Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2013 21:03 - Княз Михаил Оболенский за Григорий епископ Български и “о первоначальной русской летописи” - 7
Автор: talasin Категория: История   
Прочетен: 1382 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 05.11.2013 22:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ

( Шесто продължение)

 

Различните други части на Съборника, превърнати, в последствие, в отделни ръкописи, съдържащи в себе си също подобни изображения, колкото на нас ни е известно, са следните:

1) Апокалисис с лицеви изображения.

2) Житието на Борис и Глеб.

3) Съборникът на Българския Цар Симеон.

4) Българският превод на Арматол в пергаментовия списък от края на XIII век, със съвременни лицеви изображения, съхраняващ се в библиотеката на Московската Духовна Академия под № 100.

5) Елинският Летописец, хронограф, в библиотеката на граф Толстой, Отд . 1, № 319 (по каталога на публичната библиотека Л. F. 91), края на XVI век, - списъкът се съхранява лошо; няма начало и последните листи. Листите са объркани. На полетата на ръкописа има слаби остатъци от миниатюри. Започва с откъс от Александрията – посланието на Александър към Дарий; в края, до колкото може да се съди по оцелелите листи, са били прикрепени руски статии.

Съборникът на Григорий, Епископ Български, е бил подложен на полемични нападки, по силата на преобладаващото някога гръцко влияние в Русия, отнасящо се връждебно към всичко негръцко и особено българското, като представляващо от само себе си, самостоятелно, собствено славянско развитие. Първата причина за нападките към Съборника послужил поместеният в него Хронограф по общо изложение, е заради намиращите се в него откъси от съчинението на жида (с жид на руски се нарича латинското  judaeus (юдей), к.м.) Йосиф Флавий, когато неудобрението към Евреите, възникнало между християните в XI век, заради тяхната търговия с роби-християни, се превърнало в ненавист през XII век. По повод на тази търговия благочестивите йерарсите и учителите проповядвали християните да не продават на евреите роби или пленници-християни и да не позволяват на евреите да продават християни на другоземци, а да се стараят всячески да откупуват от търгашите жидове пленниците и робите – християни. Към числото на съчиненията срещу евреите по това време се отнасят: словото на руския митрополит Иларион, за вехтия и новия завет, където се говори против юдейството; също и писмото на Св. Теодосий до княз Изяслав о воскресном днh и о постh в среды и п#тка, което започва така:

“что възмыслиль если, боголюбивый княже, въпрошати меня некнижна и худа о таковh вhщи? Съ того времени какъ Богъ нашъ нисшелъ на землю, все Iудейское умолкло … Тот кто сказал тебh, будто въ воскресенье не должно закалватъ, ни естъ закланнаго, сказалъ не отъ священнаго писанiя, о отъ своего сердца.”

След това ненавистта към жидовството се ожесточила. Особено такава тя станала след времето на пренасянето в Киев на мощите на Св. Евстратий, пострадал от Евреите. Тържествеността на това събитие необикновено живо възбуждало в народната памет тези обстоятелства, при които са станали страданията и мъченическата кончина на Евстратий.  Обстоятелствата при това са следните: в 1096 г., при неочаквано нападение на Киев от Половците, при което били изгорени Стефановият и Германовият монастири, и разграбен Печерският монастир, Половците, убили няколко братя, взели много в плен, в т.ч. и пр. Евстратий. След това, заедно с другите Киевчани, бил продаен в робство на един от херсонските жидове, занимаващи се, по примера на своите едноплеменници, с много разпространената, по това време, търговия търговия с пленници-християни, които те изкупували от различни езичници: Половци, Печенеги и др., и след това с тях са наводнявали пазарите на Испания, Полша и Азия. Херсонският жид с много мъчения принуждавал Евстратий и неговите другари да се отречат от Христос, но Евстратий, напротив, до такава степен успял да укрепи в тях любовта им във вярата, че те решили по-скоро всички, един по един, да умрат, и умрели, морими от глад, от колкото да изменят на вярата си. Само той единстен, прекарвайки много дни в глад, оставал още жив. Жидът, раздразнен от такова необикновено упорство, накрая, разпънал Евстратий на дърво, и след това, още жив, го пронизъл с копие. Всички тези обстоятелства, приведени в паметта на христяните, в посоченото от нас време, пренасянето в Киев на мощите на този мъченик, роден в техния град, особено възбуждали Киевчани против жидовството (русите го възприемали като сектанство на част от еврейте и някои руснаци, приели юдаизма по това време,к.м.).

В 1113 г. жидовете, със своята алчност за пари, възбудили срещу себе си бунт на киевския народ, - и тогава много от тях били избити с камъни (П.С.Р.Л. т.VII, Воскресенская лhт. стр.23; ”Кiяне же раграбиша дворъ Путятинъ тысячьскаго: идоша на жиди и разграбиша я”).

Изразяваната по такъв начин ожесточена ненавист против тях се отразила на цялото тогавашно мислещо общество. По този случай това чувство на неприязъм срещу жидовете, такова същото враждебно чувство сполетяло и Хронографа, който съдържал в състава си съчинение на Iосифъ Флавий, като еврейски писател. Поместеният в него, в превода на Григорий, епископ Български, Хронографът предоставял, от само себе си, в ръцете на враговете на знаменития българин, най-вярното оръдие както против него, така и целия му преведен труд, за унижаването му в очите на тогавашното малко просветено руско общество, чрез обвиняването му в благосклонност към жидовете и снизходителност  към жидовската ерест. Тези му врагове е могло да бъдат никои други освен Гърците, които имено в това време, както е видно от историята на нашата йерархия, се устремили да достигнат, и достигнали, пълно преобладаване в областта на духовното просветяване на Русия, стараейки се да подавят със своето влияние, едва започващото у нас самобитно наше славянско развитие, поддържано от влиянието на пристигащите при нас Българи и донасяните от тях трудове на славянска писменост, първите наченки, които ни били доставени от България в обозначения съборник  със съставителят му, Григорий, епиископът Български. В доказателство на това, че предположенията ни, относно това гонение, на което е бил подложен Съборникът на Григорий, не са голословни, ние показваме едно от местата, срещнати от нас в ръкопис, съхраняван в Московския Главен Архив на М. И. Д.

В началото на лист 16 об. на Григориевия Съборник ние четем: “й създа б’гъ члка пръстъ въземъ ѽ zемл# й вдoуноу въ лице его дхъ животенъ. й живоу дша при#. (Быт. Глав. II, с.7)(тук знакът  "замества чертичката над предхождащата буква,к.м.)

По повод тълкуванията в Съборника на този стих от кн. Бытiя, ето каква недружелюбна забележка ние намираме за Българите, както и за сарацинските книги, в показаното от нас място: “О в’дуновенiи духа человhка”.

“Вдуновенiе бесмерт’ное не старhющеся единъ вдымаетъ вседержателъ. иже единъ бесмертенъ и  негиб’лющихъ творецъ (на полето е записано: “I не погибающихъ”). дуну бо ему на лице духъ жиз’ни. и бысть человhкъ в’ душю живу. то ти не родъ сhдяй на в’здусh. Мечетъ на землю груды и втомъ ражаются дhти и паки ангелъ ли в’дымаетъ душю. или паки иному от человhк или от ангелъ судъ Богъ предасть. сице бо нhцiи еретици глаголютъ отъ книгъ сарачинъскихъ и от проклятыхъ Бол’гаръ. о такихъ блядословцевъ Пророкъ рече. попелъ сердце ихъ. и перьсти хуже надежда ихъ. и без’честнhе кала житiе ихъ "ко не разумhша творца своего съз’давшего ихъ. и в’дох’нухв’шего в нихъ духъ жиз’ни. и вложив’шаго душу дhиствену. всhмъ бо естъ творецъ Богъ, а не родъ. аще ли хощемъ увhдатi "снhе телесное естество помыслимъ отколh мала сhмени велика бывають величествiа телесъ. не мни же никто же отъ силы сhмен’ная бываетъ величество. откуду убо можеть быти великъ. малу сhмени в’падъшу въ чрево матер’не. и еще же мертвъ и не въображенъ. чимъ ли инhмъ вообразится или съставится въ чревh раз’вh мудрости Божia аще ли то изгорhло бы” (Арх. Сборн. № 478/958, лист. 365).

Тук на сарацинските книги се приписва пряко еретическо значение: ”Сице бо нhцiи еретици глаголютъ отъ книгъ сарачинъскихъ и от проклятыхъ Бол’гаръ.”

Каква е тази сарацинска книга, която е могло да се чете и с която е могло да се заразява тогавашното Славянство с ерес, ние не знаем;

(продължава)





Гласувай:
3



1. talasin - Който прояви интерес да прочете ...
05.11.2013 22:52
Който прояви интерес да прочете този текст. моля, да обърне внимание, че за XI и XII векове в Киевска Рус става дума за пленници и роби, които се продават по различните пазари за роби. Не така е ставало в България. Най-много става дума за пленници, като военна плячка и за връщането им в родината им срещу определено заплащане от владетеля на държавата им, но никога за търговия с роби. За разлика от там, никъде няма каквото и да е съобщение за търговия с роби, което да е свързано с българите. Има съобщение, свързано с българите, но то е за откупуването на превърнатите в роби ученици на Кирил и Методий и осигуряването на свободата им, както и предоставянето им на всякакви възможности за творческа просветителска дейност всред българите. (Има съобщение, че при последното посещение на Методий през 881 г. в Цариград, Княз Борис е поискал и получил от Методий и ромейския император двама от Методиевите придружаващи го млади ученици и се предполага, че става дума за Константин Преславски и Григорий презвитер-мних.) До като "създателите" на "съвременната цивилизацията" и на "демокрацията", от които се възхищава един гръкоманин, самите те разказват и пишат в паметниците си за свободни хора и роби,както и за търговията с последните!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: talasin
Категория: История
Прочетен: 419843
Постинги: 161
Коментари: 154
Гласове: 268
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031