Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2015 21:51 - ХРИСТОФОР ЗЕФАРОВИЧ И НЕГОВАТА “СТЕМАТОГРАФИЯ”
Автор: talasin Категория: История   
Прочетен: 2053 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.07.2015 21:54


ХРИСТОФОР ЗЕФАРОВИЧ И НЕГОВАТА “СТЕМАТОГРАФИЯ”
       Христофор Зефарович* или Жефарович, Джефарович е един от най-известните високообразовани българи през годините на XVIII век. “Булгар Зефарович” се е определил в завещанието си, а фамилията му е изписвана и като Жефарович. Известността си придобива като свещеник, живописец, график, гравьор, калиграф, хералдик, поет и писател с проявите си в Австро-Унгария, Сръбското кралство и Руската империя. Бил е търговец и пътешественик. Относно народността му, в научната литература потеклото му се описва и като от сръбско, македонско, влашко (арумънско, цинцарско), но собственоръчно е записал, и то в чужбина през годината на кончината си, както е посочено по-горе – “булгар”. Известно е родното му място, Дойран, както и датата и мястото на кончината му, 18.09.1753 г. в мъжкия Богоявленски монастир в района на Китайгород, Москва. За ранните му години има оскъдни сведения. Знае се името на баща му, свещеник Димитър, на брат му поп Продан и че е учил в гръцки монастир. Предполага се, че е бил ученик по живопис на гръцкия майстор-живописец Панайотис Доксарас. Х. Зефарович пише едно ръководство по църковна живопис, от т.н. Ерминии, от което са известни две копия; едно от 1776 – 1777 г., съхранявано в Румънската АН и друго от 1807 – 1836 г. е описано от Дуйчев. То се състои от две части; първата е по превода от Доксарас на “Трактат за живописта” на Л. да Винчи, а втората, много по-обширната, включва подробности по всички техники на живопистта, приготвянето на бои, покривни лакове, реставрация на икони и др. В ръководството има два уникални речника с имената на боите на гръцки, немски и латински език, както и включва пояснителни рисунки. Някои от текстовете от това ръководство са преведени на български език в известните, т.н. ерминии на самоковския живописец Захарий Петрович -“Петрович I” и “Петрович II”. В периода 1737 – 1739 г. за Х. Зефарович има запис (“иеродякон Зефар, иллиро-славянский зограф”) , свидетелстващ за участието му в обкръжението на патриарха на Печ, Арсений IV (Йованович-Шакабенти). Споменатият запис е под цикъл от негови работи в монастира Божяни. Негова икона на св. Николай Чудотворец има в Кожани (Козани в Гърция), има такива негови икони в църкви в Унгария, а и вероятно на иконостаса в църквата Архангел Михаил в Моловин Войводина, работил е в Белград и Сремски-Карловец. Около 1740 г. пристига във Виена и почва да се занимава само с гравюра. Известно е, че е направил първата си гравюра “Св. Сава Сръбски със светия Дом на Неманичите” (1741 г.). Зефарович прави гравюри основно с религиозни сюжети (например: “Св. Наум Охридски”, “Светите врачи безсребърници Козма и Дамиан” 1743-1744 г.) (другите ще видите в “Стематография”), създава сложната символична композиция “Богомайката Живоносен Извор”, която оказва влияние на сръбската и българската иконопис и религиозната живопис през XVIII – XIX векове, подготвя рисунки за лицевите страни на антиминси (квадратни покривала за маса), плащеници и епитрахили с религиозно съдържание.
В 1741 г. във Виена издава богатата с гравюри книга “Стематография”. В нея влиза, преведеното от латински език, едноименното съчинение на хърватския автор Павел Ритер Витезович, стихотворни добавки към илюстрациите и посвещение към патриарха на Печ Арсений IV. Преводът и добавките са дело на бъдещият митрополит Карловацки Павел (Ненадович) на особено наречие, смес от руски, сръбски и български език. Част от илюстрациите са изпълнени с Тома Месмер и представляват гербовете на страните и земите на Централна и Югоизточна Европа, в т.ч. и тези, които били в състава на Османската империя. Много от тях стават прототипи на съвременните гербове на част от тези страни, като България, Сърбия, Черна гора и Хърватия. С обръщането към историята, Зефарович е целял да пробуди самосъзнанието на населението на тези народи и да изрази идеята за единството им в руслото на ранния “илиризъм”, поставяйки православната и общославянската им идентичност над националната. Неговото ревнителство към българското отечество е отбелязано от Карловацкия митрополит с думите за тази книга: “Благо почтенному Господину Христофору Жефаровичу общiй народскому зографу ревнителю отечества болгарского, любителю царства “Iллирiческаго”...”. Книгата е ползвана и от Паисий Хилендарски за неговата “История словено-болгарска”. В 1742 г. Зефарович издава “Поучение святительское новопоставленом иерею”, също във Виена, отбелязвайки своята свещеническа хитрония. В 1744 г. издава, на немски и споменатото наречие, свои гравюри в “Привилегии”, дарени от императрица Мария Терезия на сърбите в Хабсбургската империя. В 1745 г., съвместно с фрушкогорски монаси от монастира в Раховица, се отправя на дълго поклонничество посещавайки Солун, Яфа и Йерусалим. След връщането си издава “Описание святого Божия града Иерусалима” с илюстрации (Виена, 1748 г.), съставено от архимандрит Симон (Симонович, преди да бъде епископ на Птолемаида Палестинска). След кончината на Зефарович, вероятно Симон притежаващ правата на изданието, след превод на гръцки от разградския монах Висарион, го издава под името “Προσκυνητάριον” (Проскинитарии). Източниците на иконографските гравюри на Зефаровия за “Описанието на Иерусалим” не са добре изучени, но те предшестват богатата гръцка традиция от XVII – XVIII в., на илюстриране на ръкописни проскинитарии (описания на пътувания до светите земи). В 1781 г. това “Описание …”, при участието на сръбския писател Захарий Орфелин, е преиздадено с приложен план на Гроба Господен. До края на XIXв. книгата често е преиздавана, в т.ч. и в Русия, както с гравюрите, така и типографски, и станала най-популярното произведение за Светата земя през този период. Към 40-те и 50-те години на XVIIIв. се отнася и една от най-значителните му гравюри “Видение на небесния град Иерусалим” по мотиви на Апокалипсиса (Откр. 21.2). Христофор Зефарович се счита за един от основателите на новата школа на южнославянската живопис и графика, създател на новаторски методи в православното църковно изкуство, един от първите просветители на южните славяни от Новото време. Неговите гравюри са оказали забележимо влияние върху развитието на атонските и руските гравюри. С най-известното му произведение, “Стематография”, под формата на фототипно издание от 1972 г. подготвено от Др.Динко Давидов, имате възможността да се запознаете на https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski/Papers.
        *От дело №32б, на руския синодален архив от 1753 г., образувано по повод на кончината му, е известно, че след смъртта на “священика булгаря Зефаровича”, неговите вещи и пари били оставени на съхранение в Москва в синодалния скевофилакс (предмето-съхранител), и че негови сродници и брат му свещеник живеели в турската област, в православната Солунска архиепископия, в град Дойран. В това дело има и съобщение от 1754 г. от руския посланик във Виена, Кайзерлин, че православният свещеник Христофор Зефарович, като заминавал в 1753 г. от Виена за Москва, оставил завещание, където посочва за опекун на своя сестреник Данила, някой си Димитрия Алексееич. Зефаровият брат в Дойран, поп Продан, като научил за кончината на брат си в Москва, искал да унищожи завещанието, което било написано на гръцки език, в което името на завещателя било изписано с гръцки букви и звучало: Христофорос Тзефаровитзи, Христофорос Зефар. Все в същото дело има съобщение, че на 17 януари 1756 г. в Москва от Виена се явил “болгарской нацiи Иван Петров”, който представлявал споменатия по-горе опекун на сестреника му и на него било предадено споменатото наследство. Този текст е част от преговора.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: talasin
Категория: История
Прочетен: 420428
Постинги: 161
Коментари: 154
Гласове: 268
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031