Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2012 14:03 - ХУНИ И БЪЛГАРИ СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ 27
Автор: talasin Категория: История   
Прочетен: 1615 Коментари: 0 Гласове:
0



(продъжава от двадесет и шести постинг)

В китайски източник (Ганму) има съобщение за първото стълкновение на тюрките с ефталитите вече в 555 г., макар че решителните действия между тях започнали в 563 г., и завършили с разгром на ефталитите в 567 г. По сведенията на китайските източници, тюрките към 555 г. разпространили своята власт до «Западното море», където първо се сблъскали с ефталитите. В дадения случая под «Западното море», видимо, се подразбира Аралско море, тъй като Каспийско море тюрките достигнали само след като победили ефталитами в 567 г. Къде се е намирала 20-хил. аварска орда между 555 г. (окончателният разгром на тюрките жуан - жуани) и 558 г. (появяването на аварите на Кавказ) е неизвестно. Струва ни се, обаче, че в този промеждутък от време тя е могла да бъде на път за Кавказ, вероятно, между Аралско море и Волга, по-скоро от всичко на река Урал. Напълно е възможно, именно в този район Захария Ритор да е посочил, че се намират аварите през 555 г.
  Появяването на аварската орда в 558 г. западно от Волга в степите на Северен Кавказ предрешило съдбата на сабирското и утигурското обединение. Съгласно  съобщението на Менандър, аварите след дългото скитания пристигнали при аланите и помолили царят им Саросий, за да им помогне да влязат в съюз с Византия. Саросий представил аварите на Юстин, командващ византийските войски в Лазика. Юстин незабавно известил императора Юстиниан за  появяването на нова орда номади в Кавказ близо до византийските граници, и по заповед от Константинопол отпратил през Лазика първото аварско посолство в столицата на империята. В същата тази година се състояло ответното посолство на Византия към аварите, начело на което стоял един от приближените на императора на име Валентин. На Валентин било разпоредено от император, казва Менандър, да сключи съюз с това племе и да го застави да действа против враговете на империята, даже «победят ли аварите, или бъдат победени, и в този и в другия случай изгодата ще бъде на страната на ромейте». И действително, скоро след посолството на Валентин, аварите започнали война с утигурите, после с барсилите и съкрушили силите на сабирите.
  Същества гледна точка, съгласно която аварите в 558 г. се сблъскали на Северен Кавказ не с утигури, а с оногури, а появяването в текста на утигурите се свързва с грешка в ръкописите на византийския историк Менандър. Между другото нашият анализ на съобщението на Менандър, отнасящо се до 558 г. и следващите събития, не потвърждават тази гледна точка. И ето защо. В събитията на Кавказ, започвайки от  558 г., при Менандър става дума само за утигурите, а в запазените фрагменти от неговата история за оногурите вообще не се споменава. Аварите, в 558 г. след появяването си в Северен Кавказ, по необходимост е трябвало да се сблъскат именно с утигурите, които до това време още са господствали на Дон и в Източното Приазовие. Съгласно  Агатий, в 558 г. кхана на утигурите Сандилх по искане на император Юстиниан нападнал връщащите се, след грабежи в Тракия (съвр. България), кутригурите начело със Заберган и, след като убили множество кутригури, взели цялата завладяна от тях  плячка. Менандр, продължил историята, доведена от Агатий до 558 г., добавя, че Юстиниан, опасявайки се от повторно нахлуване на кутригурите в Тракия, с чести посолства и други начини подстрекавал Сандилх да воюва със Заберган, обещавайки на утигурския кхан да му дава тази сума, която империята ежегодно е изплащала на кутригурите за да избягва техните нападения. В отговор Сандилх се ограничил с полумерки, по думите на Менандър, обещавайки на Юстиниан да завлаее конете на кутригурите, за да нямат «на какво да яздят и вредят на ромейте». Вече в следващия фрагмент на Менандър става дума за  появяването на аварите, които по указание от Константинопол нападнали  утигурите, барсилите и сабирите и ги разгромили. Само след разгрома на утигурското обединение аварите могли безпрепятствено да преминат в степите на Южна Русия, където, по думите на Менандър, започнали да разоряват славянските племена на антите. Видимо, оногурите, както и другите подвластни на утигурите племена, също вземали участие в неуспешната за утигурите война с аварите. Обаче Менандр не споменава техните имена, показвайки само утигурите, като преобладаващо племе в обединението. Между 558 и 562 г. част от разгромените от аварите утигури била увлечена от тях в Подунавието, където аварите подчинили на своята власт остатъците от кутригурите, българите и другите хунски и нехунски племена и където възниква знаменитият Аварски каганат, просъществувал до средата на VII в.
  Етническото име хуни - утигури още няколко пъти се среща при Менандър. В 568 г. аварският пратеник в Константинопол твърдял, че утигурите и кутригурите са под властта на кагана Баян, който «унищожил двете племена». Тук става дума, че това може да е само след  разгрома на утигурите в 558 г. в Източното Приазовие. В началото на 70-те г. на VI в., когато Северен Кавказ вече влизал в състава на Тюркския каганат, друга част от останалите след аварския погром утигури се споменават от Менандър като подвластно племе вече на тюрките. Начело му, обаче, стоял вече не Сандилх, видимо, загинал във войната с аварите в 558 г., а тюркския наместник Анагей. По време на посолството на Валентин при тюрките в 576 г. тюркският хан Турксанф, по думите на Менандър, заявил на Валентин, что аланите и «племената утигури», осмелили се да се съпротивляват на тюрките, сега са «наши поданници, станаха  наши роби». В тази същата година тюрките, развалили отношенията с Византия, започнали война с нея, а утигурите начело с Анагей взели участие в завладяването на Боспор. Несъмнено, че през периода на тюркската експанзия на запад оногурите заедно с остатъците от утигурите и другите племена попаднали в зависимост от тюрките. Видимо, в заявлението на Турксанф за  «племената утигури», които са оказали съпротивление на тюрките, следва да се подразбират именно оногурите и другите български племена от Източното Приазовие, влизащи в утигурското обединение и за това представяни в този период от години под едно етническо име. Излизането на същите оногури на историческата арена като
самостоятелна политическа и етническа сила станало само след краха на господството на Тюркския каганат в Северен Кавказ през 30-те г. на VII в. и образоването в Приазовието на оногурското обединение начело с представителя на тюркската(авторът не привежда, а и няма подобно доказателство за тюркски произход на, к.м.) династия Дуло кхан Кубрат.
  Моментът на появявата на аварите в Северен Кавказ в 558 г., очевидно, е отразен и в разказа на продължителя на Менандр - Теофилакт Симокатта, който, обаче, ги свързва с така наричаните псевдоавари, а вместо утигури споменава оногури.
  По съобщението на Симокатта, по време на царуването на император Юстиниан, тюркският каган подчинил на своята власт многобройния и силен народ огор, обитаващ на река Тил (Волга), някои племена на които се наричали yap и хуни по имената на своите вождове. Някаква част от племената yap и хуни бягала от тюрките и се заселила в Европа. Наричайки се авари, те дали на своя вожд почетното име каган. По-нататък Симокатта пояснява, защо те се решили да изменят своето име. Когато уннугурите (оногурите), барселите (барсилите), сабирите и другите хунски племена видели само част от хората yap и хуни, бягащи в техните места, те започнали да се страхуват и решили, че към тях се преселвали аварите. За това те почели тези бежанци с блестящи дарове, разчитайки още сами да си осигурят безопасност. Когато същите yapи и хуни видели, колко благоприятно се подреждат обстоятелствата за тях, те се възползвали от грешките на тези, които изпращали посолства при тях, и сами започнали да се наричат авари; казват, добавя Симокатта, че всред «скитските» народи племето  авари се явява най- дейното и боеспособното.
  Сложният проблем за отношенията на аварите, според византийските източници към жуан жуаните по китайските източници, до ден днешен още не е решена окончателно, макар че хипотезата за  тъждеството между тях, струва ми се, се предпочтита пред другите. Появяването й им с леката ръка на Теофилакт Симокатта не само  на истински, но още и на така наричаните псевдоавари значително е усложнило решението на аварския проблем. В рамките на нашата тема не ще се спираме да обсъждаме този проблем и да се присъединяваме към полемиката, водеща се в научната литература от XVIII в.. За нас е важно другото, ако Симокатта е имал пред вид това същото събитие, за което говори Менандър през 558 г., то тогава следва да се обясни, защо Симокатта, изброявайки племената, към който бягали така  наричаните псевдоавари, ги нарича уннугури (оногури), докато в същото време Менандър говори за утигури. Веднага е необходимо да се отбележи, че в съобщенията на Менандър и Симокатта има общи моменти: царуването на Юстиниан, едни и същи племена, с които са се срещнали аварите (или псевдоаварите), с изключение на разделното споменаване на утигури и оногури. Тези две съществени обстоятелства са напълно достатъчно, за да се заключи, че събитията през 558 г. при Менандър са идентични с разказа на Симокатта за появяването на псевдоаварите. Някои автори, наистина, се опитали да докажат, че събитията, за  които говори Симокатта, станали не в Кавказ и не в 558 г., а в Централна Азия в средата на IV в., но при това привеждат аргументи, които при съпоставяне с историческите факти и хронология предизвикват само едно недоумение.
  От разказа на Симокатта не е ясно, че по-късно е станало изброяването на тези племена след появяването в техните земи на псевдоаварите, и в този смисъл съобщението на Симокатта не е доведено до логически край. Веднага след екскурзията за  псевдоаварите и тяхната среща с уннугарите, барсилите и сабирите Симокатта преминава към разказа за началото на междоусобната борба между тюрките в 581 г., продължаваща с прекъсвания до 603 г., когато Тюркският каганат се разпаднал на източна (централно - азиатска) и западна (средноазиатска) части. В съобщението на Менандър става дума за  нападение на аварите срещу тези племена и техия разгром, което при съпоставяне с данните на Симокатта логически завършва вътрешната връзка на неговия разказ и може да послужи като още едно косвено доказателство за идентичността на тези две събития. Защо в такъв случай при Симокатта наред с барсилите и сабирите се споменават именно оногурите (уннугурите), като Менандър в това време явно имат пред вид разгрома на утигурите? За съжаление, на този въпрос  засега е трудно да се даде изчерпателен отговор, доколкото е неизвестно, какъв именно източник е ползвал Симокатта за описване на събитията, свързани с появяването на псевдоаварите. Ако този източник е могъл да бъде Менандър, който, впрочем, не знае за псевдоаварите, то тогава е трудно да се допусне, че Симокатта не е забелязъл съществената разлика между могъщите до 558 г. хунски племена утигури и подвластните  им племена оногури, историята на които се налага само да се предполага, именно заради отсътствие на сведенията за оногурите в този отрязък от време, докато в това време утигурите са достатъчно добре  известни от едновременни източници. От друга страна, Менандър е бил много добре запознат със съчинението на своя предшественик Агатий, при който етнонимът «оногури» се среща в неговата класическа форма, както и при Приск. Изхождайки от това, просто е невъзможно да се допусне, че Менандър е могъл да предаде този етноним иначе, както го е записал Агатий. Струва ни се, че замяната на «утигури» с «уннугури» в разказа на Симокатта (етнонимите са много близки както във фонетическо, така и в графическото им предаване) по-скоро от всичко е могла да стане за това, че в това време, когато е писал своя труд Симокатта (между 628 и 638 г.), остатъците от утигурите вече са се разтворили в средата на родствените им български племена от Източното Приазовие, в частност оногурите (уногундурите, к.м.), застанали начело на ново силно племенно обединение – (наричано от Теофан и Никифор, к.м.) Велика България. (следва продължение)





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: talasin
Категория: История
Прочетен: 419840
Постинги: 161
Коментари: 154
Гласове: 268
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031