Прочетен: 3320 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2015 17:40
ХУНИ И БЪЛГАРИ от 160 до 558 г. около Кавказ
Това е заглавието на една книга, с чиито преводи бе поставено началото на този сайт. От стари времена е известно, че "виното става само от узряло грозде". Дойде и това време "гроздето й узря и стана вино" и на деня си тя се появи в целият си вид.
Оригинално заглавие на книгата и оригиналните имена на главите й са променени. Съкратена е тази кратка част на текста на “От автора”, която се отнася преди всичко за етногенезата на един близък нам народ, който сега населява тези земи. От съдържанието на останалият текст нищо не е съкратено, но като преводач, към забележките на автора, на самото място на негово твърдение или разсъждение, съм добавил пояснения(*), които се отнасят са доказани факти за българската история, с които авторът не е бил запознат, както и новопоявили се такива след издаването на тази книга.
Промяната на оригиналното заглавие на книгата, на уважаемият автор Юсиф Джафаров, бе предизвикано от мнението, което изникна от само себе си пред мен, след като прочетох и преведох съдържанието й. Причината да възникне такова мнение и да си позволя такава стъпка е, че в тази книга основно се говори преди всичко за хуни, за българи, за перси, за византийци, за различни племена на българската група, но не и за обитаващият там народ, за който по това време и на тези места не става дума, освен ако под това понятие се подразбира наименованието на територията Албания (сегашен Азербайджан), в която от време на време в текста става дума за някакви събития с други участници. В замяна на това сме свидетели на едно рядко срещано, от автор, добросъвестно ползване и интерпретиране на фактите от почти всички източниците, отнасящи се за каквказкия район , които са били известни и ползвани от автора и които общо взето изчерпват свързаните съобщения , за тези племена, от това и за това време по тези земи. Периодът на повествованието обхваща времето от 160 г. до 558 г., което съвпада с дейността на тази част от племената в този район, което предизвиква Теофан и Никифор в началото на IX в. да говорят в хрониките си за една страна „стара Голяма или Велика България" Надявам се с прочитането на 100-те й страници да се запознаете с всички известни факти от изворите за тези събития станали пред авторите на хрониките през тези времена или почерпени от единствени разкази на техни предшественици, които в последствие по различни причини са загубени безвъзвратно.
Съдържанието на книгата може да намерите на страницата: https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski
Тагове:
Български думи и старинни термини в инди...
Най-старите писмени свидетелства за бълг...
РУСОФИЛИТЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРЕГЛЪТНАТ – ТЕХ...
СИСТОЛИЧНО И ДИАСТОЛИЧНО кръвно налягане
И НИКОГА НЯМА ДА СИ ПОЗВОЛЯ
ПОДОБНА МИСЪЛ
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.