«Той умре тогасъ,

К‘rа съживи насъ.»

Петко Рачев Славейков

В 1829 г. Юрий Венелин, псевдоним на ГЕОРГИ ХУЦА, роден на 22.ІV.1802 г. в с. Велика Тибава, Унгария, на 27-та година от раждането си, с помощта на доброжелатели, издава Том 1 на своята книга „ДРЕВНІХ И НЫНѢШНИХ  БОЛГАРЕ ВЪ ПОЛИТИЧЕСКОМЪ, НАРОДОПИСНОМЪ, ИСТОРИЧЕСКОМЪ И РЕЛИГІО3НОМЪ ИХЪ ОТНОШЕНИІИ КЪ РОСОIЯНАМЪ“.

В нея, както разказва авторът в предговора си, по време на обучението си, през 1815 г., в едни от най-добрите чуждестранни университети, при изучаване на История, изкуство или правила на критиката, необходими за всички отрасли на човешкото знание, правел за себе си записки на забележки по различните предмети, предимно по история, за спорните или тъмните им текстове, които според него изисквали последващо обеснение.  До 1817 г., интересът му в тази област се засилил и се натрупало значително количество от тези записки или забележки.  В 1825 г. започнал да изучава друга наука, която за него била по-отговорна от историята и метафизиката и изцяло обсебила вниманието му. Така историческите му трудове му останали без употреба. Но в разговорите му, по спорни пунктове от историята,  с някои от Московските руски учени мимоходом споделял неща от тях и за своя Архив от записки за спорни и тъмни текстове в историческите книги, с което имал щастието да предизвика вниманието им към съдържанието му. Венелин споделя в предговора, че не си е и помислял да го издава, но и нямал никакви средства за това. На второ место не е и помислял да възстава срещу общото господстващо мнение не само в Русия, но и в другите държави, при това не в едно, а в множество страни от него. Мисълта, че на много спорни места, срещу гръмки и всеобщо уважаеми имена,  ще се изправи неизвестен младеж, решил да опровергае достойнството и славата им, на Диктатори на историческата критика, го навежда на мисълта, че би било неубоздана дързост и самонадеяност за него и го възпира от действие. Трето, в такова заплетено и много сложно дело, дори сам не се доверявал на диалектиката си, защото считал че трудно се убеждава там, където стабилността на мнението зависи повече от славата, която се подържа от уважението към писателя и предубеждението към него; където истинолюбието е помрачено от самолюбието на автора; където спорът за науката леко може да се превърне в личностен  и човек да се сдобие с врагове в частния живот.

Освен това, Венелин, пише че са му известни хора, на които и да кажеш, че две + две = 4, пак ще изразят съмнение, и то в такива случаи в науката е нещо като прозявката, което се подема от други подобни им.

В този  ред на мисли и съмнения не е предприемал нищо за издаване на събраното. Всред московските руски учени един от тях, Венелин го представя като Г-н N.N., в действителност М. Погодин, на когото много от  венелиновите бележки се понравили, го подтикнал, през 1828 г., да ги оформи във вид за публикуване.

Първият предмет на неговите изследвания, обхващащи целият Северо-изток на Европа, който бил избрал за публикуване, бил да бъде  за Българският народ.

По следните причини.

По това време, той все още съществувал.

За него съществували многобройни известия от древните автори, по които било удобно да се добере до истината, а не така оскъдни като за другите народи от тази част на света.

Накрая, той, поради връзките си със съседните му народи,  можело да му служи като най-верен пътеводител в изследванията му за произхода на Козарите и Россияните, чиито изследвания съставлявали главната цел на неговите исторически изследвания.

При самото разсъждение за Българите, преди всичко било необходимо да опровергае, създаденото от чуждестранните и руските писатели лъжовно мнение, за произхода на този народ;  да обесни произхода на съприкосновяващите се с него народи, които приемали за особени племена; да вникне и в произхода на целия Славянски род, неговото родство с други; да състави правила за историческа критика; да укаже за някои злоупотреби и недоумения в нея. С една дума попаднал в джунгла с мнения и противоречия и виждал затруднения на всяка крачка. Изгубвайки се в многосложността на труда и губейки вяра в собствените си сили, започнал да унива и почти се отказал от довършване на започнатото от него. Делото отивало на пропадане, когато Г-н  N.N. отново го подтикнал да довърши започнатото и дори поел грижата да го издаде за своя сметка.

По такъв начин Венелин привел в едно систематическо цяло най-важната част от своите изследвания – записките. Оказало се, че то би изпълнило страниците на четири-пет тома.

От първият том, който има обем от 256 стр. текст, представям един откъс, който представлява вторият раздел от всичките десет. Изборът е направен по един от щекотливите и най-коментирани въпроси в българската историография – произходът на българите и по-специално за това има ли основание да се твърди, че българите имат татарски произход, при факта, че понятието татари се появява в света на историографията чак в началото на XIII век, а за българи в историографията има съобщения много, много векове преди това.

Преди Венелин има и други текстове или мнения за българите, но всички те съобщават това, което е стигнало по една или друга причина до знанието и ушите на авторите им, но никой от тях, доколкото е известно, не се е занимавал с проверка на достоверността на съобщеното. За разлика от тях, в този раздел, Венелин е подложил на критически анализ отделните мнения относно достоверността им и е показал на читателя, кои от тях имат основания и кои са голословни или неверни твърдения.

Благосклонният и любознателен читател получава възможността да му бъде безпристрастен съдия.

Приятно четене на текста, в представен в подобаващо удобен шрифт със съвременните букви на езика ни. > на стр. https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski