Прочетен: 1667 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2013 18:00
НѢсколько словъ о судьбахъ первоначальныхъ Русскихь ЛѢтописей и о славянскихь азбуках: ГлаголицѢ и КириллѢицѢ
( Пето продължение)
6) Книга Бчела.
“Книга Бчела о житiи, добродѢтели и злобѢ.” Сдържаща в себе си събрани изречения от св. Писанiя, бащите на църквата и знаменитите гръцки философи, поети и други писатели, разположени по предмети; била във вида на заточения Данiил и от нея са представени места в Мерил праведни.
М.П. Погодин казва: “Въ ПчелѢ (1199 г.), одномъ изъ древных наших Сборниковъ, сказано о книгахъ: Умъ безъ книгъ, аки птица опѢшена. Якожъ она взлетати не можетъ, такоже и умъ не домыслится съвершена разума безъ книгъ. СвѢтъ дневной есть слово книжное, егожъ лишився безумый, акы во тьмѢ ходить и погибнеть въ вѢки” (См. въ Журн. мин. нар. просв. статью М. П. Погодина объ образ. И грамати. въ древн. перiодѢ рус. ист.)
Привеждаме запис от нашия ръкопис, където под 1186 г. се прави позоваване на Бчела.
Летописният Свод по Переяславл - Суздалския списък с.99
“Всеволодъ же не въсхотh мира ихъ,
"коже въ Бчелh глетъ:
бранъ славна лоуче мира скuдна,
съ лживымъ же мирwмъ живоуще
велию пакость земл#@ъ твор#ть.”
Пълните Събрани Руски Летописи, т.1, с.170
“Всеволодъ же не всхотh мира ихъ,
якоже Пророкъ глаголеть:
бранъ славна луче естъ мира студна,
съ лживымъ миромъ живуще,
велику пакость землямъ творять.”
От съпоставянето на двете приведени от нас извадки, ясно се оказва цялото преимущество на по-старата редакция на Переяславския Летописец пред по-късната редакция на Пълните Събрани Руски Летописи. В първата от тях е запазено вярно написаното в книгата Бчела, която първоначално се е съдържала, като неразделна част на Съборника на Григорий, епископа Български, и в последствие е била отделена от него. Та Бчела 1199 г., за която споменава М. П. Погодин, не е нищо друго, освен точен препис от Бчела на Григориевия Съборник. Ние сме уверени, че който се потруди да я сравни с Бчела 1199 г., той ще намери в нея буквално тези същите слова, които са в написани в Летописния Переяславо-Суздалски Свод. Очевидно, в това същото време, когато е започнато съкращаването на Переяславския Летописец, тази книга, както и самият Съборник на Григорий, са се ползвали с дълбоко уважение, и части от тях се цитирали като най-почтени свидетелства. Но другото е било по-късно, когато започнали да подлагат Григориевия Съборник на несправедливо преследване. Само в това по-късно време е могла да се появи тази потребност да се замени позоваването на Бчела с някакво друго, подходящо някому позоваване, както това е направено в последващите редакции. От тук преправящият древната редакция в друга, по тогавашния режим, е счел за необходимо, по духа на тогавашното време, да постави на мястото на “якоже Бчела гл’еть” думите “якоже Пророкъ глаголетъ”, тъй като у никого от Пророците по-нататък не се срещат буквално посочените думи, а се говори само общо за света, нещо от рода, “беззаконният няма свят” и т.н. От това че преправящият не може да назове пряко някой Пророк, от който са приведени тези думи, така се е самоизобличил, че е променил този древен текст, където на място общо, неопределено указание за пророческо писание въобще, ние виждаме точно и определено позоваване на Бчела.
Съборникът на Григорий, епископ Български, преписан в 1261 г., се е запазил в ръкописи от края на XIV или началото на XV в. За това неволно напомня указанието от Волынската Летопис (стр.222), свидетелстващо, че Галицкият княз Мстислав поставил в Галичкия монастир “Сборникъ великiй отца своего” (княза Владимiра +1284), и още “Сборник отца же своего въ Каменецком храмh”. Времето за полагането от Мстислав на тези сборници почти съвпада с времето за преписването на нашия Съборник: вметките са направени точно 23 години след написването на нашия ръкопис. И за това е много вероятно, че тези текстове на Мстиславовите сборниците, са били еднакви с нашия Съборник по състав и произход, и, може би единият от тях да е пълен, а другият съкратен, от един и същ древен ръкопис. Съдейки по различието в самото наименование на споменатите сборници: “Сборника великаго и просто Сборника”, а също поради това, че първият от тях е бил положен от Мстислав в монастир, последният - просто в църква, трябва да се предполага, че вторият Сборник, макар и да бил този същият, но вече не големия, а малкия, или, което е същото, съкратеният Сборник, т.е съкратеният първи Сборник. “Сборникъ великiй”, т.е. пълният, не съкратеният, Съборникът на Григорий, съдържал в себе си, в пълния състав, Летопис на Йоан Антиохийски Малала, състоящ се от 18 слова (части,к.м.), която преминала в този вид в “Еллинскiй Лhтописецъ”, а съкратеният Сборник включва в себе си също летописа на Малала, но вече само от 10 слова. Не можем да не съжаляваме, че нашият Съборник, съставлява по всяка вероятност, само именно такова съкращение на големия Съборник, както относно целия му състав, така и по поместения в края му хронограф “Лhтописецъ Русскихъ Царей”. Съборникът на Григорий, епископа Български, включва в себе си, при това на много места, също различни лицеви изображения от библейската и гражданската история. В нашия ръкопис, за обозначените по-горе лицеви изображения, за съжаление, са оставени празни места, с надписи на някои от тях на имената на изображенията, които трябва да са разположени там. Струваше ни се, че тези много забележителни изображения са бевъзвратно изгубени за нас. Обаче, за щастие това не е така. С течение на времето, вследствие на неблагоприятни обстоятелства, макар и подложен на разделяне на части от него и да са образувани различни отделни особени ръкописи, но именно в тези отделни ръкописи, на които са се разпаднали разделените части на Григориевият Съборник, още до сега и са се съхранили тези именно изображения, за които в нашият Съборник са оставени само празни места. Следователно остава, заедно с това, пълната възможност да се възстановят по тях и драгоценните миниатури от Х век, и, по възстановяването им, да се сравнят с подобните им изображения, запазени в оцелелите стари гръцки ръкописи.
Особено драгоценно за нас, в това отношение, е също и това обстоятелство, че тъй като нашият ръкопис носи признаци за своята принадлежност на това същото лице, на което принадлежи превода на много части на Съборника, и първоначално е съставлявал едно единно цяло със Съборника, то в този летописец би трябвало първоначално да са се намирали същите такива изображения, както и в другите части на Съборника. Забележителното е, че подобни драгоценни изображения действително съществуват още в Кьонингсбергския списък; и за това изданието на този списък би било особено важно в този фотолитографичен вид, който да предава всички отенъции на оригинала, в каквото Археографическата Комисия е предприела за вече издадените древни отечествени паметници.
(продължава)
Тагове:
Княз Михаил Оболенский за Григорий еписк...
Княз Михаил Оболенский за Григорий еписк...
С уважение към труда Ви-Ник!
2. Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г Статия в Роден Край
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем, I част
4. Съвременното състояние на кимерийския проблем, II част
5. За скитското нахлуване в Палестина
6. Ранните хуни в Източна Европа
7. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
8. Норовският псалтир
9. Римска история - Никифор Григора
10. Древните кутии и утигурите-българи.
11. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ
12. Текстове от писмени паметници за българите.