НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

 

( Двадесет и второ продължение)

 

Да огледаме сега тези следи, които се откриват в хронографите и руските летописи, отнасящи се до първите сведения за преминаването от България в Русь на самобитното славянско просвещение в лицето на Григорий, презвитерът мних на всички църковници на българските църкви.

Преди всичко ние считаме, че не е излишно тук да си припомним този ход на развитие, който въобще нашият писмен “славено-русскiи” език е следвал от самото начало до сегашното време. Употребяваме тук това име заради това, че то, по наше убеждение, напълно изразява действителнияt състав и значение на нашата руска писменост, като самостоятелно, славянско продължение и развитие на единния общ език за всички Славяни. Заченат от люлката в Цариград, и преминавайки след това в Моравия, после в България, той се развива до юношеската си пълнота и здравина на силата. Там той е изпитан от всички отрасли на мисълта. От там, естествено, той преминава в най-близката му, родствена и плодородна почва, сливайки се с живата, изкусна реч на древна Русь, малко различаваща се от него, както по звуковите си, така и по своите граматически форми. Древните български писмени паметници доказват, че древно-българският език и древно-руската киевска реч представлявали, по между си, най-близко родство и били един и същ славянски език. Съхранен, при това, неприкосновено, в първобитните си основи, в преводите на Божийте слова и църковните книги, той по-нататък, с течение на времето, под влиянието на този първоначален строеж, на древната устна реч на великоруския народ, се е претворявал, малко по малко, от въздействието върху него на тази жива реч, в това широко съвременно руско слово, което обхваща, накрая, целият кръгозор на общочовешката мисъл. Не е ли този, същият нов общославянски език, пред който, както пред съвременният английски език в англо-саксонският свят, всички други писмени говори в Славянския свят, не са повече, само от струи в пълноводния поток. Започнато веднъж, това естествено, огромно развитие на славяно-руския език, сега вече е незаменимо с никакво друго подобно развитие. Невъзможен е вече и никакъв друг, толкова също самобитен, славянски език с такова същото вековно, самостоятелно минало, както днешният велико-руски език, никого не робуващ на никакво чуждо влияние, от самите времена на св. проповеди на славянските апостоли. Не подчинили се на влиянието на латинската мисъл и латинската реч, не приели латинската азбука, отхвърлили господството на папата и приели чистото православие от изтока, православните Славяни, не се подчинили и на Гърците. На всичко взаимствано от тях те поставили печата на своята самобитност.

Св. Кирил и Методий предават в наследство на Славяните не само едни мъртви букви, но и са ги вдъхновили с животворящия благодат на православието, заключаващо се в свещените и богослужебните книги, преведени от тях на славянски език и обяснени православно от тях на Славяните. Тази мисъл, през всичките векове, се приемала единодушно от всички православни Славяни и станала, може да се каже, едно от най-свещените предания на славянската църква, благоговейно, като драгоценна светиня, предавана от бащите на децата.

За нас, “Русскихъ”, особено е знаменателно, така също и обстоятелството, че времето на превеждането на славянските книги, на славянски език, пряко съвпада с времето на основаването на нашата държава, тъй като, в 1862 г. царството Руско празнува действителното двойно хилядолетния юбилей, както на своето съществуване, така и на превода на Словата Божий на родното му слово.

Но да преминем към събитията и обстоятелствата на нашето първо-просвещение.      

Цялата му могъща сила, развила се и развиваща се и до сега в Славянския свят, се е заключавала, както и винаги се заключава, в родното слово, в родната писменост, изразяващи голяма истина. Без това слово, истината остава недостъпна, непонятна за народа. Криейки се, в такъв случай, само в неголям кръг на избрани, тя, без това родствено й оръдие за предаване на болшинството, не тръгва да се разширява, както светлината в атмосферата, от центъра към окръжността и не озарява животворно народа, а напротив замира малко по-малко, даже в самото си средоточие, лишено от необходимото й оръдие за деятелност. Така е било и с християнството при Славяните. Не му ли е било дадено това оръдие за разпространение, то би било неизвестно, то би намаляло до някакво малко число при последователите на тази вяра, която при това животвори, и вечно ще животвори милионите. Толкова е важно родното писмено слово на народа ни в делото на просвещението му, и това слово ни е дадено от Кирил и Методий, съставяйки славянската ни писменост и превели на славянски език Новия завет и няколко богослужебни православни книги. Пряк посредник на това предаване за нас е бил Григорий, мних, презвитер на всички български църковници. Кирил и Методий са родени в град Солун, чието население едва ли не било предимно от Славяни, а може би и те да са славяни, - те озарили целия тогавашен славянски свят със светата евангелска проповед, и скрепили единството на вярата с единния кръвен съюз на Славяните (разселили се както в границите на Византийската империя, така и извън нея, на юг, изток и север на Европа), от тези времена, и като израз на тази единна вяра за всички Славяни станал този именно единъ #зыкъ слав#нскiи и тази едина грамота слав#нска#. Следствие на такова непрекъснато, плодотворно, тяхно апостолско дело, просвещението на християните станало разпространено не само в тези славянски племена, в които самите Кирил и Методий са ходили на проповед, но и в тези до които не е достигнала тяхната лична проповед. До слуха на всички Славяни се докоснало живото слово на нейната благодат, възвишаващ Божието величие на техния роден език. Именно, при такава радостна вест, звучаща над целия Славянски свят с родните звуци на неговата славянска реч, се покръстили, както е известно, и Неретчаните (славянско племе в западните балкански земи,к.м.), и част от Русь, около 866 г. при Асколд (където, очевидно, тази същата проповед е действала не дълго, 10 години преди това внесена от “Козарскiя владhнiя”),- прекръстили се и Харватите, неудовлетворени от латинската проповед; утвърдили се в християнството и Сърбите; и всички тези племена са обърнали към светлината на истината единствено по силата на появяването й и въплътяването в нея на родната славянска реч и писменост. Самите Кирил и Методий не са могли да проповядват на нито едно от тези племена. След това, по-нататък, развивайки се в безкрайността на течащото само напред време, същото това писмено славянско слово запалило огъня на вечното слово на живота и в света на средоточието на народа на Русь. Ние знаем, че макар славянските апостоли никога не са били сами в Киев, обаче във втората половина на IX век тук вече се появява християнството. Независимо от голямата отдалеченост на Киев от центъра на цялото православно християнството – древния “Царяграда”, – то все пак проникнало в родната реч на Киевските Славяни, ако не чрез “Болгара”, то, вероятно, чрез “Славянъ Козарскихъ”, на които несъмнено също са проповядвали Кирил и Методий. Във всеки случай, неоспорим е този исторически факт, че Кирил и Методий са имали отношение със своята проповед и към нашето отечество, проповядвайки в държавата на “Козарскаго кагана”, където именно славянската стихия е обусловила мисията им в този край. От това и “Россiя”, не по-малко, както и Сърбия с България, е също така наследница на святото дело на Кирил и Методий, това дело, заради което те са посветили живота си предимно между западните Славяни, но на които западни славяни не е било по силите да устоят на чуждите и враждебните влияния. По дух и мисли славянските първоучители всецяло принадлежат и на нас. Без нас отдавна не би останала и следа от славянската грамота/писменост/, с тази чистота и широта на славянската реч, каквато се е слушала от древни времена от устата на Славяните и в каквато се е запечатала, за вечни времена, в писмените трудове на славянските първоучители. Без нас не би имал и помен нито за славянското богослужение в цялото му древно величие, нито за духовната самобитност на Славяните, нито за всичко това, за което първите просветители на славянските народи са отдали живота си.  

Разбира се, че по това време, за което говорим, заченките на православието в Русь били още слаби. Християнството, разпространяващо се в своето начало с гонения, сега при разширяването си, вече изисквало поддръжка, а върховната езическа власт при Рюрик, Олег и Игор не е могло да не се отнася, ако и не враждебно, то съвсем равнодушно към него. Вероятно, от там, православието било присъщо само на отделни лица в Русь, но никак от държавата. Самата почва за християнството все още не е била подготвена. Въобще бързото му разпространение, при такива неблагоприятни условия, било, разбира се, невъзможно. И всичко това, без съмнение, било необходимо за това, че този бавен растеж на истината, съответен на бъдещото му величие, е станал по-дълговечен във великата земя на Русь.

Друго е било делото в Моравия, където Кирил и Методий се трудили повече от всички други страни, и където, още по време на живия Методий, православието се вкоренило по-дълбоко от всички други славянски страни. Славянската проповед, както на самите тях, така и на най-близките им ученици: Горазд, Климент, Лаврентий (известен в българската история като Ангеларий, к.м.), Наум и др., при готовата почва за християнските истини, там била особено плодотворна. По свидетелството на техния съвременник, католическия архипрезвитер Рихбалд, “в целия народ било отслабнало уважението към латинските литургии, евангелски четения и тези служби, които му извършвали на латински език”. При кончината на Методий във Великоморавското царство вече имало, по свидетелството на житието на Климент (написано от Теофилакт, архиепископ български, живял през 2-та половина на XI в.), до 200 свещеника, поставени там от Методий. Но след смъртта му, извънредно скоро, в период на няколко години, всичко това пак изчезнало. Православието и неговите усърдни деятели, били изгонени от Моравия. Приют им дала България.           

  

(продължава)

Честита Коледа и Новогодишните празници по повод на Новата 2014 г. по Грегорианския и 7519 г. по Българския календар в неговата 626 година Имен /на Коня/, пожелавам на всички любознателни читатели много здраве и добър живот, работата им да е хобито им и верни приятели за добри и лоши времена! Амин!