Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2012 08:51 - ХУНИ И БЪЛГАРИ СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ 21
Автор: talasin Категория: История   
Прочетен: 2300 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.09.2012 09:09


(продължение от двадесети постинг)

Географската близост до границите на Иран на силното сабирско обединение, видимо, много скоро обусловила установяване на връзки на сасанидското правителство с тях, което посредством богатите дарове давани на племенните вождове се стремило да удържа хуните от нахлувания в своята страна и да ги насочва към опустошаване на владенията на своя стар враг - Византия. От своя страна, византийското правителство също добре разбирало, каква роля могат  да играят прикаспийските хуни в постоянната борба с Иран. Напълно е возможно, че именно пребиваването на апамейския търговец Евстафий при сабирите, буквално в навечерието на тяхното първото нахлуване през Кавказ, се явило и начало на контактите на Константинопол с новото мощно обединение на номадите на кавказката граница на сасанидската държава. Нахлуването на Кавад във византийските владения през есента на 502 г., видимо, в още по-голяма степен активизировало дейността на византийската дипломация, което и довело до нападението на сабирите на северните владения на Иран именно в този момент, когато това било особенно необходимо на Византия. Между другото относителното сближаване на сабирите с Иран след 508 г. и последващото след това опустошително нахлуване на хуните в източните провинции на империята в 515 г. , не попречило обаче, Византия скоро да се опита отново да завърже контакти с тях. По съобщение на Йоан Малала, в 521 г. император Юстин (518 - 527), във връзка с възникналата с Иран война, отправил посланници с големи дарове към царя на хуните Зилгиб и го помолил да се включи на страната на Византия против персите. Зилгиб клетвено, «по обичая на бащите», уверил императора, че ще предостави помощта си. Едновременно  към Зилгиб с подобна цел пристигнало и пратеничество от Кавад и Зилгиб, вземайки парите, дал и на персите също такава клетва. Зилгиб изпълнил обещанието си към персите и се отправил на помощ на Кавад с 20-хилядна войска. Узнавайки за това, Юстин изпратил писмо на Кавад, в което му съобщил, че Зилгиб за много пари се заклел да помогне на ромейте и готите и да измени на шаха, и за това е по-добре да им се покаже «като братя, да се сдружим и да не допустим,  тези кучета да не издевателстват над нас». Получил писмото, Кавад попитал Зилгиб, дали е взел пари от ромейте, и когато Зилгиб признал, разгневеният Кавад го убил и, изпратил през нощта голям отряд, и изтребил воините на Зилгиб. В родината си се върнали само тези, добавя Малала, на които се отдало да избягат под покровителството на нощта.
  Неуспехът в опита да привлече на своя страна прикаспийските хуни, Византия решила да компенсира за сметка на хунските племена от Приазовието. Назряващата война с Иран в Лазика, чийто цар Цафий в 522 г., разтрогнал отношенията с Кавад и преминал на страната на империята, изисквала сериозни приготовления и голяма войска. С тази цел в град Боспор било изпратено пратеничество начело с патриция Проб, племенник на император Анастасий. На скоро до мисията на Проб - този важен в стратегическо отношение търговски град Византия вече била отнела от от приазовските хуни, които дълго време го имали под свой контрол. Това обстоятелство предизвикало рязкото недоволство на хуните, добре разбиращи значението на старите търговски градове на Крим и играещи много важна роля в тяхната търговия. Така тази мисия до хуните, към които с големи пари пристигнал Проб в 522 г., завършила без успех.
  Между другото мисията на Проб, очевидно, не преминала без следи за прикаспийските хуни.
  По съобщение на Малала, в 527 г.  с империята сключила съюз царицата на хуните - сабири Боа (Боарикс, к.м.), вдовицата на сабирския вожд Балах (по-горе авторът го именува Валараш/Валах, а за много изследователи това е Ернах или Ирник, споменат в Именника на българските владетели, и той, пак според автора, е господарят на утигурите след смъртта на баща си Атила, к.м. ), «жена, с мъжествена сила и ум», под чииято власт се намирали до 100 хил. хуни. Към съюза с империята я  склонили изпратените й щедри дарове. В същото това време шах Кавад за много пари привлякъл на своя страна двама други хунски вождове по имена Тиранкс (Стиракс) и Глом (Глон). По забележка на Теофан, използвал текст на Малала и, видимо още някакъв неизвестен ни източник, те били вождове на «другото племе вътрешни хуни». Когато двамата  с 20-хилядна войска преминавали през владенията на царица Боа, за да се съединят с армията на Кавад, тя ги нападнла и напълно ги разбила; Глом паднал (по съобщения от други извори за това време, Глом е загинал доста по-късно и то в източните войни на Сасанидските владетели, к.м.) в битката, а Тиранкс попаднал в плен. Боа го изпратила в Константинопол в окови, където той бил предаден на позорно наказние в предградието Сик близо до църквата Свети Конон. Какви именно хуни отивали на помощ на Кавад е неизвестно. От съобщението на източника е ясно само едно: Тиранкс и Глон били предводители на племена от «вътрешни хуни» по отношение на хуните сабири на царица Боа.
  Какви са били те, тези «вътрешни хуни» и къде са обитали? По този въпрос  неотдавна били изказани две основни гледни точки. По предположение на Фьодоров, племето, чиито вождове били Тиранкс и Глом обитавало в района на съвременния  Буйнакск в Дагестан. От там по пътя за Дербент наемниците на Кавад не могли да преминат владенията на Боа и били перехванати от нея в района на Манас или нос Бойнак (пос., съч., стр. 184). По такъв начин, под областите, където обитавали «вътрешните хуни» на Тиранкс и Глом, Фьодоров счита, че е  територия не на север или запад от предложения от него център на владението на Боа в Среден Сулак - град Варачан, а на юг, в района на Буйнакск. Против това, обаче,  има възражение. Указанието на Теофан за района, където е обитавало племето на «вътрешните хуни», можо да се разбира само по направлението на север или на запад от предполагаемия център на сабирското обединение. От друга страна, никакво «друго хунско племе», живеещо на север от владението на Боа (т. е. пo-същество от цялото Източно Предкавказие до Волга) и било способно да има такава значителна по численост войска в 527 г., просто не е съществувало (или няма съобщения за това, к.м.). Според мнението на А. В. Гадло, племето на Тиранкс и Глом, отиващо на съединяване с Кавад, е принадлежало към барсилската конфедераци, която, по неговото мнение, се разполагала «на север от Кума» в състава на тази конфедерация влизали и остатъците на племето акатзири (акацири), бъдещите исторически хазари. В полза на това предположение, по мнението на изследователя, говорят и иранските имена на двамата вождове, а също числеността на тяхното обединение, които би трябвало да наброява (съдейки по числеността на отряда) не по-малко от 100 - 120 хил. човека (пос.,съч., стр. 69, 92). Обаче против това предположение също има възражения. Първо, Теофан (и Малала също) ясно говори за «хунското племе», което предводителствали Тиранкс и Глом. За това ние по право считаме, че този запис  може да бъде отнесен към племе от определения кръг (или произход), тъй като до съобщението за «хуните» на Тиранкс и Глом Теофан е споменал именно «хуните - сабири» начело с Боа. Второ, иранските имена на двамата вождове не могат да свидетелстват за нехунски произход на самото племе. На историците са известни немалко ирански имена, които са носили именно хуни (Амбазук, Заберган, Балас (името на сасаниидския владетел, по иранските летописи, след като в 484 г. Пероз загива, а короната взема победителят му Ернак или Ирник, к.м.), Хорсоман и др.). Трето, от историята на барсилите в V - VI в. заради отсъствие на сведения може само да се предполага, докато в това време историята на сабирите именно (за същото време) е представена достатъчно пълно.
  Хазарите и барсилите в 527 г. са могли да бъдат само като част от сабирския съюз на племената и не са представлявали самостоятелна политическа сила. Що се касае за числеността на войската на Тиранкс и Глом, то в дадения случай съюзниците на Кавад напълно достоверно биха могли да бъдат многочислените хунски племена от Източното Приазовие. Именно приазовските хуни били недоволни от усилването на византийското влияние в Крим вследствие завладяването от Византия на Боспор и не взели участие във войната против Иран, за което красноречиво говори неудачната "мисия  на патриция Проб” пет години преди събитията, описани от Малала и Теофан. Хуните на Тиранкс и Глом са могли да бъдат именно прикубанските хуни, в частност оногурите и другите свързани с тях предишни и нови съюзни племена, добре знаещи пътя през Кавказ. Контактът с тях бил лесно осъществим чрез подвластната на Кавад Иберия и, което е още по-вероятно, чрез аланите, които както това често ставало, не пречели на хуните да преминават по тяхната територии за нахлуванията им през Кавказ по Дарялския проход. Много е вероятно, че и в 527 г. прикубанските хуни на Тиранкс и Глон са били пропуснати от аланите през техните земи и се насочвали към Дарялския проход, за да се съединят в Задкавказието с войските на Кавад. Обаче на пътя им към него те са били пресрещнати от съюзниците на Византия сабирите начело с Боа и разгромени. (следва продължение)




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: talasin
Категория: История
Прочетен: 420143
Постинги: 161
Коментари: 154
Гласове: 268
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031