НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

( Единадесето продължение)

Грешното също смесване на двамата различни Несторовъ писатели, живеещи в различни времена и пишещи в съвършено различен дух и направление, Несторъ първи и Несторъ втори, и сливането им в едно лице - Летописеца Нестора, станало много по-късно.

Ще ви приведем тук краят на преданието за началото на Печерския монастир от Лhтописца Русскихъ Царей и от по-късния лhтописнаго свода, отпечатан в Пълное собранiе лhтописей в 1-и том.

 “Лhтописецъ Русскихъ Царей стр. 45-46.

И4 съвокупи братьи р7 и нача и3скати пра8вила чернечскаго и3 wбрэте тогда Михаила старца монастырz Ст@iдинскаго. пришедша  из’ Грэкъ съ митрополитомъ Геwргiе3мъ и2 оµзz оµ него обычныи Ст@дiнскыи оyста2въ, списа2въ и3 оµстави пэнiа пэти, и1 почитанJa и покло1ни дръжати и3 на трапезэ сэданиа. и въ кiа дни ясти и1 пи1ти. и3 передаст манастырю1 и wтъ того вси3 манасты1ри Ръстiи преписаша: того1 ради старэи наречесz всехъ мaнaстыреи. преслоy по  всеи Руси вънжи и3 азъ приидохъ з7i летъ сymа и приатъ мz. се же и написахъ. ”

“Полн. Собр. Русск. Лhт. т. 1 стр. 69.

И совокупи братьh числом 100. И нача искати правила чернечьскаго, и обрhтеся тогда Михаилъ чернецъ манастыря Студiйскаго, иже бh пришелъ изъ Грекъ съ митропилитом Георгiемъ, и нача у него искати устава черенцъ Студiйскыихъ; и обрhте у него, и списа, и устави въ манастыри своемъ како пhти пhнiя манастырская, и поклонъ какъ держати, и чтенья какъ почитати, и какъ стояти в церкови, и весъ рядъ церковный, на трапезе сhданье и что ясти въ кыя дни, все съ уставленьемъ. Fеодосий все то изъобрhтъ, предасть, манастырю своему. Отъ того же манастыря переяша вси манастыреве уставъ: тhмже почтенъ есть манастыръ Печерьскый старhе всего. Fеодосьеви же живущю въ манастырь, и правящю добродетhлное житье и черьнечское правило и прiимающю всякого приходящего къ нему, къ нему же и азъ придох  худый и недостойный рабъ, и прiятъ мя лhтъ сущю 17 отъ рожденья моего. Се же написахъ.”  

От приведените тук места от тези ръкописи е ясно видно  на всеки, че разказът на “Лhтописеца Русскихъ Царей” е кратък, ясен, естествен и прост, така както между другото, от Пълното Събрание на Руските Летописи се отличава със сравнително излишно многословие, витийство и даже някои противоречия. Въобще той представлява неудачно преправяне на първия разказ с постоянно повтаряща се промяна в разположението и набора на излишните думи. Така напр., казаното преди за това, че уставът на монастир  Студийски бил взет от Θеодосий от Студийския монах Михаил, преписан и въведен като ръководство в Печерския монастир, от където е приет, по това време, и от всички други монастири, той по-нататък пожелал да препише целия устав на монастирския живот в този последния монастир, като самия Fеодосий, и директно казва “Fеодосий изобрети всичко това”, с което явно изкривява тази проста, историческата истина, каквато е в нашия най-древен лhтописъ, от който той иска и привежда оригинални думи, но отдавайки се на излишна фразеология, съвсем превратно предава техния смисъл. За това същият Fеодосий прави приписка, която също не се намира в преданието “о началh Печерскаго манастыр#” в „Лhтописцh Русскихъ Царей”, и, за връзка с нея, разпространява още “о Fеодосий” и по-горе, където прибавя отзив от лицето на летописеца за себе си, какъвто ние съвсем не виждаме в древната редакция. В заключение на всичко, в летописния свод на Лаврентиевското копие ние срещаме следната добавка: “а о Fеодосовh житьи пакы скажемъ”, която пряко води своя читател към този имено грешен извод, като че и “о началh Печерскаго манастыр#” е написано от този същият летописец, на когото принадлежи и написанiе житi# Fеодосiева, за което той така и се разпространява, а летописецът бил не някой друг, а Несторъ второй, при което Нестор първи съвсем изчезва от погледа на читателя.

Забележителна е еднаквата съдба в нашия руски летописен свят, постигнала както първите основоположници на нашите летописи Григорi#, епископа Български, и Несторъ, киево-печорския инок, така както и равняващият се им и знаменит първи руски митрополит Иларион и черноризеца Йаков, застанали начело на руското просвещение. Някаква партия, видимо преднамерено, се е старала да изтрие, и по възможност съвсем да изглади от народната памет техните имена. Но каква все пак е била причината за толкова настойчиво и продължително преследване на техните имена в Русия? Може би, някои ще кажат, че всичко това е било, без всякаква причина, чисто работа на един случай. Но, тук  как да се допусне, на разумно основание, само една пълна случайност. Въпросът за това е толкова любопитен, че той заслужава особено внимание и специален труд от страна на нашите учени.

Не случайно в Руския Летописен Свод е подменено името на нашия славянски националлен летописец Григорi# Български с името на гръцкия писател Георгi# Арматол. След появата в Русия на превода на хрониката на Георгi# Арматол в сръбски превод, пристъпили към отделянето от Григорiева хронографа на Арматоловия летопис и, след промяната й и записването й в отделен ръкопис тази Руска редакция, под заглавието Криницы (извор, кладенец,к.м.), нашите начетчици (миряни, допуснати да четат религиозни текстове в църквата или домовете на вярващите,к.м.), запознавайки се с името Георгi#, под влиянието на Криницы, им дошло на ум да заменят с името на този гръцки хронист името на своя отечествен летописец, във всички тези ръкописи, които им попадали под ръка. Такава промяна е могла да стане не съвсем без намерение, при едно невинно изместване на сходните имена. Най-вероятно, това не е била проста, невинна, грешка. Невероятно е да се предполага, че такава подмяна не се е извършвала под прякото влияние на гръцкото духовенство, което много добре разбирало, че по такъв път в паметта на всички, от болшинството четящо просветено славянско общество, ще се впечатли не от славянското, а от гръцкото име на просветителя. От тук е и станало така, че тези немного копия, в които се е запазило името на Григорi#, принадлежат на тези древни редакции, станали когато гръцкото влияние е било по-слабо, отколкото в последствие.

По-горе ние говорихме, че в XII в., при пренасяне в Киев на мощите на мъченика Св. Евстратий, който претърпял страдания от Юдеите заради вярата си, народната ненавист на християните била насочена срещу жидовете. В същото това време, враговете на славянската националност, Гърците, се постарали да обърнат това враждебно чувство и към най-старата славянска писменост, Съборника на Григорий, епископ Български. За тази цел те побързали да го обвинят в съчувствие към жидовството, като доказателство за това посочвали на съдържащите се в него преводи на някои части от съчинението на жида Йосиф Флавий. Това обвинение, обаче, било само един предлог за възбуждане на ненавист и подозрения за жидовство към Съборника на Григорий. Истинската причина за преследването на Съборника се таила значително по-дълбоко. Тя се състояла най-вече в следното. Както вече отбелязахме по-горе, в Летописецъ Русских Царей – този първоначален руски летопис – Григорий, епископ Български, описал събитията от времената на езичните царе Русия, така както и Нестор първи написал за князете въ поганьствh будучихъ. От тук както единият, така и другият, не е могло, в своите описания, подробно да не споменат за този езически култ, който е съставлявал най-главния елемент, от най-древния живот на русите. Но, както вече доказахме в първото приложение на нашата статия “О первоначальной  Русской Лhтописи” (този текст, под заглавието: “Приложенiе I”, се намира в първите 118 стр. от книгата му и което за сега не е публикувано на български език,к.м.), този култ по-късно е бил подложен на упорито, системно, гонение, и от всички тези най-древни предания, където се споменавало за тях, тогава били изключени и до нас дошли от тях само кратки, но не по-малко драгоценни списъци с указания.

------------------------

(продължава)