ХУНИТЕ И БЪЛГАРИТЕ НА СЕВЕРЕН КАВКАЗ (от 165  до 395 г. )

(оригинално име на глава 1 ХУНИТЕ НА СЕВЕРЕН КАВКАЗ (ок. 160 – 395 гг., к.м.)

  Във втората половина на II в. н. е. най-напред в късноантичната гръцка историография се появява нов етнически термин – хуни (huns, en., fr.; hunnen, de; hunos, esp.; гууны, рус.; хуну, кит., к.м.). Той се среща в два източника от II в. н. е. – в стихотворното описание на ойкумена (обитаемата земя) от Дионисий Периегет и «Ръководство по география» от Клавдий Птолемей.
  По мнение на едни от изследователите, споменаваните от Птолемей племената от
Европейска Сарматия в описанието на «хуни» са разположени в степите на левия бряг на р.Днепър. По мнението на други - на р.Днестър или между р.Манич и долното течение на р.Кубан. Така или иначе, изследователите приемат* основно тъждеството (?!, к.м.)*  на хуни – хуну (сюну, к.м.)* и се разминават само по въпроса за  повече или по-малко точната им локализация на територията на обитаването им.
  Малко по-друго е съществуващото положение по отношение на хуните на Дионисий, за които до сега в научната литература се води дискусия, насочена на самото им съществуване в историческата литература. Работата е в това, че едни от изследователите било повдигнато предположението, че Дионисий е писал не за хуните (по-гръцки - унните), а за утиите, нямащи никакво отношение към хуните. Независимо от това, че от време на време тази гледна точка се обсъжда в научната литература, от друго не по-малко болшинство изследователи се признава достоверността на споменатите от Дионисий хуни. И, както в случая с хуните на Птолемей, мненията се разминават в тяхното разполагане на територията на обитаването им. Хуните на Дионисий се намират ту между Аралско и Каспийско морета, ту на Волга, ту на берга на Каспийско море.
  Между впрочем вопросът за локализацията на Дионисиевите хуни се явява отправно  за  изследване на хода на историческите собития, свързани с началния етап на хунското движение на запад и първото им появяване в Източна Европа. Затова ще се спрем по-подробно на този въпрос и ще се опитаме да разберем, къде именно Дионисий разполага местообитаването на своите хуни. «Фигурата на цялото Каспийско море, - пише Дионисий, - представлява закръгляваща се окръжност; него, може би, няма да преплаваш на кораб за три лунни кръга, толкова голям е този труден път. Устремявайки се отново на север, то (Каспийското море) се съединява с течението на океана... Аз ще разкажа (сега) всичко за това, какви племена живеят около него, започвайки от северо-западната му страна. Първите - скитите, които населяват крайбрежието около Кронийското море (океана) (далече на север, където спи Кронос – богът на Златния век – времето на разцвета на изкуството и науката, к.м.) по устието на Каспийското (море); след това – унните (хуните, к.м.), а след тях - каспиите, след тях - воинствените албани и кадусии, живеещи в планинска страна; близо до тях - марди, гирканите (хирканите, к.м.) и тапирите...».
  И така, както става ясно от дадения откъс, Дионисий започва изброяването на племената, обитаващи «около» Каспийско море, от северо-западната му страна. При това авторът достатъчно точно си представя понятията «север», «запад», «юг», «изток», правилно се ориентира по посоките на света, което определено произтича от контекста на другите части и се явява, може би, една от  най-важните отправни точки в неговото географско представяне. За това последователността на изброяване от него на племената не бива да се разбира иначе, освен по направлението към юг надолу по западния бряг на Каспийско море. Дионисий специално подчертава, че започва да описва племената именно от северо-западната страна, тъй като на север, съгласно античната географска традиция, която следва Дионисий, Каспийско море със своето «устие» «се съединява» с океана, така че самият той като че ли се разделял  на западна и източна половини.
  Първи в описанието са «скитите», които Дионисий разполага близо до Кронийско море (океана) по «устието» на Каспийско море (возможно е, под «устието» да се подразбира делтата на Волга). След това, т. е. южно по западното крайбрежие на Каспийско море, следват унните (т. е. хуните), след които веднага са назовани каспиите, албаните, кадусиите, мардите (или амардите), гирканите (хирканите, к.м.)  и тапирите (тапурите). По такъв начин, с изключение на каспиите, които в дадения случай, видимо, са объркани с местата на албаните (каспиите, както е известно, обитавали южно от устието на Кура и Аракс, т. е. южно от същинските албански племена), е возможно, в угода на римите (описанието на Дионисий все пак е стихотворно), и в този пункт да е объркана последователността на племената, действително обитаващи територията на Албания на юг по крайбрежието на Каспийско море на запад до Гиркания и Тапуристан (сегашен Табаристан в Иран) на юго-изток, но тя в цяло е издържана вярно и съвпада с аналогично изброяване на тези същите племена от знаменитите географи от древността (Ератостен, Патрокл, Страбон, Плиний, Птолемей и др.). От  друга страна, ако се отчете, че Дионисий разполага хуните като съседстващи с албаните и каспиите, между скити и албани, т. е. именно в северо-западната част на Прикаспия, откъдето и започва своето изброяване, а не в противоположното направление (северо-изток), където те, например, се локализират между Каспийско и Аралско морета, от тук  ясно следва, че хуните напълно може  да се локализират там, където ги споменава самият Дионисий. Завидна точност  за  античния автор, и това независимо от далеч несъвершенното географско представяне на II в. н. е. По такъв начин, изхождайки от извършения от нас анализ, съобщението на Дионисий за новия етноним както  за  втората половина на II в. н. е., така и  за  етническата номенклатура на племената на Кавказ, вероятно, може  да се направи следния извод: към 160 г. (времето за написване на труда) някаква група племена, станала известна под името «хуни», вече (била преминала Волга и, това е предположение на автора, но не на древните автори, к.м.)  обитавала в степите северо-западно от Прикаспийския регион.
  Във  връзка със съобщението на Дионисий за разполагане на някаква група хунски племена в степите северо-западно от Прикаспия в края на краищата вече от втората половина на II в., напълно вероятно се представят сведенията за хуните  в източниците от V в., където първото споменаване за тях се появява към първата половина на III в. в труда на Агатангелос. Такова съпоставяне е необходимо още и за това, доколкото в научната литература существува напълно определена гледна точка за недостоверността на сведенията на източниците за хуните  до V в. Както и че ще се опитаме да си изясним и този вопрос.
  И така, съгласно Агатангелос, цар Хосров (217 – 236 г.н.е.) от династията на Аршакидите, на следващата година след гибелта на последния партянски цар Артабан V (213 - 224) и поемането на властта в Иран от основателя на новата династия на Сасанидитте Ардашир I (224 - 241), т. е., очевидно, около 225 г., «... събрал войска от албани и ибери, отворил вратата на аланите (Дарял) и твърдта Чор (Дербент); той (Хосров) въвел войската на хуните  за  това, за да нападне персийската земя... Бързо пристигнали (към него) за поддръжка много силни и храбри отряди конница от албани, лпини, чилби, каспии и други (народи) от тези области, за да си отмъстят за кръвта на Артабан».(следва)