Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2013 00:23 - Княз Михаил Оболенский за Григорий епископ Български и “о первоначальной русской летописи” - 17
Автор: talasin Категория: История   
Прочетен: 949 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.12.2013 00:25


НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

( Шестнадесето продължение)

 

Приведеното от нас сведение за Св.Св. Кирил и Методий, като първите виновници за създаването на славянската азбука и превеждането на свещенните книги на славянски език, до сега не е предизвиквало това особено внимание, което то заслужава поради несъмнената му древност. На житието на равноапостолите Св.Св. Кирил и Методий, написано на славянски в Панония, до сега се е отдавало безусловно преимущество. Между другото, тъй като тези паметници са еднакво древни, както и еднакво драгоценни, и макар да са сходни по общите си черти, но не и в подробностите, като един друг взаимно се допълват. Написването на Панонското житие, се признава на ученика на  Св. Кирил, епископът Български Климент, който бил още жив по времето на царуването на Цар Симеон; за съобщител на сведенията, намиращи се в Лhтописцh Русскихъ Царей, за тези равноаполстолни мъже, който е също техен приемник, -епископ Григорий, също живял по времето на царстването на цар Симеон Български. Климент е писал за България, Григорий е писал за Русия, и за това е необикновено важно значението, което придобива за нас описанието тук за първопросвещението на Славяните, както скоро стана известно и достоверно, че описател на това събитие не е бил никой друг, освен  знаменитият Българин, епископ Григорий, събеседникът и наставникът на великата княгиня Олга. Григорий е бил съвременник на епископ Климент, написалият т.н. Панонски жития на св. Първоучители на славяните, и бил така също, както и Климент, най-близък сътрудник на Българския цар Симеон, но само по-млад по години от Климент. От тук, поради своето близко съпричастие към всичко свързано със славянското първопросвещение, Григорий не е могъл да не знае, с еднаква достоверност, както и Климент, за всички, както главни, така и второстепенни, черти на великото събитие. От това, всичко написано от него, по този предмет, в първоначалния текст, на първоначалния Русской Лhтописи, запазена, за нещастие, не в цялата своя пълнота, в Лhтописцh Русскихъ Царей, придобива за нас особена, огромна важност. Това знаменито сказание, до сега не е привличало дължащото му се внимание, каквото то заслужава.  Незнанието на това, от кого е написано това сказание, извинява, разбира се такова отношение към работата. Обикновено са мислили, че записано в летописа, от простодушния инок Нестор, 250 години след самото събитие, от незнайно от къде попаднали ли му източници, това сказание е могло само да повтори отдавна известното от други паметници, по-важни и достоверни, или само би ги попълнило с някакви си известия, далече не толкова верни. Но съвсем друго значение придобива този паметник от най-дълбока древност, когато ние получаваме убеждението, че то не е записано от слухове; че в нашия Лhтописъ то е записано от високообразована личност, най-близък съвременник на деятелите на описаните в него събития.

Какви, обаче, особености представлява това сказание, в сравнение с другите повествования, за този същия предмет? Да отбележим накратко само най-важните. Тези особености се отнасят за самия характер на разказа, като за най-достоверен. На 1-во място, разказът на Григорий ни потвърждава несъмненото му свидетелство, на него самия – свидетелство, потвърждаващо личната му, писмена дейност - за това, че Св. Писание е преведено от нашите първопросветители имено на този език, който от момента на превода, станал едновременно общ за писмена употреба в Русия, както и в Болгарhхъ Дунайскихъ, и произв# съ с того времени грамота Словенска#. Трудовете на самия Григорий, запазили се у нас в драгоценния български съборник от X век, свидетелстват за тази тъждественост, и за това, сравнението им го доказва без всякакави спорове и съмнения. Ясно и неоспоримо е, по такъв начин, че най-основният въпрос за това на какво древно наречие, са преведени от Св.Св. Кирил и Методий някои книги от Св. Писание, се решава от следващото удостоверение на най-близкият, съвременник и участник в делото по всеславянското първопросвещение: “пръвое преложены книги Мораавh #же и произнас# и грамота Словенска#, есть же грамота сi# в Рuси въ Болгарhхъ Дuнайскыхъ.  Тук също се отчита и първото превеждане на книгите от глаголица на кирилица: Апостол, Евангелието, след това Псалтира и Октоих (осмогласник – богослужебна книга с текстове за делничните дни в шест седмици,к.м.) и вс#  книгы исплънъ ^ Гречсска ыка въ Словенскыи s7-ю мhс#ць, наченъ ^ марта сконча до к7ѕ wхтоврi#. На 2-ро място, тук ние се срещаме с удостоверение още и за това, че  между Русия и Болгарами Дунайскими, тясната, неразривна умствена и гражданска връзка съществува, от самото начало на цялата наша писменост. Всичко това се потвърждава на практика в уцелелите трудове на епископа Болгарскаго, а не само на някакви хипотези и априорни съображения. Достоверността на свидетеля се гарантира тук от достоверността на свидетелството, и обратното: при което едното и другото се потвържадава чрез самия паметник, в който са съхранение преводните исторически трудове на първия просветител на Русия, българският епископ Григорий. Привеждаме за доказателство казаното от нас от:

Изборника на Григорий, епископ Български, гл. 225, слов. 114, лист. 384, по собствения му Григориев превод.

Св. Еванг. Мате. Глав. III.

“Прiиде бо iоаннъ крестителъ проповhда въ поустыни iюдhистей. и глагола покайтеса, приближи бо ся царство небесное. се бо естъ пророкомъ исаиемъ глаголющимъ. гласъ въпиющаго. въ поустыни, оуготовити поутъ Господенъ и правы сътворите стезя его. самъ же iоаннъ носяше одеждю свою отъ власъ влъбужъ. и поясъ кожанъ чреслехъ его. пища же его бh проузи. и медъ дивии. тогда исхождаше къ нему iерусалимъ и вся iюдhя. и вся страна. и яже окрестъ iордана. и крещахуся въ iордани отъ него. исповhдающе грhхы своя. видhв же многы фарисея и садукhи. грядущимъ же имъ къ крещению рече имъ. ищадiа ехиднова, кто показа вамъ. бhжати отъ грядущаго гнhвы сътворите уобо плоды достойны покаянiю и не пщуете глаголати въ собh. яко отца имамъ аврааму. глаголю бо вамъ яко можетъ бог отъ камения въздвигнути чяда авраама. оуже бо секира при корени древа лежитъ. Всякое уобо дрhво не творяще плода добра, посhкается. и въ огън оумhтается. азъ убо крещу вы въ водh въ покаянiе. а грядыи по мнh крhпили мене есть. емоуже нhсма достоинъ сапогъ понести. тъ вы креститъ духом святымъ.емоу же лопата в руцh его и очиститъ гоумно свое и изберетъ пшеницю свою в житницю свою и плевелы сожжетъ огнемъ неоугасимымъ.”

 

Св. Евангелiя Софiискаго, апракос, по списку 1056-57 годовъ, писаннаго въ Новгородh для посадника Остромира.

Св. Еванг. Мате. Глав. III.

“Приде иоанъ крестителъ проповhда" въ поустыни иоудhйстей. и глаголя, покайтеса  приближи бо ся царствие небесьное. се бо естъ реченыи исаiемъ пророкомъ глаголющемъ. гласъ въпиющааго.  въ поустыини.оуготовайте путъ господенъ правы творите стезя его. самъ же иоанъ имhаше риза своя отъ власъ велъбужъ, и поясъ уосни"нъ чрhслhхъ своихъ. hде же его бh акридъ и медъ дивии. тогда исхождаше къ нему iерусалимъ и вьс" иоудеа, и вьс" страна иорданьская, и крьщаахуся въ ерданьсцhй рhцh отъ него, исповhдающе грhхы сво" видhвъ же мъногы фарисея и садоуке". грядущя на крьщение его и глагола ищадi" ехидьнова, къто съказа вамъ. бhжати отъ грядущааго гнhвы сътворите плодъ достойнъ покаянию и не начинайте глаголати въ себh. отца имаамъ авраама. глаголю бо вамъ, яко можетъ бог отъ камения сего въздвигнути чяда авраамови. оуже бо секыра при корени древа лежитъ. всякое уобо дрhво еже не творитъ плода добра, посhкаемо бываеть. и въ огнь въметаемо. азъ оубо крьщу вы въ водою въ покаяние. гряды же по мънh крhплии мене есть. емоуже нhсмь достоинъ сапога понести. тъ вы креститъ духом святыимъ.”

 

(продължава)





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: talasin
Категория: История
Прочетен: 420409
Постинги: 161
Коментари: 154
Гласове: 268
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031