НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

( Девето продължение)

Като следа за това предисловие, в някои хронографи, с руска редакция, са запазени следните драгоценни за нас редове:

“Отънhлеже убо всемудрый хитрецъ и содhтелъ Бог отъ сътвореннаго свhта въ первый денъ сотвори зhницу всhхъ суmихъ на земле превеликое свhтило солнце и въ обновленiе того двусотное и трид#сетъ первое двадес#тъ четвертаго лhта начахъ таковы# гранесы* и кончахъ втораго лhта второе обновленiе”  *(от грано, гранесы – на старобългарски или църк.-сл. – стихове; или подходящо избрани и подредени думи подобни на гранки прежда, к.м.)

За написаното, в тези изречения, отчитане на годините (”в 24-та година от (28 годишния слънчев кръг,к.м.) на 231-я цикъл от тези кръгове и започнах тези стихове и завърших на 2-та година на следващия кръг”,к.м.), нашият знаменит филолог А. Х. Востоков дава следното обяснение:

“Тук се говори за подновяването на поредния 28 годишен слънчев кръг/цикъл. От сътворението на света до времето на съчиняването на предисловието са станали 230 такива кръга, и той е започнал своя труд в 24-ата година на 231-я кръг, следователно в 6464 г. от С.С. (956 г. от Р.Х.), а го е завършил през 2-ата година на 232-я кръг, в 6470 (962) г. Съчинителят на предисловието, вероятно, на когото принадлежат и някои части от предисловието, трябва да бъде някакъв византийски писател, неизвестен нам”.

А. Х. Востоков отбелязва, че както тези редове, така и самото предисловие, а също някои части на “хронографа” принадлежат  на съставителя, някакъв неизвестен византийски хронист.  В своята бегла забележка по разглежданото от нас предисловие, А. Х. не е благоразумил да го подложи на подробен разбор, какъвто ние намерихме за необходим, и при който, както видяхме по-горе, че в предисловието ясно се откриват две лица – едното съставител, а другото преписващ. Що се отнася до последните, приведени от нас редове, то те, както справедливо е забелязъл А. Х. Востоков, действително принадлежат на съставителя на “хронографа”. Няма, обаче, никакви основания, да се предполага, че този съставител на “хронографа” е бил византиец.  Ясното в тях е само едно, че написалият го е бил човек със съвременно, разностранно образование, запознат с византийските хронологически изчисления. Тези редове, очевидно, принадлежат на този същия писател, който, в разгледаното от нас предисловие, говори за редките по своята значимост библиографични средства, с каквито той е разполагал при съставянето на своя “хронограф”. Преписващият и преправящият първото, посочено по-горе от нас място от същия този хронист, което той е допълнил със свои собствени вметки и разсъждения, и го превърнал в предисловие, като счел за необходимо да внесе, след това същото предисловие, на свои страници и на друго в него място, т.е. тези редове, заради които ние сега приведохме забележката на А. Х. Востоков. Съхранявайки по такъв начин за потомството, макар и в изкривен вид, тези драгоценни остатъци от този високообразован и богат с всякакви книжни пособия писател, преписвачът е запазил за нас, отчасти, даже и пряко посочва на това, че последните редове са били взети от древния оригинал, от където били взети от него, съвършено отделно от първите, и отнасящи се към пряко към нещо друго в “хронографh”, а не към самия “хронографъ”. Към “хронографа”, очевидно, се отнасяли само тези места, които показват в предисловието за тези важни пособия, които се ползвали при неговото съставяне. Добавяйки това указание на различни свои вметки и обръщайки го, както видяхме, в предисловие, преписвачът, в заключение си, поставя думата: аминъ. В тази една дума, при древното значение на мястото й в речта, неоспоримо свидетелства, че една реч, едно изложение, един ред мисли завършват; след това започва нещо съвсем друго. Това другото е и било, без съмнение, това другото място от древния хронист, от където преписвачът го добавил към края на своето предисловие, без всякаква връзка с него, след амина, приведените от нас редове.

  Кой, обаче, е бил този древен, високопросветен хронист, знаещ до съвършенство не само гръцки, но и славянски език, на който превеждал написаното от византийските хронисти? От какви части на неговия “хронографh” били, по всяка вероятност, заимствани от по-късните му преписвачи и преправящите отбелязаните от нас драгоценни редове? Този хронист, в древните времена на славянското просвещение, не би могъл да бъде никой друг, освен Григорiй, епископъ Болгарскiй, напълно отличаващ се с казания за него характер на голям славянски деец-писател; а указаните по-горе места съставлявали едно първо послhсловiе към самия негов “хронографъ”, а последните – към послhсловiе към този Лhтописецъ Русскихъ Царей, който представлявал продължение и завършване на “хронографъ”.

От това драгоценно послhсловiе за нас се открива извънредно важно сведение. Ние узнавам от него, кога имено е започната Григорiева лhтописъ и кога той я е завършил. Началото й се отнася към 956 г., а завършването в 962 година. Тези години знаменателно съвпадат с тези самите времена, когато Григорiй е пребивавл в Русия и съпъствал великата княгиня Олга в Цареградъ.

Ние вече видяхме на какви промени, преправки и изкривявания е подлаган хронографъ по великому изложенiю, съставен от Григорий, епископ Български. Такава участ е постигнала, написаната от него русскую лhтописъ, която, както е бил обичаят е преписвана винаги след неговия “хронографъ”. В този първоначален вид, в какъвто тя е била в първоначалния Съборьникh Григорiевом, тя представлявала първоосновата на цялото руско летоописване, заложено от Григорiемъ, епископъ Болгарскимъ.  Летописът, написан от него, завършва с описанието на пребиваването на Олга в Константинопол и приемането от нея на светото кръщение. Поставяйки си задачата, да напише този летопис, той е съставил за себе си хронологическа таблица, която разделил на две, почти равни половини; от началото на царстването на Император Михаил до Александър, и от Александър до Роман. Тези две половини се делили, от него, на свой ред на “гранесы”. В тези гранесы той внесъл няколко години (обозначавайки ги по византийската хронология, а не от Р.Х.), с отбеляаване при тях на събития от византийската и българската история, и към тази хронологическа рамка привързал описание на събития от тогавашна Русия. Григорiева хронологическа таблица се е съхранила в нашите летописни паметници, те я разделели между свбе си по силата и по значението на всеки един от тях. За трудовете на Св. Иларион и Яков Черноризец ние тук няма да се разпростираме, тъй като тези трудове вече превъзходно са обяснени и обследвани от различни наши учени. За това направо преминаваме към Летописния Руски Свод.

(продължава)