Прочетен: 2414 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2014 18:54
НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ
( Двадесет и девето продължение)
Най-вероятно от всичко е, че образец за нашия първоначален летопис са послужили не византийските хроники, а български летопис, който при българските царе, без съмнение, не би могъл да бъде озаглавен иначе освен като ЛѢтописи на българските царе. От тук и нашият хронист, по подражание на на своя образец, е озаглавил своето повествование : “Лѣтописецъ Русскихъ Царей”. Че са били българските летописи, може леко да се заключи по аналогия, но има и положително българско свидетелство. Така в 1202 г., в свое послание до папа Инокентий III, Калоян (imperator Bulgarorum et Blachorum) писал между другото:
“imprimus petitum ab Ecclesia Romana, matre nostra, coronam et honorem, tanquam dilectum filius, scundum quod imperatores nostri veteres habuerunt. Unus fuit Petrus, alius fuit Samuel, et alii, qui eos imperio precesserunt, sicut in librus nostri invenimus esse scriptum” (Theiner, Vetera nomum. Slav. meridion., Romae 1863, XXVI, стр.16). В 1204 г. този същият Калоян (dominus et imperator totius Bulgariae et Blachiae) писал към този същият Инокентий:
“Inquisivi antiqurum nostrorum scripturas et libros, et beatae memoriea imperatorum nostrorum predecessorum leges, unde ipsi sumpserunt regnum Bugarorum et firmamentum imperiale, coronam super caput eorum et patriarchalem benedictionem, et diligenter prescrutantes in eorum invenimus scripturius quod beatae memoriae illi imperatores, Simeon, Petrus et Samuel… coronam imperii eorum et patriarchalem benedictionem et imperiale firmamentum et patriarchalem benedictionem (et diligenter perscrutantes) acceperunt a summa Die Romana Eclessia” (на същото място, XLIII, стр.27) (виж. Болгар. словесностъ XVIII век, В.И. Ламанскаго въ Журн. Мин. Нар. Просв. 1869 г. за Сентябръ, стр.110 )
Въобще в своя летопис Григорий е прокарал тази основна мисъл, че Русската земя е царство, и нейните владетели са царе. И появила се в този първи руски исторически труд и, както се оказва, първи писмен паметник, появил се в тогавашна Русь, тази мисъл не е останала безплодна.
Имайки примера на Петър, българският цар, Олга на свой ред се решила да търси случай да встъпи в роднинска връзка с византийските императори, и се отправила за Константинопол, та заедно с приемането на християнството, да огледа няма ли там да се намери невеста с императорска кръв за нейния син Светослав, и той встъпвайки в брак с нея, да бъде признат от византийския двор за също такъв цар както българския цар. И пътешествието на Олга, извършено заедно с Григорий, освен от чисто-религиозните подбуди, - имало, действително и тази политическа цел, и че тя се опитвала да я осъществи, това, освен с дълготрайното стоене на Олга в СудѢ (в смисъл на заселен район пред крепостната стена в северния край на Златния рог,к.м.), в очакване на императорска ауиденция и продължителни преговори, и освен други не съвсем обичайни обстоятелства, при което е протекло пътешествието й, всичко много ясно се потвърждава в указанията, дадени от Константин Багренородни на сина му…. Макар това указание да не е пряко, но всички подробнотси са приведени в самото време на написването му (т.е. в годината на кръщаването на Олга), навеждайки ни решително на мисълта, че съветът, даден от императорът на сина му, е не нещо друго, а пресен извод, направен от него, вследствие на предложение, току що направено му от руската княгиня. По такъв начин сватосването на Олга не й се отдало, но и то не би могло да й се отдаде поради това, че и молен на колене и със сълзи от майка си, Светослав “ни въ уши прiимаше” съветите й да стане християнин. Независимо от това идеята за Руско царство залегнала дълбоко в руската почва, и ние виждаме, че Владимир внукът на Олга, приема светото кръщаване, заедно с руската “царевня” гъркинята Анна, получавайки и царския скиптър и короната от византийския двор. Съкровената, заветната мисъл на Григорий за Руско царство и за създаване на свободна, православно-национална славянска църква в това царство се осъществила блестящо.
Много учени, обикновено “разнорѢчать” (непреводимо; различно обясняват, к.м.) в своите предположения за тези подбудителни причини, които са могли да вдигнат 65-годишната Олга на такова далечно, трудно и небезопасно пътуване, като това й до “Царьградъ”. Други, от излишно недоверие към почти съвременните на кръщението й свидетелства, казват, че се съмняват даже в това, действително ли Олга се е покръстила в “Царьградъ”. Нашето разбиране е, че всички тези различни обяснения и съмнения възникват единствено от недостатъчното внимание, както към характера на самата Олга и нейният венценосещ приемник, така и към значението на тази висока личност при нея, чието име се е пропускало или преиначавало не само от преписвачите, но даже и от изследователите на нашите отечествени паметници от древността.
Без съмнение, напълно е вероятно това предположение, че Олга е искала да види от самия, така да се каже, източник, цялото величие на тази вяра, към която клоняла душата й. Не по-малко е вероятно също и това, че вече твърдо решила се да става християнка, тя не е имала никакви причини да отлага светото кръщаване и да не го приеме в Киев, където имала пълната възможност за това, ако действително вече не била толкова проникната от идеите на християнството, че от горещите чувства за благочестие се решила на нелекото за нея, на преклонна възраст, пътуване до “Царьградъ”, като тогавашно съсредоточие на християнството. Има две обяснения: или Олга е вдигната на такова пътешествие от истинското й благочестие, несъмнено засвидетелствано от нея в целият й следващ живот, и в такъв случай това благочестие е трябвало да я застави, без да отлага покръстването, да стане напълно християнка в Киев; или, че независимо от цялото й ревностно желание да приеме, колкото може по-скоро, св.кръщаване, тя не по-малко от това е желала да го приеме имено в “Царьградъ”, по някакви особени, извънредно важни подбуди, не по-малко скъпи на сърцето й и близко свързани със самото й кръщаване. Какви са били тези причини? Никакви свидетелства за известни подобни подбуди никъде не е имало и не би могло да има до сега, поради отсъствието на такива подобни данни, и никакви изказани за това до сега предположения нямат зад себе си напълно правдоподобни исторически основания, както това вече беше заявено не веднъж в света на нашата историческа наука. Въпросът за тези й подбуди така и остава, даже и до сега, неразрешен, заедно с много други за тази същата епоха, но напълно правдоподобно разрешими само чрез внимателното отношение към личността на Григорий и всестранното й съпоставяне с други съвременни й обстоятелства. Както една зацапана, изтрита или променена цифра, в математическата задача, пречи за правилното й решение, така тук оставеното в нашите ръкописи, без необходимото внимание и даже при преиначаване на името на презвитер Григорий, пречи много за правилното проумяване на най-важното събитие в живота на великата просветителка на нашето отечество.
(продължава)
Тагове:
Княз Михаил Оболенский за Григорий еписк...
Княз Михаил Оболенский за Григорий еписк...
Съгласно каноните на Св.Православие никой от рода на кръстника не може да влиза в законен брак с децата(Владимир,Боян, Симеон и т.н) на кръщелника (в случая княз Борис) поради духовното родство на двамата.
14.02.2014 21:37
А, че най-вероятно е такъв случая се вижда оттук :"Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд." (Летописец руских царей)
и от тук:
"Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми."(Родословец на руските князе)
15.02.2014 08:05
Това което казвам аз е че понеже (за нас, за разлика от някои руски историци) тя е от български царски род, то няма как да се омъжи за визант.император. Първо поради "духовно родство" и второ защото вече е християнка и не може да сключи втори брак.
А,че част от руските истор. твърдят ,че е езическо селско момиче от Псков ,отишло в Цариград и прието за дълги разговори от императорското семейство в противовес на всякакъв протокол, то това си е техен проблем.
Не на нас тия. В императорския двор,чужденци и езичници не могат дори да се явят пред василевса,камо ли да си беседват като добри стари познати.
Може го обаче,християнка от царски род!
Лично на мен ми изглежда по-скоро фалшификат, но ако не е, ще излезе наяве, че Св.Олга си идва от Плиска заедно със своя духовен учител-митрополит Григорий Мизийски, вече покръстена и в много добри отношения със императорския двор в Константинопол.
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.