НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ
( Девето продължение)
Като следа за това предисловие, в някои хронографи, с руска редакция, са запазени следните драгоценни за нас редове:
“Отънhлеже убо всемудрый хитрецъ и содhтелъ Бог отъ сътвореннаго свhта въ первый денъ сотвори зhницу всhхъ суmихъ на земле превеликое свhтило солнце и въ обновленiе того двусотное и трид#сетъ первое двадес#тъ четвертаго лhта начахъ таковы# гранесы* и кончахъ втораго лhта второе обновленiе” *(от грано, гранесы – на старобългарски или църк.-сл. – стихове; или подходящо избрани и подредени думи подобни на гранки прежда, к.м.)
За написаното, в тези изречения, отчитане на годините (”в 24-та година от (28 годишния слънчев кръг,к.м.) на 231-я цикъл от тези кръгове и започнах тези стихове и завърших на 2-та година на следващия кръг”,к.м.), нашият знаменит филолог А. Х. Востоков дава следното обяснение:
“Тук се говори за подновяването на поредния 28 годишен слънчев кръг/цикъл. От сътворението на света до времето на съчиняването на предисловието са станали 230 такива кръга, и той е започнал своя труд в 24-ата година на 231-я кръг, следователно в 6464 г. от С.С. (956 г. от Р.Х.), а го е завършил през 2-ата година на 232-я кръг, в 6470 (962) г. Съчинителят на предисловието, вероятно, на когото принадлежат и някои части от предисловието, трябва да бъде някакъв византийски писател, неизвестен нам”.
А. Х. Востоков отбелязва, че както тези редове, така и самото предисловие, а също някои части на “хронографа” принадлежат на съставителя, някакъв неизвестен византийски хронист. В своята бегла забележка по разглежданото от нас предисловие, А. Х. не е благоразумил да го подложи на подробен разбор, какъвто ние намерихме за необходим, и при който, както видяхме по-горе, че в предисловието ясно се откриват две лица – едното съставител, а другото преписващ. Що се отнася до последните, приведени от нас редове, то те, както справедливо е забелязъл А. Х. Востоков, действително принадлежат на съставителя на “хронографа”. Няма, обаче, никакви основания, да се предполага, че този съставител на “хронографа” е бил византиец. Ясното в тях е само едно, че написалият го е бил човек със съвременно, разностранно образование, запознат с византийските хронологически изчисления. Тези редове, очевидно, принадлежат на този същия писател, който, в разгледаното от нас предисловие, говори за редките по своята значимост библиографични средства, с каквито той е разполагал при съставянето на своя “хронограф”. Преписващият и преправящият първото, посочено по-горе от нас място от същия този хронист, което той е допълнил със свои собствени вметки и разсъждения, и го превърнал в предисловие, като счел за необходимо да внесе, след това същото предисловие, на свои страници и на друго в него място, т.е. тези редове, заради които ние сега приведохме забележката на А. Х. Востоков. Съхранявайки по такъв начин за потомството, макар и в изкривен вид, тези драгоценни остатъци от този високообразован и богат с всякакви книжни пособия писател, преписвачът е запазил за нас, отчасти, даже и пряко посочва на това, че последните редове са били взети от древния оригинал, от където били взети от него, съвършено отделно от първите, и отнасящи се към пряко към нещо друго в “хронографh”, а не към самия “хронографъ”. Към “хронографа”, очевидно, се отнасяли само тези места, които показват в предисловието за тези важни пособия, които се ползвали при неговото съставяне. Добавяйки това указание на различни свои вметки и обръщайки го, както видяхме, в предисловие, преписвачът, в заключение си, поставя думата: аминъ. В тази една дума, при древното значение на мястото й в речта, неоспоримо свидетелства, че една реч, едно изложение, един ред мисли завършват; след това започва нещо съвсем друго. Това другото е и било, без съмнение, това другото място от древния хронист, от където преписвачът го добавил към края на своето предисловие, без всякаква връзка с него, след амина, приведените от нас редове.
Кой, обаче, е бил този древен, високопросветен хронист, знаещ до съвършенство не само гръцки, но и славянски език, на който превеждал написаното от византийските хронисти? От какви части на неговия “хронографh” били, по всяка вероятност, заимствани от по-късните му преписвачи и преправящите отбелязаните от нас драгоценни редове? Този хронист, в древните времена на славянското просвещение, не би могъл да бъде никой друг, освен Григорiй, епископъ Болгарскiй, напълно отличаващ се с казания за него характер на голям славянски деец-писател; а указаните по-горе места съставлявали едно първо послhсловiе към самия негов “хронографъ”, а последните – към послhсловiе към този Лhтописецъ Русскихъ Царей, който представлявал продължение и завършване на “хронографъ”.
От това драгоценно послhсловiе за нас се открива извънредно важно сведение. Ние узнавам от него, кога имено е започната Григорiева лhтописъ и кога той я е завършил. Началото й се отнася към 956 г., а завършването в 962 година. Тези години знаменателно съвпадат с тези самите времена, когато Григорiй е пребивавл в Русия и съпъствал великата княгиня Олга в Цареградъ.
Ние вече видяхме на какви промени, преправки и изкривявания е подлаган хронографъ по великому изложенiю, съставен от Григорий, епископ Български. Такава участ е постигнала, написаната от него русскую лhтописъ, която, както е бил обичаят е преписвана винаги след неговия “хронографъ”. В този първоначален вид, в какъвто тя е била в първоначалния Съборьникh Григорiевом, тя представлявала първоосновата на цялото руско летоописване, заложено от Григорiемъ, епископъ Болгарскимъ. Летописът, написан от него, завършва с описанието на пребиваването на Олга в Константинопол и приемането от нея на светото кръщение. Поставяйки си задачата, да напише този летопис, той е съставил за себе си хронологическа таблица, която разделил на две, почти равни половини; от началото на царстването на Император Михаил до Александър, и от Александър до Роман. Тези две половини се делили, от него, на свой ред на “гранесы”. В тези гранесы той внесъл няколко години (обозначавайки ги по византийската хронология, а не от Р.Х.), с отбеляаване при тях на събития от византийската и българската история, и към тази хронологическа рамка привързал описание на събития от тогавашна Русия. Григорiева хронологическа таблица се е съхранила в нашите летописни паметници, те я разделели между свбе си по силата и по значението на всеки един от тях. За трудовете на Св. Иларион и Яков Черноризец ние тук няма да се разпростираме, тъй като тези трудове вече превъзходно са обяснени и обследвани от различни наши учени. За това направо преминаваме към Летописния Руски Свод.
(продължава)
Тагове:
Княз Михаил Оболенский за Григорий еписк...
Княз Михаил Оболенский за Григорий еписк...
Искане за отстраняване на iw69 от blog.b...
Незабавна отмяна на ЗЗДН
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.