НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ
( Тринадесето продължение)
Защото разказът му за нея, прекъснат, или по-скоро откъснат от някаква светотатствена, вероятно, не руска, ръка, ни оставила от него само първото и последното изречение, и завършващо със знаменателните думи: (тази “грамота дася” и) Словеномъ живуmимъ и по горамъ симъ. От тези думи, макар и откъснати от целия разказ, ние узнаваме, обаче, че тези Славяни, живеещи по височините, т.е. в Киев е съществувала писменост преди Кирилицата и е била, разбира се, глаголитската писменост.
Въобще някаква неумишлено груба или умишлено дръзка ръка е била посегнала на всички Григорiевы разкази и унищожила в тях всичко не съгласно с техните тогавашни мнимо-учени възгледи. Съдейки по разказа, следващ това, за което токущо говорихме, е възможно, по всяка вероятност, да заключим, че в него е ставало дума също по-подробно, както и последователно, за разпространението на християнството и за проповедите на Андре# Первозваннаго всред източните Славяни. Между другото в Лhтописномъ нашемъ сводh, ние се срещаме със странно, неудачно съвместяване в един разказ на два съвсем различни, несъвместими разказа. Първият се отнася към тези сведения, относно водния път от Балтийско море към Черно и Каспийско, каквито сам Григорiи е придобил при пътуването си в свитата на великата княгиня Олга, от Киев в Новгород, и тези впечатления, каквито са му направили Новгородските бани. Вторият разказ касае проповедта на Св. апостола Андре# Первозваннаго, която произнесъл и пристигането му в Киев. Разбира се, че за пътешествие на св. Апостола в Новгород и дума не е имало в първоначалния ни летопис. Написалият я, епископ български, като духовно и високопросветено лице безспорно, би намерил да каже нещо по-достойно за апостолското посещение и пребиваване при Северните Славяни, ако Св. апостол Андрей действително е бил в Новгород. Вероятно, не единствено само тези бани са могли да привлекат там вниманието на Апостола, имащ пред вид единствено проповедите за вярата. Та и Григорiй не би записал, в своя летопис, такова нелепо предание за Апостола, ако дори някъде е станало при Славяните. Разбира се, по примера на това, което се говори в летописа за такова апостолско пребиваване в Киев, летописецът, по-вярно от всичко, би казал и за това благословение, каквото в заключение на своята проповед в Новгород, - ако действително е била произнесена, - Апостолът би произнесъл на народа. Нищо подобно няма от това в нашия летописен свод. По всяка вероятност, наблюдението на летописеца, на северните славянски бани се отнасяло към пътешествието на самия Григорi# в Новгород, по времето на което Григорий и научил, че воден път от Новгород достига до Рим; по-късно същата тази негова забележка попаднала, под неизкусна ръка, преиначила, урязала и изкривила целия летопис, от пътешествието на Григорi# директно в пътешествие на св. Апостола и сляла двата разказа в един; при което, всичко което се говорило от Григорий въобще за водния път от Новгород до Рим, било отнесено към самия св. апостол Андрей и заедно с това било пресъчинено, като че ли имено св. Апостол се отправил в Рим от Новгород.
По повод на апостолската проповед, Григорiй, епископ Български, човек с рядка за съвремието си образованост, не е могло да не знае и да не внесе в летописа си, макар и съкратено, разказа на знаменития учител на църквата, св. Епифаний Кипърски, писател от IV век, за апостолh Андреh, и безспорно известното му, написано в IX век от йерусалимския йеромонах на Епифанiемъ, житие на св. Апостол Андре#, още повече, че в това житие се разказва за проповедите на св. Апостол в тези местности, в които били заселени от Славяните, имено на Кавказ и в Крим. Всички описания за този път и проповедите на Първозвания Андрей между най-древните ни предци е иззето от нашия лhтописи, макар че има кратък намек за това, че този разказ е съществувал, и се запазил в лhтописномъ русскомъ сводh, както сочат за това следните думи в неговия край на разказа за проповедта на св. Апостол: “Андрhй же бывъ въ Римh, прииде въ Синопию” и в началото: “Андрhю учаmу въ Синопию и пришедше ему въ Корсунъ”. След това в нея са съхранение само тези места, в които се разказва за пребиваването на св. Апостол в Херсон и Киев. Григорiй, не без намерение, казва в своя летопис: “#коже рhша”, показвайки с този израз тези местни предания за проповедите на св. Андре#, каквито той е намерил в нашето отечество. Григорiй, след като пристигнал в Киев, като християнин и епископ, вероятно е живял в Киевското предместие (заселен район до града, но извън крепостната му стена, от полски ез.,к.м.) – Почайнh, при съборната църква св. Илiи (Църквата св. Пророк Илiи била построена при селото (слободата –, в допълнение на предната забележка - голямо село с некрепостно население, освободено от княжески данъци,к.м. ) Почайнh). Почайн# била построена до едноименен ручей и представлявала укрепено киевско предместие. В това предместие, на площада (“бесhдh”), разделящ го на две от единия край Пасынчъ и от другия Казарский, била разположена църквата св. Илiи. В тази слобода, в която преимуществено живеели Хазари-християни, трябва да са запазени устните предания за проповедите на св. Андре# Първозвани в нашето отечество. Може би, тук също, при църквата св. Илiи, още са се запазили и писмените предания за тези проповеди. Както тези предания, така и свещенната книга, по която се извършвала църковната служба на славянски език в този храм били написани, без съмнение, на източно-руската азбука - Глаголицей. Подробното ни изследване за тази азбукh се надяваме да имаме удоволствието да ви съобщим в последствие; за сега можем само да заявим само тези изводи, до които достигнахме, за този предмет, по пътя на нашите проучвания. Ето основните положения на изследването ни :
(продължава)
Тагове:
Княз Михаил Оболенский за Григорий еписк...
Княз Михаил Оболенский за Григорий еписк...
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Трагедията на голямата шахматна игра - т...
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.