Блогът на talasin :: Ethnographie des vilayetes D'Andrinople, De Monastir et De Salonique

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.01.2016 00:01 - Ethnographie des vilayetes D'Andrinople, De Monastir et De Salonique

Автор: talasin Категория: История

Прочетен: 1085 Коментари: 0 Гласове:

На страница https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski, любознателният читател може да намери фототипното издание на книгата "Ethnographie des vilayetes D"Andrinople, De Monastir et De Salonique", което на български език е "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника". Тя представлява статистика на населението на трите споменати вилаета, според регистъра на данъка бедел-и аскерие (военен данък, заменил след 1856 г. предишният джезие – плащан от немюсюлманите) на Османската империя (Devlet-i Aliyye-i Osmвniyye) от 1873 г. Текстът й първоначално е изготвен като статистическа информация за етническия състав на населени места в споменатите вилаети, както е издирен и написан от Методий (до 1873 г. Тодор / Тоде) Кусев, Георги Груев и техни помощници. Статистиката, известна още като „екзархийската статистика“, е представена от нарочна комисия, в която участва и той, но вече като архимандрит протосингел на Пловдивската митрополия, на Цариградската конференция (23 декември 1876 - 20 януари 1877 г.) и се използва и при определянето на границите на България в Санстефанския мирен договор. По-късно, през 1878 г. в Цариград, e отпечатана като книга на френски език, под формата на подлистник на излизащия там вестник „Курие д"Ориан“, а по-късно и като отделна брошура. Появата й в този вид, излиза като реакция на труда на А. Синве "Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique" (Гърците в Османската империя. Статистическо и етнографско проучване). С нея се изобличават големите неточности и фалшификации, целящи увеличаването на броя на гърците в империята, в т.ч. в споменатите вилаети. С публикуването й след толкова години бих искал по този начин да изкажа почитта си към предците си от рода Стоилови с. Търново ( след 1974 г. Байрамлъ) Узункюприйско, Одрински вилает. Селото, към 1873 г., има 360 къщи, в които живеят 1745 българи, други етноси няма. То е второ по големина в каазата, след Узункюпру, което е с 489 къщи, но има 1400 българи, 514 мюсюлмани и 270 гърци. Наскоро след приемането на Берлинския договор 1878 г. и Учредителното събрание, всички от този род се вдигат, изоставят къщи и имоти, натоварват каквото могат на колите си и като бежанци поемат пътя за новото Българско княжество отвъд Балкана. Придвижват се нощем, а денем се крият по горите. Всред тях са и прадядо ми Иван Стоилов и прабаба ми Невена Ив. Стоилова. Те носят и наскоро родената си първа рожба, дядо ми Петко, когото пренасят увит в черга, за да не се чува плача на малкото бебе. С тях са и родителите и живите от предците им. След продължителна одисея преминават Балкана и са приети да се заселят в с. Горни Луковит, на река Панега. Така са живели в старото си село, близко до река Ергене на левият й бряг. В новото село ги оземляват с дворни имоти в една и съща махала, която беше известна като "Тракиянската", но по настояване на местните власти, са принудени да си променят фамилията от Стоилови на Тракийски. Причината е, че в Горни Луковит е имало друг известен стар местен род със същата фамиия - Стоилови.. За възникването на село Търново на сайта talasin има следният текст : "В памет на българите от Царевград Търнов създали с. Търново Узункюприйска кааза Одринския вилает". Надявам се публикуваният текст да бъде полезен и за други наследници на такива бежанци от тези села и градове от трите вилаета.

Нагоре