на м. февруари 28 в съвременния ни календар официалната залуга е на Юлий Цезар, тъй като, както е известно, че през 46 г. пр.н.е. той въвежда нов календар, основаващ се на движението на Земята по орбита около Слънцето и на самия ход на Слънцето по неговата орбита в съответната звездна система и определя за м. февруари 28 (или всяка пета година 29) дни. Това всъщност е египетският календар от 365 дни в обикновена година и 366 дни във високосна година, известен още от времето на фараона Птоломей III Евергет, но неприлаган до тогава. За осъществяване на реформата Ю. Цезар привлича в Рим, за свой главен съветник, Созиген Александрийски, известен (чрез Плиний Стари) по това време виден гръцки математик и астроном от александрийската школа (в "Допълнителни разяснения" неговото име погрешно е изписано Созимен) с група александрийски астрономи. На тази школа астрономи дължим знанието за 28 годишния цикъл на обиколката на Слънцето по неговата орбита, която то обикаля за 196 години. На всеки 28 години дните от седмицата се повтарят в същата последователност, а всеки 19 такива цикли оформят т.н. велик (т.е. голям) индиктион по източно-римската или византийската ера. Тъй като, след приемането на християнството за официална религия в Римската империя, отчитането на пасхата за всяка нова година е започвало в неделята на първото пролетно пълнолуние след деня на пролетното равноденствие, а то става през м. март, било изключително важно да се знае как да се установява в какъв ден от седмицата ще настъпи 1 март, от тук, деня на пролетното равноденствие, на пълнолунието след него и т.н. И тъй като слънчевият цикъл на седмичните дни се повтарял на всеки 28 години, от които след всеки 4 години от по 365 дни, следвала 1 от 366 дни, се оказало (по сметките на Созиген), че в тези 28 години има 7 броя четворки от последователни дни от седмицата, в които настъпва 1 март (както е обяснено в текста за псалтира). В онези времена на "всеобща грамотност" в т.ч. и на множеството редови свещенници и "изобилието" от различни видове "комуникации", е било съвсем нормално за християнската църква да използва тази закономерност за своите си цели и да направи необходимото тя да се "научи" от нейните служители, че в продължение на всеки 4 прости години, на какъвто ден от седмицата се пада 1 февруари, на същия ден от седмицата ще се случи и 1 март, а след този срок следващата година, високосната, дните от седмицата (обозначени с първите седем букви от кирилската или гръцката азбука) следват същата последователност, но с ново начало, изместено напред с по-следващата буква от таблицата, която е поместена на лист 1б на псалтира. В този смисъл с числото 28, т.е. слънчевия цикъл на дните от седмицата, е увековечено от Созиген чрез Цезар, с броя на дните на втория месец от календара (февруари) и то с този месец, който предхожда месеца на пролетното равноденствие и от там христииянските мислители, като Дионисий Млади, го свързват с деня на пасхата, а от нея в обратна посока да се определи деня на четиридесетдневния пост. Именно това свойство на числото 28 е причината то да бъде възприето, чрез броя на дните на м. февруари, в сегашния календар от всички страни членки на ООН, независимо от религиозните им разбирания и съответните им летоброения.
Коментар на статия в Роден Край www.rodenkrai.com

marknatan,Притежателят на въпросния блог е Veselin Trakiyski :Ети ти линк към профила му, виж как е облечен, вземи лупата и подробно разгледай всичко.Навсякъде ти се привижда все Кирил Милчев, стига бе !!!!! Сравни и със снимката от блога. Надявам се да се успокоиш,че не е Кирил Милчев.

здравей таласин,

не знам по стара или по нова версия си на софтуер летописец си на родния край, но както вече ти отговорих благодаря много за твоята в/ка към "Норовския псалтир"
аз го намерих и го свалих от тук

http://www.biblio.nhat-nam.ru/Norovskaya_pslatyr-1.pdf

трябва да е същото е гопробвам

умирам да ги разглеждам тези стари книги

благодаря и за второто заглавие и за препоръката ти " Потърси Psaltir_Praga_1517 и разглеждай и чети старобългарски език на воля"

но това е печатна книга, и по дифолт на печатна е е на старобългарски , патамучта я
водят я първата "белоруска" старопечатна книга !

А коя била първата българска старопечатна книга ?
Било „Кириакодромион, сиреч Неделник" на епископ Софроний Врачански цели 300 триста г по-къно в 1806
http://digital.nationallibrary.bg/DWWebClient/IntegrationSearch.aspx?DWSubSession=2314&v=1796

руските тракери са препълнени с ткива издания за разлика на тази на бгмаймуняците к/то събират прах по хранилища за научените рабоници и чакат техните научени сътрудници да определят коя софтуерна редакция са на черковния език
така, че тие е време да си коригираш научения инструметариум какво е старобългарски, какво кирилски и какво самоедски нещо кото беше длъжен да направиш още след коентарите ми в този ти пост, наред със задължитеното посипване на главата с пепел

Защо е "белоруска" старопечатна книга? Много уместен въпрос, но не нами! На края, на 282 лист, ясно и четливо пише, че е писан в Старомъ Месте Празскомъ с Божия помощ по повеление на Избраного Мужа Влекарскихъ Наукахъ Доктора Франциска Скоринина в лето Тысещного Пятсотого Исемогонадесатъ, Месца Августа День шестаго. Я попрегледай малко еднаквите букви и други писмени знаци!
А като обясниш, с думи прости, кой е кирилски език, ще си коригирам инструмента и веднага и пред skype, си посипвам главата с пепел.
Кое му е печатното на текста?
И накрая на харизано магаре не гледай петалата!

таласъмски,
не е нужно да се ходи до последната стр защото още от първата си личи Таа гравюра ще извади очите
ще требва да викам добронамерено мерилина слеващия път Ти си бил мазохист За втори раз ти е
Внимавай какво си пожелаваш- казват патилите от Везд Ист Анарх- защото задника ти може а бъде разпран, като на психопата боцкан
както се очертава подертаното от Везд ист Анарх въпросът не е исторически а е исторически
маймуняци не различавуят человеци от маймуни за хисторито им пишат Та маймуняцит нямат сетивността да различат чловек от маймуна, ти нямаш сетивността да различиш ръкописна книга от пичатна аз да съм ти доказвал че било пичатна
С инструментариума и мтодологият по правилня принцип на психопата боцман май а ?
И ако не ти докажа си остава ръкописна с "кирилските" букви на апостолите на славяните братп Грим тетеа, кси, пси и так далее до алфатата и умегата за родолюбивите патриотични тв водещи от родния край и няма посипване на главъта с ппел а намазвне с вазлин на мисловната апаратура

Е тва не го ли писа ти ?

"Какво прави впечатление от първи поглед? Първо, че този графит е в табличен вид и то, според публикации от руски представители с произход от XIII в., което, поне по моите представи, е уникално събитие за това време, дано не съм прав.

Използваните букви по нищо не подсказват да са цифри, какъвто е бил обичайният (за тези времена?!?, к.м.) начин за изписването им, с дъгичка над буквата.

Подредбата на буквите (от първите по ред в азбуката, както е в българската таблица) ?!? в редовете, с които букви се заместват цифрите не започва от горе на долу, а от долу на горе?!
Използваните букви са същите и подредбата им е същата с тази на Норовския псалтир, но това е направено в табличен вид. Последното по никакъв начин не указва от къде да започне използването й, примерно за целите за които е изготвена, с буквите от колоните ли, от редовете ли, от горе надолу ли или обратно, буквите от дясно наляво ли или обратно и т.н. Друго нищо не подсказва, че се отнася за извършване на сложно изчисляване на това какъв ден от седмицата представлява съответната календарна дата в период от 28 последователни години.

Тя е графит на стената на храма и не е ясно от кого, кога, как и за какво се е ползвала във времето когато е изписана. Още повече тя е открита случайно от А.С. Висоцки, но с възможностите си не можах да установя, кога е станало това, тъй като е публикувана през 1966 г..
Пожелавам успех на всеки, който се заеме с тази задача!"


Изпрати ми жина си от родния край на ветеринарната долина

А можа ли да разбереш, защо е написан този текст? Ето един жокер! Един руски професор, Владимир Пахомов, е публикувал тази таблица, която е в текста, и дал напоителни интервюта къде ли не, като твърди, че тя е написана на това место от извънземни и с това са ни съобщили тайната на времето, като обяснява в какво се състои тази "тайна"!? А заснетата през 1966 г., от А. С. Висоцки, таблицата има съвсем друг вид и съдържание от Пахомовата, показващо, че някои от буквите не се различават и нямат атрибутите за букви (между другото не си спомням да съм срещал някъде тези букеи и в стари писмени паметници с атрибути)! Такива лъжи нямат место и показването им от лекомислен българин, без да провери фактите, и поради това да заблуждава българските читатели, публикувайки бълнуванията на някой си, който на въпросите ми отговори, че не ги разбирал!? В същност, всичко това е обяснено, в началото на новата ера в Египет, с т.н. "Ръка на Дамаскин", както с движението на Слънцето за християните, така и с движението на Луната за евреите, за изчисленията на деня на Пасхата!? Надявам се сега да си разбрал защо е написан текста, който ми цитираш. По този случай взимай вазелина и пепелта и започвай да мажеш и посипваш главата си с тях. Бъди здрав!