НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

( Петнадесето продължение)

При това се стараех, колкото е възможно, да не се подавам на увлечението по никакви чуждоземни възгледи, изработени на не наши родни, на руска почва мисли. При цялото ми дълбоко уважение към големия труд на чуждестранните учени по разработването на нашите древни писмени паметници, и все пак трябва да се признае, че тяхната гледна точка на предмета далече не е руска. Както ни е леко да ползваме този подарен ни труд, както ни е удобно и приятно да вървим по отъпканата пътека, и обратното, както ни е трудно и не съвсем удобно да изработваме  и изразяваме възгледи, не съвсем съгласни с мнението на чуждестранното, ученото множество, проявяващо съвсем не привичното за него и за всички, покорно отнасяне към чуждестранните авторитети,  така не по-малко е време за нас, русите, да се откажем от такова учено раболебство пред западното, време е да се заемем със своя собствен, по някога тежък и черноработнически труд, а не да се задоволяваме само с, някакви леко нанизани факти от древната славянска писменост на чужди, не руски идеи. Последното, разбира се, е по-спокойно, но едва ли не, то винаги е безславно за руското, безславно, имено тогава, когато за неруското се принася в жертва руското. За примери няма защо да се ходи на далече. В наше време, за щастие се пробуди, обаче, съвсем друго, чисто руско направление в разработката на драгоценните ни отечествени паметници. Няма го вече предното робство, нито пред теорията за скандинвският произход на Русия, нито пред неруският произход на цялата ни писменост, нито пред много други подобни им предвзети неруски идеи. Аз съм уверен, както и много други, че на това направление е съдено голямо и славно бъдеще, само ако нашите учени не биха пощадили по този път, своите самобитни чисто руски трудове, а не покорните и леки повторения само с лека подборка на добавки от чужди мисли. На г. професора Е. Е. Голубински би трябвало да бъде особено приятно да последва това направление. Що се отнася до мен, то аз отдавна вече стоя на него. А на него, като историограф на славянските църкви, биограф на св. апостоли на славянството, увенчан с Демидовската премия, и вероятно, готвещ  скоро обогатяване на нашата литература със свое издание за нашите първоапостоли, би трябвало да му е особено скъпо самостоятелното изучаване на драгоценното житие на Константин Философ, написано от един от неговите най-близки ученици.

Това житие, за най-голямо съжаление, не е достигнало до нас в първоначалния си вид. То е поправено по Панонското житие, от ръцете на тези, които предполагали, че то е било написано от пр. Нестор. Г. извънредният професор Е. Е. Голубински, по точно такова предположение, не е обърнал внимание на това житие. Между другото, разказът на Григорий за славянската грамотност, независимо от последвалите преправки, все още запазва в себе си достатъчно самостоятелни черти, съставляващи истинска, неоценима драгоценност. В потвърждение на имено такава самостоятелност на този най-древен разказ  привеждам следното доказателство.

В Лhтописцh Русскихъ Царей, по копието на Пеереславъл-Суздалски се казва:

“Бh бо единъ "зыкъ словенскы: Словене, иже сhдяху по Дунаю ихъже преаша Угре, и Марава, и Чеси, и Ляхове, и Поляне, Кiане, "же зовуться Русъ. Сiимъ бо пръвое преложены книгы, Мораавh, "же и прозвася грамота Словенская, еже грамота сiя в Руси и Блъгарhхъ Дунаискыхъ. Словеномъ живущимъ крещено с Болгары Михаиломъ царемъ и княземъ ихъ Ростиславу, и Святополъку, и Коцелу, и послаша къ царю въ Грhки глаголяще: “земля наша крещена, а учителя у насъ нhстъ, еже бы насъ наказалъ и протолковалъ святыя книгы; не разумемъ ни грhчески, ни латыньски; они бо насъ инако учатъ, а друiзи инако; темже не разумhмъ писанi" ни силы Божия и прел’щаемся. Дръжавныи царю, послете нам учителя, иже намъ може сказати книжная словеса и разумъ ихъ”. Се слышавъ цар Михаилъ, созва риториы всехъ, и сказа имъ неисцелимыи недугъ врачевати душевный, и "ви имъ словенскыхъ князей рhчи. И рhша ритори: “есть мужъ въ Селуни, именемъ Левъ, и сутъ у него сына два, разумивы "зыку Словенску и философи хитри”. Се слыша царь посла по нихъ въ Селунъ ко Лвови глаголя: “посли к намъ въскоре сыны своя Мефедiя и Констянтина”. Се слышавъ Левъ, въскоре пославъ я; и пhрдста царю, и рече царь: “се прислася ко мнh Словенская земля, просяще учителя собh, иже бы моглъ имъ протолковати святыя книги; сего бо желаютъ”. И умолена быста царемъ, и послаша я въ Словенскую землю, къ Ростиславоу и къ Святпоплъку и Коцелови. Сима же приседшима, начаста съставливати писмена азъбуквовная Словенскiи, и преложиста  Апостолъ и Евангелiе; и ради быша Словени, "ко слышаша величiя Божiя своимъ "зыком. Посемъ же преложи Псалтыръ с Охтаикъ, и прочая книгы. Нецiиже начаша хулити словенскiа  книги, глаголюще: “"ко ни достоитъ ни которому языку буквовъ своихъ, развеи Евреи, Грековъ и Латинъ, по Пилатово писанiю, иже на крестh “Господни написа”. Се же слышавъ папеже римьскый, похули тhхъ и посвари посланiемъ писанiа, иже кто ропщетъ на книги словенскыя, самъ похулиться, и рече: “да ся исплънитъ книжное слово и реченное Iоилемъ пророкомъ и Езекиилемъ, глаголющимъ: въ оны дни, рече излею отъ духа моего на всяку плотъ, и перекуть сынове ваши, и дщери ваши, и юнота ваша видhнiя урзрятъ; други же  възглаголють "зыци величiя Божiя. И Давыдъ: хвалите Господа вси "зыци и похвалите его вси людiе. Езекеилъ пакы: въси възглаголють величiя Божiя разноличными "зыки "кожъ Духъ дааше имъ Святый.” Рече папежь в писанiи своемъ к нимъ:”аще кто похулитъ словенскую грамоту, да будетъ отвърженъ от церкви, дондеже исправится; тiим’ бо влъци ими, а не овци, яже достоить отъ плодъ познати и хранитися ихъ. Вы же, чада Божiя, послушайте ученiя и не отрините наказанiя церковнаго и яко же вы наказалъ МеΘеодие учителъ вашь.” Констянтинъ възвратися вспятъ, и иде оучити блъгарска языка, а МеΘеодие оста в Моравh. Посемъ же Коцелъ князъ постави МеΘеодия епископомъ въ ис Панiи, на мhсте святаго апостола Андроника, единаго отъ 70 ученика святаго апостола Павла. МеΘеодiй же посади 2 попа бръзописца зhло, и преложи вся книгы исплънъ отъ греческа языка въ словенскый 6-ю мhсяцъ, наченъ отъ Марта мhсяца, сконча до 26 Охтоврiя. И славу и хвалу людiе въздаша вседръжителю Богу въ Троици, давшему таку благодатъ человhкомъ своимъ угодникомъ МеΘеодiемъ, настлъникомъ Андрониковымъ. Темже пръвы учителъ быстъ языку словенску апостолъ Андроникъ, въ Мораавы бо ходилъ; и Павелъ апостолъ училъ туда; то бо естъ Илурикъ, его же доходилъ апостолъ Павелъ, ту бо бhшя Словене, преже при Павлh, того ради начало словhнску языку учителъ Павелъ, отъ негоже языка и мы есмы, Русь, темже и намъ, Руси, учитель естъ Павелъ, понеже училь ту, и поставилъ отходя въ себе мhсто Андроника. А словенескъ языкъ и рускии единъ. Поляне же Кiане прозвашася, понеже в поли сhдяху, а языкъ словенскыи и рускыи единъ есть.””

(продължава)