НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

( Двадесет и първо продължение)

Ние разсъждавахме така:

Ако наименованият на нас ръкопис действително е древен, което не подлежи на никакво съмнение, както по простотата и естествеността на разказа му, записан на места направо от очевидец от самите събития, така и по много от изразявания в него, както ние ще видим по-нататък; ако, при това, много неща в него, в началното описание на периода на отделните княжества, отразяващо стремежите не само толкова на този период, но и на целия ход на описаните в него събития (до това време, до което той е могъл да бъде преписан, именно не по-късно от 1219 г.) не принадлежат, както това е несъмнено, нито към поправките, нито към преписките, направени в тези по-късни времена, когато вече е имало царство, или единовластие, в Русь, то е ясно, че е трябвало да бъде написано съвсем друго за княжеското време, но обаче, съвсем сходно с тези по-късни времена, когато единовластието вече е царяло и обединявало Русь. Но какво е това, същото, друго време, освен това, когато Олег, Игор, Олга и Светослав приемствено са управлявали Русь, и кога именно, когато близкият към това време летописец, описващ с българско-руска реч, като очевидец, някои събития по времето на Олга, е могъл, поради справедливостта, да каже, в смисъл на съвременното му единовластие, – както ние виждаме в “Лhтописцh Русскихъ Царей”: “нача Михаилъ царствовати въ Царhградh, нача царствовати Русская земля”. Действително, само в това време, при Олга, е започнало единовластието в Русь. Във всяко друго време, и в друг смисъл, когато и да е било записано, и даже преписано, това би било крещяща безсмислица. Поради това, даже макар и не само с това, то и заменено в по-късните редакции, не разбиращи същността на нещата, изразява съвсем друго.

Но ако този летописец – още си мислехме – върви, както по смисъла на заглавието на летописа, така и по описанието на древните събития в Русь, в тези отдавнашни времена, когато пишещите хора били, така да се каже, на всякакъв вид отчет в Славянството, и, принадлежали към висшите представители на славянското просвещение, повече или по-малко знаещи за съвременните или близките до тях събития; ако, при всичко това, нашият летописец посочва в свото описание тези събития, без да е грък, а славянин, именно българин славянин, както ще покажем по-долу; ако още тези събития, каквито ни изобразява, като близки му, го показват като съвременник на Олга, то кой именно е бил този наш първи славянски описател на Русь? Такъв въпрос естествено ни застави, за решаването му, още един път да се обърнем към тези положитени данни, най-близко отнасящи се към делото, от които единствено само и можеше да последва решението на въпроса. Припомняйки в паметта си тези данни, ние виждаме в тях най-близка и неразривна връзка по между им. При събирането им в едно и с всичко казано, напомнящо ни в “Лhтописцh Русскихъ Царей” за българина, съвременик и описател на близки (по време,к.м.) до него събития;

поради име, ясно говорещо в тях за някой Григорий (а не Георгih) “лhтописателh”;

поради мястото, заемано в най-древния паметник на старо-славянската писменост от този летописец, намиращо се във връзка с трудовете на същия Григорий, презвитера Български;

поради несъмненото участие с духовни съвети на също този Григорий, в делата на вел. княг. Олга, напомнящ ясно за себе си с царствените и просветителски стремежи на великия Български цар Симеон;

поради тъждеството на характера на тези съвети с характера на трудовете на Григорий, сътрудника на Симеон;

поради съществуването в  едно и същото време и едноимеността на Григорий с Григорий, съветника на Олга;

поради вероятното напускане от Григорий български на родината си, заради започнати там гонения срещу самобитното славянство;

поради трудовете на този знаменит славянски деятел, явяващи се около това време в Русь;

поради тези преследвания тук, на каквито са подложени и в руския летописен свят, както и в България, от чужда на славянството партия, името на Григорий и заедно с това трудовете му;

поради всичко това, както и по много други съображения, ние неизбежно отиваме към последния, окончателния въпрос един от най-коренните, основните въпроси в делото по славянското и особено отечественото ни просвещение.

Този въпрос е:

кой друг, ако не е този знаменит ученик и приемник на слявянските седмочисленици, Григорий, презвитер български, се скрива тук, в нашите летописи, под името Григорий, духовният съветник на вел. княг. Олга?

Кой друг, ако не той, е напуснал своята родина, се явява от съседната ни и съплеменна България в Киевската страна, с тези същите слова на просвещението, които той е проповядвал съвсем не отдавна и устно и писмено, през златния век в България?

Кой друг, ако не този същият Григорий, приемствено продължава делото на славянските първоучители, донася най-напред при вел.кн. Олга заченатото в това именно време християнство в Русь, и обръща към него, както нея, така и много други киевски първохристияни?

Кой друг, ако не Григорий, съобщава на равноапостолната ни Олга, продължаваща също по-нататък делото на славянските апостоли, всички тези велики държавнотворни думи, от които така ярко е сиял при Симеон златният век на България?

Кой друг, освен него, под вида на най-стабилно поставяне, подържане и разпространение, и на дело, и словом, тези самостоятелни славянски просветителски начала в Русь, подбудил вел. кн. Олга за нейното посещение в “Царьградъ”, и в този същия вид, за вкореняването им в държавните идеи на Русь, съставил сам първоосновата на летописната история на Руския народ: Лhтописецъ Русскихъ Царей?

Всички тези въпроси, не са могли да не ни се представят при близък, пряк поглед върху самото дело, при много подробно внимание към само един древен паметник от нашите, и след това, те се сливат в един въпрос:

не е ли Григорий, презвитер български, един от просветителите на България, под собствено благодатно приемство на славянската Христова проповед, е бил действително първият просветител също и в древна Рус, а заедно с това и най-първият ни летописец, предшественик на първия съставител на нашия летописен свод, Нестор 1-ви? При това, ние не можем да не признаем, че за отрицателното решение на този въпрос, в угода на накакъв древен авторитет от славянския научен свят, ние пряко бихме били длъжни тук да отстъпим в полза на друг и да изкривим своята съвест, заради отсъствието на каквито и да е документални възражения, противни на летописните материали, с които разполагаме под ръка. А само едни голословни възражения, или позоваване на авторитети, или също просто съмнения, разбира се, тук обричат само на едно хладно отношение към този, безспорно, не маловажен въпрос. Във всеки случай, до като не ни се представи някакво какво да е пряко свидетелство от самата древност, от нейни паметници, в полза на отрицание на всички основания на нашия въпрос, ние от своя страна, не се считаме за не прав да не стоим зад най-положителното решение. Нито древните ни летописи, нито известното ни от историята въобще, нито естественият ход на събитията, нито изводите на строгата логика, нищо, накрая, освен някои превзети мнения, не говори нищо против токова именно решение.

(продължава)