НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

( Десето продължение)

 Нестор е първият, като най-младия от тях, с големи сили, взел върху си най-трудния подвиг, да представи описанието на кн#земъ киевьскымъ кн#жившимъ в киевh в поганствh боудуmиимъ.

Първо на Нестор принадлежи драгоценното предисловие към неговата Летопис, запазена в Софийската първа Летопис, която ние печатаме тук.

 (Първо от:)

“Россiйская Лhтописъ по списку Софейскому великаго Новаграда. Изд. Императорской Академiи Наукъ, 1795 года, стр. 9.

О начале Роуская земля и о кязехъ како сюду быша.

Васъ молю, стадо Христово, любовию приклонити оушеса вашъ разумно, како быша древни князи и моужи ихъ како побараахоу Роуские князи и земля, инии же страны приимахоу под ся. Тiи бо князи не сбирахоу много имhния и творимыхъ вhръ нижъ продажи въкладохау на люди, но ихъ обидяше правая вhръ, а тоу возсмядяше дроужинh на ороужии.  А дроужина его ороужии кормяхоуся воююще ины страны биющесь братие потягнемъ по своемъ князи и по Роуской земли. Жадахоу ми мало княженiе с гривенъ. Не кладоухъ на свои жены золотыхъ оброученъ, но хождахоу жены ихъ сребрh и расплодили землю же Роускою … Мы же отъ начала Роуския до сего лhта, и все по ряду извhстно скажемъ  . А отъ Михаила царя до Александра Исакия.”

 (Второ по:)

“Полное Собранiе Русскихъ Лhтописей т.V, Софiйская первая Лhтописъ, стр. 87.

О начале Русьскыя земля и о кязhхъ како и откуду быша.

Васъ молю, стадо Христово, съ любовiю приклонитe ушеса вашa разумно, како быша древнiи князи и мужи ихъ како отбараняху Руськыя земля, иныя страны прiимаху под ся. Ти бо князи не сбираху много имhнiя, не творимыхъ виръ ни продажъ въскладоху на люди; но оже будяше правая вира, и ту возма, даяше дружинh на оружiе.  А дружина его кормляхуся воюющи иныя страны бiющися: “братiе! потягнемъ по своемъ князи и по Русьской земли”. Не жадаху: “мало ми естъ княже, 200 гривенъ”: не кладаху на свои жены златыхъ оброучей, но хожаху жены ихъ въ сребрh и расплодили были землю же Русьскую … Мы же отъ начала Русьской земли до сего лhта, и вся по ряду извhстно да скажемъ,  отъ Михаила царя до Александра и Исакия.”

 Редакторът на V-ти том от  Пол. Собр. Рус. Лhт. Яков Иванович Бередников, без всякакво основание е поставил в текста думата: “отбараняху”, тогава когато там трябва да е поставена думата: “побораахоу”. Тази дума в най-малкия изкривен вид е запазена в копието на Софiйской первой Лhтописи, което ми принадлежи и от което е приведен  варианта от Пол. Собр. Рус. Лhт. Думата: “поборати” – defender – в съответстващото значение се среща по-надолу в същия Несторов Летопис, по копието на Переяславъл Суздальскаго стр. 41: “Ћрославлъ uтеръ пота, побораа по бран своеи и сэде в Киеве и всю взz Рµ5кую землю”

Преподобният Нестор също е първият, който е написал Житiе на Св. Антонi# и Сказанie о началh Печерскаго монастир#.

Задачата, която Нестор възложил на себе си, първо, вероятно била, да продължи и попълни летописа, съставен от епископ Григорий, започнат от него от началото на царуването на Михаил до Александра и до Исаакiа. Не можем да не се спрем няколко минути на израза: до Александра и до Исаакiа, толкова смущаващ всички наши учени слависти и не обяснен удоволетворително от нито един от тях. По наше мнение, обяснението на цялата задача излиза много просто и естествено, без всякакви особени мъдрувания. Работата е в това, че Несторъ, пишейки своя летопис, взел за него основа и образец Летописъ Григорi#, епископа Български, при което, разбира се, и в самото хронологическо разположение на събитията, той се придържал към Григорiю. А как е разположена хронологическата таблица при Григорi#, както ние видяхме, по  императорите на Византия, към които събития той приравнил/привързал,к.м./ събитията от Руската история, така и Несторъ, следвайки Григорi#, разположил своята хронология по същият ред. Но тъй като, при това, Несторъ е писал след Григорi#, то естествено и неизбежно, Несторъ бил длъжен да постави в своята хронологическа таблица след император Александромъ името на този византийски император, който съответствал на по-къстният, имено на това време, до което той е довел своя летопис, а тъй както в това време, в 1057-1059 г., във Византия император бил Исаакъ Комнинъ то Несторъ и бил длъжен да постави след името на Александра, стоящо при Григорiя, вече не името на Романа, отговарящо на времето на завършване на Григорiевой лhтописи, а името на Иссакia, което, както виждаме, той и действително е направил. Такова разгадаване на това име в летописа Несторовомъ много просто открива пряката причина за написването й. При това, за нас се открива още едно положително, летописно, наи-старото съобщение за това, кога имено е завършил своята летопис Несторъ първи. Това е било не по-късно от 1057-1059 г. Вероятно, скоро след завършването на своята летопис Несторъ се споминал, поради което в нашата летопис не е отразена кончината на св. Илариона, нито на черноризеца Iакова, под благотворното влияние на които, той е започнал и продължил своята лhтописъ, в пълно с тях единомислие. Но да се върнем към нашия летописен свод. Несторъ первiй съставил своята хронологична мрежа, вместявайки описваните от него събития, по годините на князуването. По-долу приведеният списък, срещан от нас в лhтопис#хъ, разбира се, принадлежи на Несторъ первiй, а имено следващият: “Начало кн#земъ Киевьскымъ, кн#жившимъ в Киевh в поганствh боудуmиимъ.

Первое начаша княжити въ Кiевh Диръ и Аскольдъ едино княженiе…1

Отъ 1-го лhта  царства Михаилова до 1-го лhта  Олга, княза Русскаго, иже сhде въ Кiевh, лhтъ………………... 29

Отъ Олга до Игоря …………………………………………… 31

Отъ Игоря до Светослава, сына его .................... 33

Отъ Светослава до Ярополка, сына его …………… 28      

Ярополкъ княжилъ ……………………………………………8

Бысть крещена Русской земля въ 9-е лhто княженiя Владимiрова ....................…...................................................... 9

Купно же отъ перваго князя Ольга, иже сhде въ Кiевh, до крещенiя Русской земли 4 князи лhтъ” .....…….......109.

 (Изражението: “четыре кн#зи се отнася към самостоятелния труд на преподобния Несторъ перваго към повествованието му “о слоу по веем Руси, вънжии и азъ прiидохъ з7i лhтъ соуm@, и приатъ м#, се же и написахъ. ” (срещу това място на полето е написано, от същата ръка, която е написала и целия Лhтописецъ: Нестеръ)). Приведеното от нас място представлява неопровержимо, положително свидетелство за това ни убеждение, съществуващо в древността, че тази сага е написано имено от Несторомъ, но, без съмнение, Несторомъ, съвременникът на Илариона, а не от Несторомъ вторым, написалият житието на св. Fеодосi#.

 

 

(продължава)

Кратко разяснение относно старите кирилски шрифтове, които са в превода. Те са три, един български и два руски, надявам се читателят да ги различава, и са на местата, където, каквито и както са използвани, през 1870 г., от автора Княз Оболенский.
Има и нещо, на което любезният читател би трябвало да обърне внимание, а това е употребата в цитатите с кирилски текстове на българското "азъ" вместо руското "я"