СЪОБЩЕНИЯ ЗА СЕЛИЩА НА БЪЛГАРСКИЯ БРЯГ НА ЧЕРНО МОРЕ В ДВА ПЕРИПЛА ОТ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА

В известните перипли, от които са съобщенията за град Кимерис на източния бряг на тогавашния Кимерийски Босфор, има няколко съобщения, свързани с историята на нашите земи,  за селища на западния бряг на Черно море, тогавашния Евскински понт, като се започне от устието на р. Дунав до Тракийския Босфор.

 В “Безъименнаго …” е изписан следният текст: От свещенното устие на река Истър до град Истрия 500 ст. 66 м. и 1/6. Градът е кръстен на името на реката: основан е от Милетяните по това време, когато войската на варварите Скити е преминала в Азия, преследвайки Боспорските Кимерияни (Кимери).  От град Истрия до град Томи (Кюстенджа, Костанца), където има котвени стоянки 300 ст. 40 м. Томи е заселен от Милетяни, околностите обитават Скити, от град Томи до град Калатис (Мангалия), където има котвени стоянки за кораби, 300 ст. 40 м. Калатис е  заселен от Ираклеотяни, построен е вследствие заповед на оракул. Основание за това е възцаряването на Аминт в Македония (Αμύντας,ок.540-495 в.п.н.е.). От Калатис  до пристана Карон (вероятно  Крапец, което съответства на посоченото разстояние) 180 ст. 24 мили; и страната около пристана се нарича Кария; сега Кария я наричат Кареъ. От Каре доТетрисиада (вероятно Калиакра), т.е. до носа наричан Тириза, където е котвеното място на укриващите се от западните брегове, сега се нарича Акра, 120 ст. 16 м. От Тетрисиада, същата Акра, до мястото Визон (вероятно Каварна), където няма пристан, 60 ст. 8 м. Основаването на това място някои преписват на варварите, други считат колонията на Месимврийците. От  Визон до Дианисополис 80 ст. 10 м. и 2/3; този Дианисополис преди се наричал Круни, от изворите които извират на близо, в последствие е преименуван на Матиопол, а накрая от донесената от морето Дионисова статуя, е наречен Дионисопол: по своето положение между границите на Кровизите и Скитите, и има Елини за жители, примесени друго племенници.

От Дионисопол до град Одессос, където има котвени места за кораби, 240 ст. 26 м. и 2/3. Одессос е строен от Милетяни, по време на владичеството на Астиаг (585-550 в.п.н.е.) над Мидяните. Около него обитават Кровизите – Тракиянци. От Одессос до подножието на Хем (южно нос Емине), допиращо до Понта, където има котвени стоянки за кораби,  260 ст. 34 м. и 2/3. Тук се възвишава планинският хребет на Хем, равен както по височина, така и по своята дължина на Киликийските Таври. Планината Хем, от Понто-Евскинските граници се простира до Адриатика.

От Хем до град Месимврия  90 ст. 12 м. Тази Месимбрия (в преведения текст от гръцки на руски език Месимврия), лежаща в подножиието на планината, се намира на рубежа на Тракия и земята на Гетите. Месимбрия, първоначално е заселена от Халкидоняните и Мегаряните по време на похода на Дарий срещу Скитите (преди 500 г.п.н.е.). От Месимбрия  до град Анхиало, където има пристан, скриващ корабите от западните ветрове, 70 ст. 9 м. и 1/3. От Анхиало до град Аполония, сега Созопол именуван, където има два обширни пристана, 180 ст. 24 мили. Този град са населили дошлите в тази страна Милетяни, 50 години до идването на Кир. Те направили много заселвания от Йония в Понта, който по-рано се наричал Аксенос (негостоприемен) по причини на варварските нападения, и те го преименували в Ескинъ. Всички означени градове на Елините, основани в Скития, се намират на лявата страна на плаващия в Понта.

От Аполония, същият и Созопол, до Херсонис (вероятно нос Акин), където има котвена стоянка за кораби, 60 ст. 8  м. От Херсонис до Авлеу-Тихос, вероятно устието на р. Велека), също наричано Тирасъ /селището там/ и имащо котвено място, 250 ст. 33 м. с 1/3. От тук нататък принадлежи на Византийците (има се пред вид на град Византион, тъй като по това време не съществува държава с името Византия не съществува, к.м.), а гореспоменатите имена принадлежат на Понто-Евскинска Тракия, т.е. на Европейското поморие на Понто-Евскинското крайбрежие. От  селището Тирасъ, същото Авлеу-Тихос до нос и бряг Тинйас (вероятно Инеада), където има и котвено място за кораби. 120 ст. 16 м. Тинйас, брегът на Астикийска Тракия е достъпен за мореплавателите.

От Тинйада до Алмидисса, 200 ст. 26 м. и 2/3. За това място споменава Ксенофонт стари: “до това място”, казва той, “достигна Елинската войска, предводима от него, когато към края той предприел поход заедно с Тракиецът Севт”; той писал много за негостоприемността на този бряг, на който често се изхвърлят кораби, докарвани от бурите, а и за това, че съседните Тракийци спорят по между си за обломките от погиналите кораби. Враждебният на корабите Алмидиссос, недостъпен поради плитководие и без  всякакви пристани, се простира на 700 ст. От Алмидиссос до Фригия, същата Филеас, селището и нос Византион, 310 ст. 41 м. и 1/3.

От Фригия-Филеас до Кианеас, същата Килас, 320 ст. 42 м. с 2/3: това е тази Кинеас, за която говорят песнопойците, че в древността плавали, и че през тях първи е минал крабът Арго, на който Язон е плавал до Колхида. От Кианеас до храма Дия-Урия, при устието на Понта, 40 ст. 5 м. и 1/3. От този храм до пристана Дафне-Яростната, сега наричана Состени, 80 ст. 10 м. и 1/6. От Состени до Византион  80 ст., 10 м. и 2/3. Това е разстояниието от Кимерийския Босфор доТракийския Босфор и Византион. (Разстоянието от Кимерийски Босфор до Истър не е вкючено в текста.)

 В написаното от Скимн е останало следното:

 ….

Жителите на остров Милет строят град Одессос, в това време кагато в Мидия управлява Астиаг. Той има около себе си Тракийците – Кровизи.  Дианисопол преди се наричал Круна от течащи в съседство води … после когато статуята на Дионис била изхвърлена от морето по тези места, казват, че той отново бил наречен Дианисопол. Страната между границите на областите на Кровизите и Скитите има жители и Гърци смесени … Този град, някои казват,  има за население варвари, а други – населяват Месимбрия.

… Клатис, колония населена от Ираклеотите, по диктат на оракъл; е основана от тях по същото време, когато Аминт приел управлението на Македонците. Томи, основан от пришълци от Милет, обкръжен от всички страни от Скити

….. Град Истрия е получил името си от река Истър.

… и града са основали Милетяните в това време, когато войската на варварите Скити, изтикващи Кимерийците от Боспора,  преминавала в Азия….

Река Истър изтича от западните страни, хвърляща пет устия; разделили се на два клона пада и в Адриатическо море: достатъчно известна до Келтика и, през цялото лято, остава неизменна; докато зиме тя си добява от дъждовете, които я наводняват и приема стопеното от снеговете с разтопяващите се ледове; лятото това същото течение е еднакво равно.